ЗА ПЕНКА, МИМИ И МУЛЕТАТА…

Ех, Си­ву­ш­ке, ако има­ше къ­с­ме­та да се ро­диш днес ка­то по­се­с­т­ри­ма­та си Пен­ка, ня­ма­ше тъй зло­ща­с­т­но да се стро­по­лиш по­с­ред бра­з­да­та в оно­ва да­ле­ч­но вре­ме на сър­це­ве­да Елин Пе­лин.

Ето, Пен­ка пре­с­ко­чи гра­ни­ца­та, но се вър­на об­ра­т­но и пак ста­на ев­ро­пей­ка, за­що­то ние сме в Ев­ро­пей­с­кия съ­юз, а Сър­бия не е член­ка. То и за­то­ва Ев­ро­па тол­ко­ва съ­чу­в­с­т­ве­но сле­де­ше не­й­на­та съ­д­ба.

Чак да ти се при­и­с­ка и ти да си кра­ва. А за­що не и ма­га­ре?! В тър­но­в­с­ко­то се­ло Хо­т­ни­ца в при­ют при­би­рат изо­с­та­ве­ни и из­мър­ша­ве­ли от глад дъл­го­у­хи жи­во­т­ни, за да се гри­жат за спо­кой­ни­те им ста­ри­ни. На особена почит са и 100-те мулета в благоевградско село, за която закрила ЕС отпуска субсидии.

Или пък кро­т­ка, чи­с­та и при­ве­т­ли­ва ов­чи­ца, ко­я­то жи­вее не в ми­ри­з­ли­ва ко­ша­ра, а баш в сто­ли­ца­та, има си своя стая, сто­па­ни­нът я раз­хо­ж­да по ули­ци­те и да­же я во­ди на ка­фе с при­я­те­ли­те си.

Ка­то Ми­ми, тъй се ка­з­ва ов­чи­ца­та. Бла­го зву­чи, ми­ло, по чо­ве­ш­ки, по­ч­ти лю­бо­в­но.

Про­с­ти ми Яво­ров, но как да по­д­ви­к­неш: „Дий, во­ле, дий!“. Па­зи Бо­же да из­ре­чеш „кра­с­то“, „кран­то“ и да вди­г­неш ос­тен! Та­ки­ва за­щи­т­ни­ци на жи­во­т­ни бро­дят и сле­дят, че за ед­на на­шен­с­ка по­пър­ж­ня не само ще те за­к­лей­мят пу­б­ли­ч­но, но мо­гат и на съд да те пра­тят. За­то­ва по ули­ци, пар­ко­ве, гра­ди­ни и пло­ща­ди сво­бо­д­но и не­о­бе­з­по­ко­я­ва­но се раз­хо­ж­дат без­до­м­ни­те ку­че­та. Но ка­к­во ли не се слу­ч­ва не са­мо у нас, а и по све­та? На­с­ко­ро бивш зам.-здра­вен ми­ни­с­тър, из­ве­с­тен ане­с­те­зи­о­лог, съ­о­б­щи на­п­ра­во обе­зу­мя­ващ факт. Във Ви­е­на за­по­ч­на­ли да пръ­с­кат пар­ко­ве­те със спе­ци­а­лен раз­т­вор, кой­то да за­щи­та­ва от уни­що­же­ние… кър­ле­жи­те и хо­ра­та се стра­ху­ва­ли да из­ве­ж­дат де­ца­та си на раз­хо­д­ка. В иран­с­ка­та сто­ли­ца Те­хе­ран със за­кон за­б­ра­ни­ха вся­ка­к­во сво­бо­д­но дви­же­ние на ку­че­та, за да е чист гра­дът и да не се пла­шат жи­те­ли­те му. В Оман пък от­к­ри­ват не­по­з­на­та до­се­га мра­в­ка и я кръ­ща­ват на известен футболист. Тук ве­че не вяр­вам на ня­кой да му се при­и­с­ка да е та­ко­ва мън­зар­ко и не­в­з­ра­ч­но жи­во­тин­че, пък ако ще и  На­по­ле­он да се ка­з­ва.

Ако не­що е на­и­с­ти­на бла­го­ро­д­но, без­ко­ри­с­т­но и по­ле­з­но, ка­к­во­то би тря­б­ва­ло да бъ­де за­щи­та­та на жи­во­т­ни­те, то ще ус­пее. Но из­ле­зе ли се из­вън гра­ни­ци­те на нор­мал­но­то и се из­гу­би мяр­ка­та, вси­ч­ко ще за­при­ли­ча на по­ка­з­на шу­мо­те­ви­ца. Осо­бе­но на фо­на на хи­ля­ди­те без­до­м­ни, бол­ни, стра­да­щи, изо­с­та­ве­ни от бли­з­ки и ро­д­ни­ни чо­ве­ци…

Иван­ка БО­ТЕ­ВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *