Ве­че ше­с­та го­ди­на д-р Емил  АБА­ДЖИ­ЕВ е на­чал­ник на от­де­ле­ни­е­то по аку­шер­с­т­во и ги­не­ко­ло­гия в Тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца. Ле­кар по ду­ша, из­к­лю­чи­те­лен про­фе­си­о­на­лист, сър­де­чен и от­зи­в­чив към сво­и­те па­ци­ен­ти, д-р Аба­джи­ев бе­ше та­ка лю­бе­зен в на­ве­че­ри­е­то на про­фе­си­о­нал­ния им пра­з­ник да по­го­во­рим за ня­кои тен­ден­ции в сфе­ра­та на аку­шер­с­т­во­то и ги­не­ко­ло­ги­я­та.

-Д-р Аба­джи­ев, в ден ка­то дне­ш­ния-21 яну­а­ри, Де­нят на ро­дил­на­та по­мощ, не мо­же да не ста­не ду­ма за тен­ден­ци­и­те при ра­ж­да­е­мо­ст­та. Ве­че ста­на яс­но, че през из­ми­на­ла­та го­ди­на в Бъл­га­рия са се ро­ди­ли око­ло 11 500 де­ца по-мал­ко в сра­в­не­ние с пре­д­хо­д­на­та. Ва­ши­ят ко­мен­тар?

-Ко­га­то през 2017 г. от­че­то­ха, че за 2016 г. ра­ж­да­е­мо­ст­та е спа­д­на­ла с 10%, то­зи факт взри­ви хо­ра­та, ко­и­то из­го­т­вят про­г­но­зи­те за де­мо­г­ра­ф­с­ки­те тен­ден­ции в стра­на­та ни. През 2018 г. то­зи по­ка­за­тел е 20% на­до­лу и аз смя­там, че те­зи хо­ра про­с­то ос­та­на­ха  без­мъл­в­ни. Мо­е­то при­те­с­не­ние е, че има още ед­на, твър­де спе­ци­фи­ч­на тен­ден­ция: кол­ко­то де­ца се ра­ж­дат в Бъл­га­рия, по­ч­ти тол­ко­ва е и бро­ят на но­во­ро­де­ни­те в чу­ж­би­на. Не е тай­на, че там ра­с­те вто­ро по­ко­ле­ние бъл­га­ри-чу­ж­ден­ци, ко­и­то по­ве­че от 20 г. са еми­г­ран­ти и те­зи, 20-го­ди­ш­ни­те бъл­га­ри в чу­ж­би­на ве­че ста­ват ро­ди­те­ли. Те про­ду­ци­рат но­ви гра­ж­да­ни, но ве­че не в Бъл­га­рия- нор­мал­но , но…тъ­ж­но, мно­го тъ­ж­но!…

-На то­зи фон как сто­ят не­ща­та при нас, в Тър­го­ви­щ­ка­та  бол­ни­ца?

-През из­ми­на­ла­та го­ди­на бро­ят на но­во­ро­де­ни­те при нас  е 640 де­ца/ за об­ласт Тър­го­ви­ще те са 757/. За съ­жа­ле­ние, сред при­чи­ни­те  да се ра­ж­дат все по-мал­ко де­ца са ка­к­то со­ци­о­де­мо­г­ра­ф­с­ки­те фа­к­то­ри, та­ка и пе­чал­на­та тен­ден­ция, че по-мла­ди­те за­по­ч­на­ха  да съ­о­б­ра­зя­ват по кое вре­ме им  е из­го­д­но  да ра­ж­дат.И ве­че не ста­ва въ­п­рос ни­то за тре­то, ни­то за вто­ро де­те, го­ля­ма част от мла­ди­те се­мей­с­т­ва пре­д­по­чи­тат да имат са­мо ед­но де­те.По­с­ле­ди­ци­те са тра­ги­ч­ни.

