НОВОТО ИЗКУСТВО – РИСУНКИ ВЪРХУ ТЯЛО, ЗАЩО ПЪК НЕ?!

Да из­по­л­з­ваш тя­ло­то си ка­то пла­т­но за ри­сун­ка – стран­но или но­ва­тор­с­ки ин­те­ре­с­но Ви се стру­ва? На то­зи въ­п­рос по­тър­си­х­ме от­го­вор от един бо­ди­арт тво­рец.

Да, то­ч­но та­ка, то­ва е ху­до­ж­ник, кой­то пра­ви из­ку­с­т­во не вър­ху бе­лия лист, а вър­ху тя­ло и оп­ре­де­ле­ни ча­с­ти от не­го. За емо­ци­я­та да съ­з­да­ваш та­ки­ва про­е­к­ти, за усе­ща­не­то да вла­де­еш че­т­ка­та и цве­то­ве­те, но вър­ху чо­ве­ш­ка­та ко­жа и за фан­та­зи­я­та пре­ди са­мо­то пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во ни раз­ка­за Ста­ни­ми­ра За­ше­ва от Тър­го­ви­ще. В мо­мен­та тя учи за ма­ги­с­тър-фар­ма­цевт във Вар­на, къ­де­то е тре­ти курс, но ме­ж­ду ле­к­ци­и­те, из­пи­ти­те и уп­ра­ж­не­ни­я­та от­да­ва вре­ме­то си на то­ва из­ку­с­т­во. С не­го се за­ни­ма­ва от пет го­ди­ни, а от по­с­ле­д­ни­те три е сер­ти­фи­ци­ран про­фе­си­о­на­лен гри­мьор. Ка­к­во спо­де­ли за чи­та­те­ли­те на „Зна­ме” – че­те­те в сле­д­ва­щи­те ре­до­ве:

-Ри­су­ваш кар­ти­ни вър­ху хо­ра, до­ка­то ми­с­лиш с ка­к­ви ле­кар­с­т­ва би из­ле­ку­ва­ла бо­ле­ж­ки­те им, въз­мо­ж­на ли е та­ка­ва ком­би­на­ция?

-/смее се/ На­пъл­но въз­мо­ж­на! Из­б­рах спе­ци­ал­но­ст­та „Ма­ги­с­тър – фар­ма­цевт”, за­що­то имам ин­те­рес към хи­ми­я­та и осо­бе­но та­зи част, свър­за­на с из­ра­бо­т­ка­та на ле­кар­с­т­ве­ни про­ду­к­ти. Тук ид­ва и об­що­то ме­ж­ду хи­ми­я­та и бо­ди­арт твор­че­с­т­во­то, тъй ка­то же­ла­ни­е­то ми е в бъ­де­ще да ус­пея да се ре­а­ли­зи­рам в ин­ду­с­т­ри­я­та на фар­ма­це­в­ти­ч­на­та ко­з­ме­ти­ка. В Ме­ди­цин­с­кия уни­вер­си­тет, къ­де­то уча, до­с­та се на­б­ля­га и на ла­бо­ра­тор­на­та ра­бо­та, ос­вен те­о­ри­ти­ч­ния ма­те­ри­ал. А пре­по­да­ва­те­ли­те са от­зи­в­чи­ви, ко­га­то не­що до­пъл­ни­тел­но ти е ин­те­ре­с­но или ис­каш да се раз­ви­ваш в да­де­но на­п­ра­в­ле­ние. Аз ли­ч­но по­лу­ча­вам ог­ром­на по­мощ от ка­те­д­ра­та по „Те­х­но­ло­гия на ле­кар­с­т­ве­ни­те фор­ми”, къ­де­то се съ­г­ла­ся­ват с вси­ч­ки мои хрум­ва­ния за про­е­к­ти, свър­за­ни с из­ра­бо­т­ка на ко­з­ме­ти­ч­ни и ле­кар­с­т­ве­ни пре­па­ра­ти. До­ри в мо­мен­та ра­бо­тим съ­в­ме­с­т­но по та­къв про­ект. То­ва от­но­ше­ние и по­д­к­ре­па ме мо­ти­ви­рат да ра­бо­тя и уча, за да про­из­ве­ж­дам со­б­с­т­ве­на ко­з­ме­ти­ка в бъ­де­ще.

