Ни­ко­ла Ге­ор­ги­ев – ко­га­то се пре­въ­п­лъ­ти в об­ра­за на Ва­сил Ле­в­с­ки с те­а­т­рал­на­та гру­па към I СУ „Св.Се­д­мо­чи­с­ле­ни­ци”, ко­га­то по­лу­чи на­г­ра­да от Об­щи­на Тър­го­ви­ще на 24 май за ак­ти­в­на­та си дей­ност в об­ла­ст­та на из­ку­с­т­во­то, ко­га­то ли­ч­но пре­зи­ден­тът на Бъл­га­рия му връ­чи на­г­ра­да, след уча­с­тие в ме­ж­ду­на­ро­д­на про­г­ра­ма за ли­ч­но­с­т­но раз­ви­тие и др.

Към мо­мен­та Ни­ко­ла е сту­дент пър­ва го­ди­на в University of Portsmouth – Ан­г­лия, къ­де­то изу­ча­ва „Дра­ма и пър­фор­мънс”, сле­д­вай­ки ме­ч­та­та си да ста­не ак­тьор. А за­що е из­б­рал то­ч­но та­зи спе­ци­ал­ност и то в Ан­г­лия, Ни­ко­ла раз­ка­за за чи­та­те­ли­те на в-к „Зна­ме”.

-Ме­ч­та­та ми от ма­лък е да ста­на ак­тьор, за то­ва из­б­рах да изу­ча­вам дра­ма и пър­фор­мънс, тъй ка­то та­зи спе­ци­ал­ност раз­г­ле­ж­да ак­тьор­с­ка­та про­фе­сия из­ця­ло – ра­бо­та­та на ре­жи­сьо­ра, на про­ду­цен­та, на ме­ни­джъ­ра, на ак­тьо­ра и це­лия екип зад ед­на про­ду­к­ция.

Пра­к­ти­че­с­ка­та и те­о­ре­ти­ч­на­та част са раз­де­ле­ни по ра­в­но, ко­е­то съ­що ме впе­ча­т­ли, ко­га­то кан­ди­да­т­с­т­вах. В хо­да на обу­че­ни­е­то има­ме въз­мо­ж­ност да си съ­з­да­дем со­б­с­т­ве­на те­а­т­рал­на ком­па­ния и да пре­д­с­та­вим пи­е­са, на­пи­са­на от нас. Кур­сът пре­д­ла­га и две се­д­ми­ци по­д­го­то­в­ка с про­фе­си­о­на­лен ре­жи­сьор. Дър­жат се с нас ка­то с про­фе­си­о­нал­ни ак­тьо­ри и ”ра­бо­тим” по 8-9 ча­са на ден – за ак­тьор­с­ка­та иг­ра, гла­са, дви­же­ни­я­та, пси­хи­ч­на­та на­г­ла­са и пи­е­са­та. Мо­га да ка­жа, че учи­те­ли­те в уни­вер­си­те­та са мно­го от­зи­в­чи­ви.

-Спо­ме­на­х­ме за об­ра­за на Ле­в­с­ки,с кой­то тър­го­ви­щен­ци още те свър­з­ват, за дру­ги­те на­г­ра­ди и про­е­к­ти в уче­ни­че­с­ки­те ти го­ди­ни. И то­га­ва, и се­га си до­с­та ак­ти­вен, мо­ти­ви­ран, с по­зи­ция по раз­ли­ч­ни те­ми. Би би­ло въз­дей­с­т­ва­що, ако все по­ве­че мла­ди хо­ра ка­то теб са та­ки­ва, да­ли то­ва за­ви­си от въз­пи­та­ни­е­то вкъ­щи, от при­я­тел­с­ка­та сре­да, от учи­ли­ще?

-Ком­п­ле­к­с­но е, но за мен ли­ч­но бих ка­зал, че вся­ка ини­ци­а­ти­ва, с ко­я­то се за­х­ва­нах по вре­ме на обу­че­ни­е­то в Тър­го­ви­ще ме на­п­ра­ви по-уве­рен и це­ле­у­с­т­ре­мен. По­мо­г­на ми да по­вяр­вам в се­бе си, на­у­чи ме на мно­го и до голяма степен ме из­г­ра­ди ка­то ли­ч­ност. Въ­п­ре­ки че ра­бо­тих за се­бе си и сво­е­то раз­ви­тие в сфе­ра­та на из­ку­с­т­ва­та, аз бях за­бе­ля­зан и въз­на­г­ра­ден за мо­и­те еже­д­не­в­ни уси­лия. Бях за­бе­ля­зан от хо­ра­та и по­лу­чих тя­х­но­то ува­же­ние. Ве­ч­но ще съм бла­го­да­рен за въз­мо­ж­но­с­ти­те за изя­ва ко­и­то ми бях пре­до­с­та­ве­ни от – Ане­та Ми­ле­ва, учи­тел в Пър­во СУ,  Лъ­че­зар Ан­д­ре­ев – ак­тьор и ли­чен мен­тор от На­г­ра­да­та на Хер­цо­га на Един­бург по ак­тьор­с­ко май­с­тор­с­т­во, Иван Ива­нов – учи­тел в Пър­во СУ, Кон­с­тан­тин Кря­ко­лов – му­зи­кант и ли­чен учи­тел по пи­а­но, Димитър Димитров, директор на шуменския театър, Петър Асенов, учител в I ОУ “Хр.Ботев”,г-жа За­фи­ро­ва за съ­з­да­ва­не­то на те­а­т­ра­лен клуб и Ра­до­с­лав  Ди­ми­т­ров, учи­тел по фи­зи­че­с­ко в пър­во СУ, но и мно­го до­бър и ва­жен за мен чо­век, кой­то ос­но­ва Па­т­ри­о­ти­чен клуб в училището и ни раз­ка­за за не малко ус­пе­ли ли­ч­но­с­ти на Бъл­га­рия.  Бла­го­да­ря и на вси­ч­ки дру­ги  ко­и­то ми по­мо­г­на­ха в раз­ви­ти­е­то ми ка­то ак­тьор­с­ка ли­ч­ност. То­ва, ко­е­то ме сти­му­ли­ра и ме дър­жи мо­ти­ви­ран са ме­ч­ти­те, то­ва, че съм по- бли­зо до тях от вся­ко­га. Също така и на хо­ра­та, ко­и­то ме по­д­к­ре­пят по­с­то­ян­но и ми по­ма­гат, за­що­то ми ужа­с­но те­ж­ко в Ан­г­лия без тях.