-Спо­де­ле­те ня­ка­къв ин­те­ре­сен факт из жи­во­та в от­де­ле­ни­е­то-мно­го ли са слу­ча­и­те, при ко­и­то же­ни­те за­б­ре­ме­ня­ват по  ин­ви­т­ро те­х­но­ло­ги­я­та?

– В мо­мен­та про­с­ле­дя­ва­ме две бре­мен­ни же­ни с три­з­на­ци, ко­и­то са в мал­ки­те ме­се­ци. Ед­на­та же­на е от Раз­г­ра­д­с­ко, дру­га­та от Шу­мен.  Пра­вим вси­ч­ко въз­мо­ж­но, за да им по­ма­га­ме. Те­зи слу­чаи ин­ви­т­ро на­по­с­ле­дък за­че­с­тя­ват, те­ма­та е мно­го ко­мен­ти­ра­на и най-ве­че в Ин­тер­нет. Пра­ви впе­ча­т­ле­ние, че не­ря­д­ко опи­т­ващ се да се об­ра­зо­ва бъ­дещ па­ци­ент  пре­д­по­чи­та да го пра­ви  чрез Ин­тер­нет, къ­де­то  в по­ве­че­то слу­чаи не­ком­пе­тен­т­ни съ­ве­т­ват не­ком­пе­тен­ти, вме­с­то да се обър­нат към ле­кар про­фе­си­о­на­лист. То­ва е ме­ко ка­за­но сму­ща­ва­що, за­що­то ня­ма ни­що по-ва­ж­но от до­ве­ри­е­то ме­ж­ду ле­ка­ря и па­ци­ен­та.

 – От­де­ле­ни­е­то Ви  има ли до­с­та­тъ­ч­но ка­д­ри?

-За­па­зи­х­ме еки­па, но пре­об­ла­да­ва­щи­те ме­ди­цин­с­ки слу­жи­те­ли са на око­ло и над 50 г., но­ви ко­ле­ги ря­д­ко ид­ват.

-Или ид­ват при Вас, на­у­ча­ват се и за­ми­на­ват. Та­ка ли е?

-Не уп­ре­к­вам ко­ле­ги­те, ко­и­то оти­ват на по-пла­те­на ра­бо­та дру­га­де. Ко­га­то бъ­дат про­из­ве­де­ни ка­то ка­че­с­т­ве­ни спе­ци­а­ли­с­ти, те би­ват оце­ня­ва­ни  в се­ри­о­з­ни стру­к­ту­ри, сле­д­ват пре­д­ло­же­ния за ра­бо­та и ние ня­ма­ме пра­во да ги съ­дим. За­що­то  то­ва са ре­ше­ния до жи­вот. На­ше­то за­п­ла­ща­не не е тол­ко­ва ло­шо на об­щия на­ци­о­на­лен  фон. При­з­на­те­лен съм за до­б­ро­то от­но­ше­ние и по­д­к­ре­па­та на ръ­ко­во­д­с­т­во­то на тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца към на­ше­то от­де­ле­ние, от­чи­там  уси­ли­я­та им  да „ ни дър­жат над по­вър­х­но­ст­та“, та­ка да се ка­же. Са­ми­ят аз ни­ко­га не бих на­пу­с­нал Тър­го­ви­ще, ха­ре­с­вам гра­да си, тук се чу­в­с­т­вам до­б­ре , из­пи­т­вам един ло­ка­лен па­т­ри­о­ти­зъм…Ле­с­но е да из­бя­гаш, но бя­г­с­т­во­то в по­ве­че­то слу­чаи не е ре­ше­ние. Аз ос­та­вам тук.

 -Още по­ве­че, че тук са и пре­к­ра­с­ни­те Ви ро­ди­те­ли, ко­и­то гра­дът ни по­м­ни ка­то от­ли­ч­ни ме­ди­цин­с­ки спе­ци­а­ли­с­ти: дъл­го­го­ди­ш­ни­ят за­ве­ж­дащ АГО д-р Вла­ди­мир Аба­джи­ев и оби­ча­на­та д-р Дим­ка Аба­джи­е­ва, пе­ди­а­тър. И до днес те уп­ра­ж­ня­ват бла­го­ро­д­на­та про­фе­сия на ле­кар, ве­че в МЦ“Аба­джи­е­ви“ и по­ма­гат на мно­го па­ци­ен­ти.