-Пра­виш сце­ни­чен грим и бо­ди­арт вър­ху теб са­ма­та и вър­ху дру­ги мо­де­ли, за ка­к­во фан­та­зи­раш пре­ди един та­къв про­ект?

-Сти­му­ли­ра ме на­чи­нът, по кой­то да­ден грим те пре­об­ра­зя­ва в не­що съ­в­сем раз­ли­ч­но. Оби­чам да гле­дам сним­ки пре­ди и след гри­ма. Ха­ре­с­ва ми то­ва кол­ко ща­с­т­ли­ви ста­ват хо­ра­та, ка­то ви­дят край­ния ре­зул­тат. Гри­мът е из­ку­с­т­во вър­ху ко­жа, но има мно­го схо­д­с­т­ва с ри­су­ва­не­то на хар­тия. Тря­б­ва да по­з­на­ваш до­б­ре про­ду­к­ти­те, с ко­и­то ра­бо­тиш, за­що­то има мно­го тън­ко­с­ти, ус­во­и­ми са­мо с пра­к­ти­ка­та. Изи­с­к­ва вре­ме да на­п­ра­виш пра­вил­ни­те пре­ли­в­ки в цве­то­ве­те и да до­из­ку­су­риш де­тай­ли­те, да си мно­го вни­ма­те­лен и пре­ци­зен.

-Все­ки тво­рец вла­га сър­це, емо­ция и вдъ­х­но­ве­ние в из­ку­с­т­во­то, ко­е­то раз­ви­ва с та­лан­та и от­го­вор­но­ст­та си. Ка­к­ва е тво­я­та ду­ше­в­на фор­му­ла в гри­ми­ра­не­то?

– Все­ки грим е мое тво­ре­ние, мое де­те. От­да­вам сър­це­то и ста­ра­ни­е­то си  в не­го. Гор­дея се с вси­ч­ко, ко­е­то съм съ­т­во­ри­ла. В на­ча­ло­то и на мен ми бе­ше тру­д­но, вся­ко на­ча­ло е, осо­бе­но, ко­га­то ис­каш да на­у­чиш за­на­ят. Ко­га­то не­що не от­го­во­ри на оча­к­ва­ни­я­та ти от пър­вия път, на­п­ра­ви го още 100 пъ­ти, на 101-я ще се по­лу­чи. Ни­ко­га не се от­ка­з­вам, ко­га­то ис­кам да по­с­ти­г­на не­що. Вло­жи­ла съм мно­го сре­д­с­т­ва, тър­пе­ние и уси­лия в ра­бо­та­та си, а все още не съм из­ми­на­ла и по­ло­ви­на­та път, за­що­то има мно­го ка­к­во да на­у­ча. Ва­ж­ни са по­с­то­ян­с­т­во­то и стре­ме­жът.

-Це­ле­у­с­т­ре­ме­но и ам­би­ци­о­з­но сле­д­ваш ме­ч­та­та си, пра­вей­ки я и твой про­фе­си­о­на­лен път.Пре­д­п­ри­е­ма­че­с­ки­ят дух е не­що, ко­е­то съ­що се учи или чо­век го при­те­жа­ва ка­то ка­че­с­т­во, спо­ред теб?

– Съ­в­сем ре­ал­но имам идея да на­п­ра­вя мое сту­дио ка­то па­ра­лел­но из­ра­бо­тя со­б­с­т­ве­на фор­му­ла за грим и ко­з­ме­ти­ка, а пък да­но и фир­ма-про­из­во­ди­тел. Ме­ч­та ми е да ор­га­ни­зи­рам и со­б­с­т­вен Ма­с­тър клас, къ­де­то да спо­де­лям те­х­ни­ки на гри­ми­ра­не с ен­ту­си­а­с­ти и но­ва­то­ри, до­ри и с хо­ра без опит в гри­ми­ра­не­то, ко­и­то ис­кат да се на­у­чат на ос­но­в­ни те­х­ни­ки. Има един ци­тат, кой­то ме вдъ­х­но­вя­ва и на­сър­ча­ва в по-тру­д­ни ми­го­ве:„Един тво­рец не мо­же да се про­ва­ли, са­ми­ят факт да си тво­рец е ус­пех”.

