2018-та си оти­де,но но­ва­та го­ди­на е още в на­ча­ло­то си и за­що да не се по­о­бър­нем за мъ­ни­ч­ко на­зад и да се ус­ми­х­нем ве­д­ро, до­б­ро­же­ла­тел­но – иро­ни­ч­но, да­же и по­у­чи­тел­но на ня­кои не­щи­ца.

Не­щи­ца, не­щи­ца, ама ва­ж­ни. Ето, на­в­ръх ро­ж­де­ния си ден ми­ни­с­тър-пре­д­се­да­те­лят г-н Бо­ри­сов бе на по­се­ще­ние в Из­ра­ел. Как го по­с­ре­щ­на­ха? Па­т­ри­ар­хът на Йе­ру­са­лим го про­въз­г­ла­си за висш ко­ман­дир на ор­де­на на Бо­жи гроб. Бе­ше на­г­ра­ден и със зла­тен кръст, зла­т­на ко­ро­на и зве­з­да. А са­ми­ят пре­зи­дент на ев­ро­пей­с­ка­та дър­жа­ва Ре­у­вен Ри­в­лин му пя Happy birthday.

Ня­ма­ше как на­ши­ят дър­жа­в­ник да не раз­це­лу­ва же­на­та, по­д­не­с­ла му пра­з­ни­ч­на тор­та. „Бъл­га­ри­те са ля­га­ли на рел­си­те, за да спа­сят ев­ре­и­те” – бла­го­дар­с­т­ве­но при­по­м­ни пре­ми­е­рът Бе­ня­мин Не­та­ня­ху. „Мо­ят при­я­тел Би­ли”, свой­с­ки и сър­де­ч­но се обър­на Бой­ко към своя ко­ле­га. Всъ­щ­ност, пър­во­то по­з­д­ра­в­ле­ние за ро­ж­де­ния си ден на 13 юни Бо­ри­сов по­лу­чи по те­ле­фо­на още в 0.01 ча­са от гръ­ц­кия пре­ми­ер Але­к­сис Ци­п­рас. Лю­бов, ръ­ко­с­ти­с­ка­ния и ус­ми­в­ки се из­си­па­ха и у нас.

Бъл­га­рия съ­б­ра на ед­но мя­с­то ли­де­ри ка­то Мер­кел, Ма­к­рон, Ер­до­ган. Ев­ро­пей­с­ки­те ли­де­ри за­е­д­но ми­на­ха сим­во­ли­ч­но и по мо­с­т­че­то на влю­бе­ни­те в Со­фия.

Но лю­бо­в­та, ка­к­ва­то и да е,  ка­к­ви­то скри­ти и яв­ни за­ми­с­ли да крие, не е са­мо в ди­п­ло­ма­ци­я­та, в по­ли­ти­ка­та.

На тър­же­с­т­ве­но­то за­к­ри­ва­не на све­то­в­но­то по фу­т­бол на Лу­ж­ни­ки под по­рой­но­то дъ­ж­до­в­но не­бе на Мо­с­к­ва хър­ва­т­с­ки­те мом­че­та пла­че­ха, че са из­тър­ва­ли зла­то­то, а тя­х­на­та сим­па­ти­ч­на пре­зи­ден­т­ка си­я­е­ше от ра­дост за спе­че­ле­но­то сре­б­ро и от сър­це це­лу­ва­ше не са­мо тях. Це­лу­ва­ше це­лия френ­с­ки от­бор, це­лу­ва­ше Пу­тин, Ма­к­рон…

Куп же­ни от мал­ко ро­до­п­с­ко се­ло из­п­ле­то­ха ша­ре­ни тер­ли­ци и ги пра­ти­ха ка­то сва­т­бен дар на принц Ха­ри и бул­ка­та му. Ми­ли­те, и те за­си­я­ха, за­що­то по­лу­чи­ха крал­с­ко бла­го­дар­с­т­вие от Лон­дон. До тук за­се­га. Не­ка има ус­ми­в­ки и лю­бо­ви с на­ми­г­ва­не и по-на­та­тък. И то на­шен­с­ки – ту­ка­ш­ни, тър­го­ви­щ­ки.

ИВАН­КА БО­ТЕ­ВА