-Да, аз имам не­ве­ро­я­т­ни ро­ди­те­ли, с ко­и­то от го­ди­ни жи­ве­ем в ед­на сгра­да на ул.“Спи­ри­дон Гра­ма­дов“. Все­ки кон­такт със се­мей­с­т­во­то ми, ка­к­то и с мо­и­те ро­ди­те­ли-то­ва е, ко­е­то до­ко­с­ва ду­ша­та ми и ми но­си мно­го ща­с­тие.

-То­ва ли  е и в ос­но­ва­та на ре­ше­ни­е­то Ви да не на­пу­с­не­те то­зи град…

-И не са­мо то­ва. Аз оби­чам па­ци­ен­ти­те си, с ня­кои от тях се по­з­на­ва­ме от­пре­ди 25 го­ди­ни  и тя­х­но­то до­ве­рие ми е без­цен­но. Ни­ко­га не бих за­ря­зал и ко­ле­ги­те си, ко­и­то дъл­бо­ко це­ня и ува­жа­вам. А и на­ши­ят град тря­б­ва да го има на кар­та­та на Бъл­га­рия, той  тря­б­ва да се при­д­ви­ж­ва на­пред, да има по­ве­че мла­ди хо­ра, за­що­то след вре­ме ко­го ще вка­ра­ме в те­а­тъ­ра, в чи­та­ли­ще­то…Мно­го бих ис­кал в сле­д­ва­щи­те го­ди­ни в Тър­го­ви­ще да има ед­но ча­с­т­но уче­б­но за­ве­де­ние /вси­ч­ко за­по­ч­ва от­тук, дру­го­то е сле­д­с­т­вие/,  ко­е­то да за­дър­жа ка­дър­ни­те, мо­же­щи­те мла­ди хо­ра, да има ви­со­ко­те­х­но­ло­ги­ч­ни пре­д­п­ри­я­тия, за да се пре­в­ръ­ща гра­дът ни в ин­ду­с­т­ри­а­лен цен­тър.  Ис­кам да ви­дя по­не още три­ма мла­ди ко­ле­ги аку­шер-ги­не­ко­ло­зи, ко­и­то да вър­вят след нас, за­що­то кой след вре­ме ще ле­ку­ва бъ­де­ща­та ми сна­ха  /се­га си­нът ми е в тре­ти клас/, кой ще я из­ра­ж­да…

-И тъй ка­то днес е про­фе­си­о­нал­ни­ят пра­з­ник на вси­ч­ки Вас, ко­и­то по­с­ре­ща­те и по­е­ма­та пър­ви в ръ­це­те си НО­ВИЯ ЖИ­ВОТ, кажете им нещо хубаво!

-Ис­кам са­мо да сме за­е­д­но с мо­и­те ко­ле­ги още мно­го вре­ме, да про­дъл­жа­ва­ме да си вър­шим ра­бо­та­та и то по  най-до­б­рия на­чин. Да бла­го­да­ря на моя екип, че жи­во­тът ме е бла­го­с­ло­вил да ра­бо­тя с тол­ко­ва не­ве­ро­я­т­ни, въл­ше­б­ни хо­ра! Да са ми жи­ви и здра­ви вси­ч­ки­те и…на­пук на ло­шо­то, на­пук на тру­д­но­то  да про­дъл­жим да „те­г­лим“ съ­ща­та ко­ла за­е­д­но още мно­го и мно­го го­ди­ни…Че­с­тит пра­з­ник на це­лия ко­ле­к­тив от от­де­ле­ни­е­то по аку­шер­с­т­во и ги­не­ко­ло­гия в МБАЛ-Тър­го­ви­ще!

Ин­тер­вю на Д. ВЪЛ­ЧЕ­ВА