От­но­во е за­ве­т­на­та да­та 29  яну­а­ри. Де­нят на тър­го­ви­щ­ко­то Ос­во­бо­ж­де­ние. И от­но­во ще ни съ­бе­ре па­ме­т­но­то мя­с­то, над ко­е­то бди бъл­гар­с­ки­ят храм.

Тук сре­щат сво­я­та ги­бел де­се­т­ки жи­те­ли на Въз­ро­ж­ден­с­ко Тър­го­ви­ще в тру­д­ни­те зим­ни яну­ар­с­ки дни на 1878 г. Вре­ме, ко­га­то са­мо ед­на кра­ч­ка де­ли сво­бо­да­та от ро­б­с­т­во­то.

Слу­чи­ло­то се е къ­с­че от кар­ти­на­та на Ру­с­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на 1877-1878 г. Гра­дът е по­кър­ти­тел­но зре­ли­ще от кръв и огън, а че­да­та му из­вър­вя­ват сво­я­та Гол­го­та, из­ку­п­ле­ние за дъл­го оча­к­ва­на­та Сво­бо­да. 16
/28/ яну­а­ри е не­де­ля. От­те­г­ля­не­то на ре­до­в­на­та тур­с­ка ар­мия ос­та­вя Тър­го­ви­ще на ра­зо­ре­ние от про­из­во­ла на чер­ке­зи и ба­ши­бо­зу­ци. За­па­ле­на е чар­ши­я­та, джа­ми­и­те със скла­ди­ра­ни хра­ни. Го­рят ог­ра­бе­ни хри­с­ти­ян­с­ки къ­щи. Из­би­ти са сто­ти­ци хо­ра. За­т­ри­ти са це­ли се­мей­с­т­ва. Гра­дът е в пла­мъ­ци и дим.  Ат­мо­с­фе­ра­та  е за­ре­де­на с без­ре­дие, страх и не­о­пи­су­е­мо чу­в­с­т­во на об­ре­че­ност. Кар­ти­на­та на ужа­ся­ва­щи­те и без­жа­ло­с­т­ни сце­ни дъл­го вре­ме не да­ва по­кой на оче­ви­д­ци, из­бя­га­ли в  га­лоп от то­ва стра­ш­но мя­с­то. Бли­зо 500 са не­вин­ни­те жер­т­ви на стра­хо­ви­та­та кър­ва­ва дра­ма на Тър­го­ви­ще. Сра­в­ня­ват я един­с­т­ве­но с Ба­та­ш­ка­та тра­ге­дия.

В те­зи ми­го­ве на стра­да­ние, не­во­ли и бол­ка сре­ща­ме яр­ки про­я­ви на  бъл­гар­с­кия дух и хра­б­рост, но и на съ­с­т­ра­да­ние и гри­жа за пре­с­ле­д­ва­ни­те и без­по­мо­щ­ни­те.

В бъл­гар­с­ка­та Ва­руш ма­ха­ла е ор­га­ни­зи­ра­на съ­п­ро­ти­ва  на без­чин­с­т­ва­та. Ви­со­ки­те кра­си­ви и ста­бил­ни къ­щи се пре­в­ръ­щат в сво­е­о­б­ра­з­ни кре­по­с­ти, по­д­с­ло­ня­вай­ки де­се­т­ки се­мей­с­т­ва. Зад ви­со­ки­те ста­бил­ни къ­щи на Ха­джи Ан­гел, Въл­чо Па­па­зов, Х.Илия х. Мар­ков, Ха­лач Ми­хал, Ма­ньо­о­лу се съ­би­рат мно­го се­мей­с­т­ва. По­р­ти и ком­шу­лу­ци са за­т­ру­па­ни с дър­ве­та, ка­мъ­ни и по­къ­щ­ни­на. Мъ­же­те ва­дят пу­ш­ки­те и стре­лят сре­щу на­па­да­те­ли­те. И днес в оце­ле­ли въз­ро­ж­ден­с­ки до­мо­ве ли­чат стра­ш­ни­те сви­де­тел­с­т­ва на дра­ма­ти­ч­ни­те дни.

Спа­се­ни­е­то на об­ре­че­ния град ид­ва със сме­ло­ст­та на до­б­ро­вол­ци­те, во­де­ни от Пе­ню Сто­я­нов. В гру­па­та са бра­тя­та Бан­дю и Ге­ньо Ди­ми­т­ро­ви, Ва­сил Стой­ков, До­си То­до­ров-Бе­лия кал­пак. През дъл­бок сняг и студ, те сти­гат до Омур­таг в ут­ро­то на 17/29/ яну­а­ри. Още съ­щия ден, след чу­то­то от бе­гъл­ци­те, ге­не­рал Ерн­рот из­п­ра­ща 43 ти пе­хо­тен Охо­т­с­ки полк, оръ­дия и со­т­ня­та ка­за­ци под ко­ман­д­ва­не­то на по­л­ко­в­ник Кар­га­нов, за да спа­сят Тър­го­ви­ще. Вли­за­не­то на ру­с­на­ци­те в гра­да сла­га край на ужа­са. Оце­ле­ли­те да­ват во­ля на въ­о­ду­ше­в­ле­ни­е­то и ра­до­ст­та от свър­ше­ка на ужа­си­те. В кра­т­кия по­вей на дра­ма­ти­ч­но­то вре­ме съ­д­ба­та от­ре­ж­да да пре­жи­ве­ят мъ­ка­та за скъ­пи­те за­гу­би на уби­ти­те бли­з­ки и ра­до­ст­та от Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то.

Та­ка то­зи ден ос­та­ва съ­д­бо­вен и па­ме­тен за тър­го­ви­щен­ци. Ден за по­чит и по­к­лон пред хра­б­ро­ст­та и мъ­че­ни­че­с­т­во­то в тър­го­ви­щ­ко­то Ос­во­бо­ж­де­ние. От съ­би­ти­я­та на­сам са се ро­ди­ли де­се­т­ки по­ко­ле­ния. То­зи дра­ма­ти­чен миг про­дъл­жа­ва да бу­ди спо­ме­ни и по­у­ки – за сво­бо­до­лю­би­е­то на чо­ве­ш­кия дух, за спло­те­но­ст­та, вза­им­на­та гри­жа и съ­чу­в­с­т­вие ме­ж­ду тър­го­ви­щен­ци, за из­ба­в­ле­ни­е­то на­с­тъ­пи­ло с ру­с­ки­те во­и­ни, за ис­то­ри­че­с­ки­те пре­в­ра­т­но­с­ти обър­на­ли ми­га на об­ре­че­ност в сво­бо­д­на ре­ал­ност.

МА­Г­ДА­ЛЕ­НА ЖЕ­ЧЕ­ВА

Ре­ги­о­на­лен ис­то­ри­че­с­ки му­зей-Тър­го­ви­ще