След фойерверките и Дунавското
Като житената питка от оная вълшебна приказка се изтъркули 2018-та, като буен водопад стремглаво се разпиляха и сякаш също тъй скорострелно се събраха в един миг всичките 365 дни.
Миг краткотраен, а скътал толкова болки, страдания, разочарования, непрежалими загуби на близки и свидни хора, радости, сполуки, романтични любови, духовни възкачвания…неистова, неутолима страст за ЖИВОТ – въпреки и напук на всичко! Затова, след фойерверките, озарили новогодишното небе, след тържествените наздравици и Дунавското хоро, изричаме на глас споходилата ни щастлива промисъл: „ЖИВИ СМЕ!“.
Защото няма по-мило, по-драгоценно и по-велико от ЖИВОТА! По дяволите онзи отвъден свят, за който някои се мъчат да ме убеждават, че бил по-добър! ЖИВИ СМЕ! Тук и сега, на земята, дето всичко е видимо, осезаемо, докосващо ни, вдъхновяващо ни да мечтаем, да се надяваме, да действаме и съграждаме.
Ах, как ми се ще подир 365 дни (Боже, и тая Нова и Млада 2019-та се втурна неудържимо напред), след изкрящото шампанско, след фойерверките и Дунавското пак да си кажем „ЖИВИ СМЕ“!