– Със си­гур­ност ти ли­п­с­ват Бъл­га­рия и Тър­го­ви­ще, но мо­жеш ли да от­к­ро­иш кое най-сил­но?

-При­я­те­ли­те, се­мей­с­т­во­то, мо­ми­че­то, ко­е­то оби­чам. Тол­ко­ва мно­го спо­ме­ни и пре­жи­вя­ва­ния.  Бъл­гар­с­ка­та ку­х­ня съ­що,за­що­то ан­г­лий­с­ка­та не ми до­па­да изо­б­що. /смее се/

-Ка­к­во би спо­де­лил на мла­ди­те хо­ра в на­шия град?

-Бих им ка­зал да се взе­мат мал­ко в ръ­це и да по­ми­с­лят за со­б­с­т­ве­но­то си бъ­де­ще­ и бъ­де­ще­то ка­то ця­ло. Све­тът е пъ­лен с ед­на­к­ви хо­ра. Има пре­ка­ле­но мно­го сте­ре­о­ти­пи към ко­и­то мно­зин­с­т­во­то се при­дър­жа и сле­д­ва. Все­ки е сво­бо­ден да пра­ви ка­к­во­то ис­ка, но аз смя­там, че та­ка се про­пи­ля­ва пре­ка­ле­но мно­го по­тен­ци­ал. Енер­ги­я­та, ко­я­то вла­гат в ди­с­ко­те­ка­та вся­ка се­д­ми­ца мо­же да оти­ва за по по­ле­з­ни не­ща – най- мал­ко за ли­ч­но­то си раз­ви­тие и по­с­ти­га­не­то на це­ли­те си. Не ка­з­вам, че не тря­б­ва да се раз­пу­с­ка, все­ки има ну­ж­да от то­ва, но да се за­ми­с­лят се­ри­о­з­но над жи­во­та и дей­с­т­ви­я­та си, ко­и­то ги офор­мят ка­то ли­ч­но­с­ти пред тях и об­ще­с­т­во­то. Аз ни­ко­га ня­ма да мо­га да се от­б­ла­го­да­ря на мо­и­те ро­ди­те­ли, не са­мо за­що­то са ми да­ли жи­вот, а и за то­ва, че ви­на­ги са би­ли до мен и са ме по­д­к­ре­пя­ли да се раз­ви­вам.

-Вече имаш участие в един къ­со­ме­т­ра­жен филм за фе­с­ти­вал, но ти пре­д­с­то­ят още в на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на. Кои са ак­тьо­ри­те от бъл­гар­с­ко­то и све­то­в­но ки­но и те­а­тър, ко­и­то те вдъ­х­но­вя­ват за та­зи про­фе­сия?

-До март ме­сец тря­б­ва да се съ­с­то­ят сним­ки­те за дру­ги­те фил­ми и съм раз­въл­ну­ван. Не мо­га да про­пу­с­на име­на­та на Кра­си­мир Ра­д­ков, Ста­ни­мир Гъ­мов, Ди­ми­тър Ра­ч­ков и Хри­с­то Гър­бов. А от чу­ж­ди­те – Том Хар­ди, Джейм Ма­ка­вой, Май­къл Фа­с­бен­дър, Еди Ре­д­мейн, Тра­вис Фи­мел, Джим Ке­ри. От вси­ч­ки тях усе­щам ка­к­во мо­га да си „от­к­ра­д­на” ка­то те­х­ни­ка и стил, ко­е­то да ми бъ­де по­ле­з­но.

-От­го­во­рен, та­лан­т­лив и млад ак­тьор ка­то теб си­гур­но ве­че има мно­го по­чи­та­тел­ки!?

-/смее се/ Мо­ми­че­то, в ко­е­то съм влю­бен – Пре­с­ла­ва и не­й­на­та лю­бов са най-го­ле­ми­ят ми дви­га­тел да вър­вя на­пред. Ми­с­ля, че най-ва­ж­но­то не­що в жи­во­та е лю­бо­в­та и ни­що не мо­же да се сра­в­ни с нея. По­же­ла­вам на Ва­ши­те чи­та­те­ли да оби­чат и да бъ­дат оби­ча­ни, да сле­д­ват то­ва, ко­е­то ги пра­ви ща­с­т­ли­ви!

Ин­тер­вю на Си­мо­на Але­к­си­е­ва