-Ос­вен в со­ци­ал­ни­те мре­жи, къ­де­то мо­гат да бъ­дат ви­дя­ни твои бо­ди­арт – про­е­к­ти, уча­с­т­ваш ли в мо­д­ни кон­кур­си или из­ло­же­ния?

-Да. Вся­ка го­ди­на се вклю­ч­вам с не­с­ти­х­ващ ин­те­рес във Вар­нен­с­кия фе­с­ти­вал на здра­ве­то и кра­со­та­та, къ­де­то се съ­ре­в­но­ва­ват мно­го хо­ра в мо­я­та об­ласт. До­с­та го­лям ли­чен ус­пех по­с­ти­г­нах пре­ди 2 го­ди­ни на Бал­кан­с­кия ва­ри­ант на NYX Face Awards, къ­де­то за­вър­ших 13-та сред ня­кол­косто­тин съ­с­те­за­те­ля. По­ня­ко­га един бо­ди­арт грим от­не­ма сре­д­но от 1 до 10 ча­са. Слу­ч­ва­ло се е по Хе­ло­у­ин да гри­ми­рам по 12 ча­са без пре­къ­с­ва­не.

-Спо­ме­на Хе­ло­ун, кой­то не е бъл­гар­с­ки пра­з­ник, но в по­с­ле­д­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни на­би­ра до­с­та го­ля­ма по­пу­ляр­ност, осо­бе­но сред по-мла­ди­те. То­га­ва ли за­по­ч­на да раз­ви­ваш изо­б­ра­зя­ва­не­то на гри­ми­ра­ни очи вър­ху ко­жа?

– Иде­я­та за ри­су­ва­не на очи вър­ху ръ­ка ми по­па­д­на съвсем слу­чай­но в Ин­с­та­г­рам от дру­ги гри­мьо­ри и си по­ми­с­лих, че хрум­ва­не­то е ин­те­ре­с­но. В по­с­ле­д­с­т­вие за­по­ч­нах и аз да пра­вя мои пре­въ­п­лъ­ще­ния, за­що­то имах мно­го идеи за грим, но не ви­на­ги има­ше чо­век, вър­ху кой­то да ги изо­б­ра­зя. На се­бе си ми бе­ше тру­д­но със за­с­не­ма­не­то, за­то­ва за­по­ч­нах да ги ри­су­вам. Пър­во­на­чал­но ри­су­вах вър­ху лист, но в по­с­ле­д­с­т­вие ус­та­но­вих, че е мно­го по-ле­с­но, бър­зо и ре­а­ли­с­ти­ч­но вър­ху ко­жа. По­лу­ча­вам вдъ­х­но­ве­ние от еже­д­не­ви­е­то си. Мо­же да бъ­де кар­ти­на, ко­я­то съм ви­дя­ла слу­чай­но, или пък от при­ро­да­та. По­ня­ко­га е до­с­та­тъ­ч­но да ви­дя оп­ре­де­ле­на цве­то­ва кон­це­п­ция. Слу­ч­ва­ло се е до­ри да съ­ну­вам оп­ре­де­лен грим и след то­ва да не на­ми­рам спо­кой­с­т­вие, до­ка­то не го осъ­ще­с­т­вя. Го­ля­мо вли­я­ние ока­з­ват и со­ци­ал­ни­те мре­жи. Чер­пя вдъ­х­но­ве­ние и от дру­ги ар­ти­с­ти, ка­то по­ня­ко­га пра­вя своя ин­тер­п­ре­та­ция на то­ва, ко­е­то те са съ­з­да­ли.

-Ус­пех ти же­ла­ем!

-Бла­го­да­ря!

Ин­тер­вю на

Си­мо­на Але­к­си­е­ва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *