Чо­век ме­ч­тае за  ка­к­во ли не?! И е ща­с­т­лив, ко­га­то сбъ­д­не ме­ч­ти­те си. Те са она­зи ни­о­бя­с­ни­ма енер­гия, ко­я­то те ка­ра да пре­о­с­ми­с­ляш все­ки­д­не­в­на­та инер­ция и да се озо­ва­ваш в не­ми­с­ли­мо­то же­ла­но, да из­пи­таш на­с­ла­да­та от до­ко­с­ва­не­то до съ­к­ро­ве­но­то.

Ед­на от мо­и­те ме­ч­ти бе­ше да по­се­тя дре­в­но­е­ги­пе­т­с­ко­то чу­до – пи­ра­ми­ди­те, да стъ­пя на зе­мя­та на ве­ли­ки­те фа­ра­о­ни, из­ди­г­на­ли све­ще­ни хра­мо­ве и па­ме­т­ни­ци сред пу­с­ти­ня­та.

И са­мо­ле­тът ме по­не­се към та­зи ме­ч­та. Ка­то на ге­о­г­ра­ф­с­ка кар­та под нас се раз­ти­ла­ше Сре­ди­зем­но мо­ре и по­си­па­ни­те ка­то пер­ли гръ­ц­ки ос­т­ро­ви. След тях се по­я­ви пло­до­но­с­на­та дел­та на Нил с мно­го­б­рой­ни­те си ка­на­ли. Вси­ч­ко то­ва бе­ше не­о­пи­су­е­мо и въл­ну­ва­що. А ка­к­во ли е да го ви­диш още по-от­ви­со­ко?! От  Ко­с­мо­са?! Но аз бях до­вол­на и от та­зи гле­д­ка. Ка­ц­на­х­ме на ле­ти­ще Хур­га­да и с ав­то­бус сти­г­на­х­ме до  но­ва­та част на гра­да,къ­де­то се на­с­та­ни­х­ме в един от мно­го­б­рой­ни­те хо­те­ли. Чу­де­с­ни­те, кра­си­во офор­ме­ни гра­ди­ни ве­д­на­га гра­б­на­ха по­г­ле­да ми. Але­и­те ми­на­ва­ха през мно­го­ц­ве­т­на и пи­щ­на ра­с­ти­тел­ност, тол­ко­ва све­жа и ухан­на, че не ти се вяр­ва то­ва да е в пу­с­ти­ня­та. На ня­кол­ко ме­т­ра от то­зи цве­тен рай се пли­с­кат во­ди­те на Чер­ве­но мо­ре. А ако си лю­би­тел на ба­сей­ни­те, мо­же да  на­ме­риш про­х­ла­да и в тях или ше­ме­т­но да се спу­с­неш по во­д­ни­те пър­зал­ки.

На дру­гия ден раз­г­ле­да­х­ме Хур­га­да.  Ста­рин­на­та част на гра­да е за­по­м­ня­ща се с хри­с­ти­ян­с­ка­та цър­к­ва на ко­п­ти­те, с впе­ча­т­ля­ва­ща­та джа­мия и с ти­пи­ч­ния ара­б­с­ки па­зар. Ро­ман­ти­ка­та при­к­лю­ч­ва с един пло­дов ко­к­тейл на ях­те­но­то при­с­та­ни­ще.

В един от сле­д­ва­щи­те дни плу­ва­ме с ях­та до Рай­с­кия ос­т­ров. Кой­то го е на­ре­къл та­ка не е сгре­шил. Про­з­ра­ч­ни­те и то­п­ли во­ди ма­ме­ха не­у­дър­жи­мо да на­д­ни­к­нем във во­д­ния свят на Чер­ве­но мо­ре. Раз­ли­ч­но оба­г­ре­ни и раз­ли­ч­ни по фор­ма ри­би плу­ва­ха  ме­ж­ду ко­ра­ли­те и не за­бе­ля­з­ва­ха на­ше­то при­съ­с­т­вие. Ог­ром­на ко­с­те­нур­ка се по­ка­за на по­вър­х­но­ст­та, ре­ши­ла да по­е­ме от слън­че­ви­те от­б­ля­съ­ци. То­п­ли­те пя­съ­ци ни при­ю­ти­ха за ед­на пла­ж­на по­чи­в­ка.

Пъ­ту­ва­не­то до До­ли­на­та на фа­ра­о­ни­те – Лу­к­сор, по по­ре­чи­е­то на ре­ка Нил, ни раз­к­ри един друг свят – на бе­д­ност, ни­ще­та и не­по­з­на­ти нра­ви. Де­ца иг­ра­е­ха на бре­га пред не­до­вър­ше­ни къ­щи без по­к­рив, мъ­же ло­вя­ха ри­ба или из­кар­ва­ха ов­це, же­ни пе­ря­ха или при­го­т­вя­ха ня­ка­к­ва хра­на пак там, на бре­га пред къ­щи­те. Зад тях се про­с­ти­ра­ха­мал­ки пло­щи с ба­на­но­ви пал­ми, ца­ре­ви­ца, за­хар­на тръ­с­ти­ка или ориз. Тър­го­в­ци на су­ве­ни­ри и дре­хи на­о­би­ка­ля­ха ав­то­бу­си­те при вся­ко спи­ра­не. Ми­на­ва­х­ме по­к­рай пя­съ­ци и го­ли ка­мен­ни ска­ли. Ка­ми­ли по­бу­т­ва­ха с език бо­д­ли­ви ка­то та­ра­ле­ж­че­та хра­с­ти. Не­у­се­т­но на­в­ля­зо­х­ме в До­ли­на­та и тя ни об­гър­на с мно­го­ве­ко­в­на­та си съ­к­ро­ве­ност и не­пи­са­ни ле­ген­ди.  Над 62 гро­б­ни­ци са от­к­ри­ти тук, но вси­ч­ки раз­г­ра­бе­ни. Зла­то­то и цен­ни­те пре­д­ме­ти са из­че­з­на­ли от­да­в­на.Един­с­т­ве­но ця­ло­с­т­но за­па­зе­на е гро­б­ни­ца­та на Ту­тан­ка­мон, но ек­с­по­на­ти­те са из­ло­же­ни в Ис­то­ри­че­с­кия му­зей в Кай­ро. Гро­б­ни­ци­те на Ди­на­с­ти­я­та Рам­зес  впе­ча­т­ля­ват с мно­го­б­рой­ни­те на­д­пи­си и ри­сун­ки по сте­ни­те, ня­кои от ко­и­то и в мо­мен­та се ре­с­та­в­ри­рат. По­ра­зя­ва на­чи­на на стро­еж, ми­с­ти­ци­з­ма и та­ин­с­т­во­то,ко­и­то ви­та­ят на­о­ко­ло.  Ви­со­ко в ска­ли­те се от­к­ро­я­ва По­г­ре­бал­ни­ят храм на Ха­т­че­п­сут – един­с­т­ве­на­та же­на фа­ра­он от Пър­во­то цар­с­т­во. Въ­п­ре­ки раз­ру­ше­ни­я­та и сле­ди­те на вре­ме­то, хра­мът не е за­гу­бил от оча­ро­ва­ни­е­то си. Але­и­те по­м­нят сво­я­та пи­щ­ност, ста­ту­и­те сво­е­то изя­ще­с­т­во, а дъ­не­ри­те на­по­м­ня­ха за ве­ли­че­с­т­ве­ни пал­ми и ки­па­ри­си, до­не­се­ни от дру­ги зе­ми. Лъ­в­с­ка фи­гу­ра с гла­ва на же­на стои на ед­на от але­и­те. Там, го­ре на пло­ща­д­ка­та, взи­рай­ки се в то­ва чу­до на стро­и­тел­с­т­во­то, не мо­же да не усе­тиш ко­с­ми­ч­ния му раз­мах и ма­ща­б­ност.

Ло­д­ка ни от­на­ся на дру­гия бряг на ре­ка Нил и се от­п­ра­вя­ме към сле­д­ва­що­то Зем­но чу­до – Кар­нак, най-го­ля­мо­то ре­ли­ги­о­з­но се­ли­ще в Дре­вен Еги­пет. Вхо­ът е с мо­ну­мен­та­лен по­р­тал, пре­д­хо­ж­дан от алея на сфин­к­со­ве­те и сле­ди от ка­на­ли­за­ция. Зад по­р­та­ла се от­к­ри­ва го­ле­мия двор, а зад не­го хи­по­с­тил­на­та ко­лон­на за­ла, чий­то та­ван се е кре­пял на ог­ром­ни ко­ло­ни, за­па­зе­ни и до днес. Вди­гаш очи на­го­ре и ви­со­ки­те 23м ко­ло­ни, из­пи­са­ни с йе­ро­г­ли­фи и ри­сун­ки, ся­каш опи­рат в не­бе­то. Ин­с­тин­к­ти­в­но до­ко­с­ваш вся­ка от тях и ти се ис­ка да раз­га­да­еш ис­то­ри­я­та опи­са­на вър­ху нея. В гра­ни­т­но­то све­ти­ли­ще са се про­ве­ж­да­ли це­ре­мо­нии, по­с­ве­те­ни на Бог Амон Ра, све­ще­ни ри­ту­а­ли, за­га­д­ка и до днес. Оби­ка­ля­ме за къ­с­мет скул­п­ту­ра­та на Ска­ра­бея и при­с­тъ­п­ва­ме към Све­ще­но­то езе­ро, съ­х­ра­ни­ло та­ин­с­т­во­то на во­ди­те си и до днес. Мъл­ча­ли­во се сбо­гу­ва­ме с Лу­к­сор – гра­да на жи­ви­те и гра­да на мър­т­ви­те, раз­де­лен от во­ди­те на све­ще­на­та Нил и за­къ­т­ва­ме ня­къ­де дъл­бо­ко в съ­з­на­ни­е­то си ви­дя­но­то.

Пре­д­с­тои ни още ед­на сре­ща – с ед­но от Се­дем­те чу­де­ся на Зе­мя­та – Пи­ра­ми­ди­те в Ги­за. Още по тъм­но ав­то­бу­сът ни по­не­се по­к­рай но­во­с­т­ро­я­щи­те се хо­те­ли по бре­га на Чер­ве­но мо­ре, по­к­рай пу­с­тин­ни­те пей­за­жи, за да ни от­ве­де до Не­к­ро­по­ла, раз­по­ло­жен на за­па­д­ния бряг на ре­ка­та на 25км юго­за­па­д­но от Кай­ро. От про­зо­ре­ца на ав­то­бу­са ги зър­вам, три­те пи­ра­ми­ди, на­ре­де­ни в ли­ния ка­то зве­з­ди­те от по­я­са на Ори­он.  Го­ле­ми­на­та на Хе­о­п­со­ва­та пи­ра­ми­да на­и­с­ти­на е по­ра­зя­ва­ща, а в по­д­но­жи­е­то й ки­пи от ту­ри­с­ти, ка­то мра­в­ки, на­в­ся­къ­де про­б­ля­с­ват све­т­ка­ви­ци, чу­ват се гла­со­ве. Все­ки ис­ка да до­ко­с­не ме­га­ли­т­ни­те бло­ко­ве, да чуе ис­то­ри­я­та по те­х­ния гра­деж и ле­ген­ди­те, с ко­и­то са ове­я­ни. Го­ле­ми­ят Сфинкс, сим­во­ли­зи­ращ фа­ра­о­ни­те на Дре­вен Еги­пед, из­дя­лан са­мо от един ка­ме­нен блок, стои ве­ли­че­с­т­ве­ни сред пя­съ­ци­те. Въ­п­лъ­ще­ние на Бо­га на слън­це­то Ра, той гле­да на из­ток.   Зад не­го са три­те пи­ра­ми­ди- Хе­о­п­со­ва­та, на си­на му Хе­ф­рен и на вну­ка му Ми­ке­рин. Стоя ома­гьо­са­на от ве­ли­чи­е­та на­те­зи ре­ли­ги­о­з­ни па­ме­т­ни­ци, от  ре­ха­ви­те сен­ки, ко­и­то плу­ва­щи­те в не­бе­то мал­ки об­ла­че­та хвър­лят вър­ху тях, от про­мя­на­та на све­т­ли­на­та, за­ра­ди ко­я­то цве­тът на гла­д­кия мра­мор вър­ху пи­ра­ми­да­та на Хе­ф­рен, ос­та­нал по чу­до, от бле­до кре­мав пре­ми­на­ва в ох­ра и по­с­ле в ала­ба­с­тър. По­пи­вам с по­г­лед ро­зо­во­то от гра­ни­т­ния гра­деж на Ми­ке­ри­но­ва­та пи­ра­ми­да и от­но­во се спи­рам на нея, на Чу­до­то – Хе­о­п­со­ва­та пи­ра­ми­да. Ка­то на сън за­с­та­вам и аз на идин от ог­ром­ни­те бло­ко­ве, за да уве­ко­ве­ча то­зи миг, за­що­то вре­ме­то не съ­ще­с­т­ву­ва из­вън ми­га.

След те­зи пре­жи­вя­ва­ния ме­га­по­ли­с­ни­ят Кай­ро ос­та­на на­в­то­ри план. До­ри ек­с­по­на­ти­те в Му­зея гу­бе­ха ори­ги­нал­но­ст­та и не­по­в­то­ри­мо­ст­та си, по­с­та­ве­ни в стъ­к­ле­ни ви­т­ри­ни, а не там, къ­де­те вре­ме­то ги бе ос­та­ви­ло.

До­б­ре, че на сле­д­ва­щи­ят ден тря­б­ва­ше да ле­тим об­ра­т­но за Бъл­га­рия. Ед­ва ли бях в съ­с­то­я­ние да по­бе­ра по­ве­че емо­ции и чу­до­дей­ни гле­д­ки. Вси­ч­ки­те ми се­ти­ва бя­ха за­е­тис ос­ми­с­ля­не на ви­дя­но­то и чу­то­то. Ми­с­те­ри­о­з­ни­ят сън,в кой­то бях по­па­д­на­ла, ще­ше дъл­го да ме дър­жи с ви­де­ни­я­та си. Да­но имам вре­ме и въз­мо­ж­но­с­ти да сбъ­д­на и дру­ги свои ле­ле­я­ни ме­ч­ти.

ВЕСЕЛКА БАХНЕВА