“ГРЕХЪТ” НА ЕЛИЦА

Не­от­да­в­на се по­я­ви де­бю­т­на­та по­вест на ав­тор­ка­та Сте­ф­ка Со­ти­ро­ва от Тър­го­ви­ще. Тя е мно­го ин­те­ре­с­на, из­не­на­д­ва­що за­ни­ма­тел­на и се че­те ка­к­то се ка­з­ва – на един дъх.

На един дъх я про­че­тох и аз. Тя ме ув­ле­че още в на­ча­ло­то. Ав­тор­ка­та е по­д­б­ра­ла за­ни­ма­те­лен сю­жет, за­г­ра­бен из­ця­ло от оби­к­но­ве­но­то жи­тие – би­тие на на­ше­то съ­в­ре­мие. С ези­ка на ху­до­ж­ник в пър­ви­те стра­ни­ци ни въ­ве­ж­да в ко­ло­ри­т­ния пей­заж на ки­т­но­то се­ло Ме­то­ди­е­во. Там  мла­да­та Ели­ца е на­з­на­че­на на ра­бо­та след за­вър­ш­ва­не на гор­с­кия те­х­ни­кум. В ду­ша­та на мла­до­то мо­ми­че се сме­с­ват раз­ли­ч­ни чу­в­с­т­ва пред не­из­ве­с­т­но­то – тре­во­га и ко­п­неж да се до­ка­же ка­то спе­ци­а­ли­с­т­ка. Тя че­с­то се из­ка­ч­ва на ви­со­кия хълм и гле­д­ка­та я омай­ва – на­б­ли­зо с би­с­т­ро­то кла­ден­че, раз­лю­ля­ни­те ни­ви с пъ­д­пъ­дъ­ци, до­чу­ва ку­ку­ви­ца­та, жу­же­не­то на пче­ли­те, по­д­ви­к­ва­не­то на сел­с­кия ко­няр…

За Ели­ца вси­ч­ко то­ва е но­во и не­по­з­на­то. По­с­те­пен­но сви­к­ва и с хо­ра­та от се­ло­то. По­па­да на ху­ба­ви хо­ра, до­б­ра ха­зяй­ка й е Ге­на, сбли­жа­ва се с мла­ди при­я­те­ли, със сим­па­тия при­е­ма по­з­нан­с­т­во­то си със сел­с­кия ху­до­ж­ник Слав. Не след дъл­го тя се сбли­жа­ва със Слав и след вре­ме се омъ­ж­ва за не­го. Раз­ка­зът в по­ве­ст­та те­че бър­зо, ня­ма ин­т­ри­ги, но все­ки от­де­лен епи­зод ни при­в­ли­ча с не­що за­бе­ле­жи­тел­но, ко­е­то по­д­дър­жа не­пре­къ­с­на­то ин­те­ре­са на чи­та­те­ля.

При­в­ли­ча ни ми­тът за Не­ран­за, ко­я­то би­ла мно­го кра­си­ва и ра­бо­т­ли­ва на чи­къ­ма, но би­ла уро­ча­са­на и уми­ра без вре­ме, из­че­з­нал след нея и го­де­ни­кът й, се­ло­то опу­с­тя­ва. Вни­ма­ни­е­то е при­в­ле­че­но и от дру­ги раз­ка­зи – за ци­ган­с­кия ка­тун, за раз­го­во­ра с бай Асен, ко­ня­ра. Ав­тор­ка­та пе­с­те­ли­во ка­то до­бър раз­ка­з­вач раз­ка­з­ва об­ра­зи­те в по­ве­ст­та. Още в пър­ви­те сре­щи с Ели­ца при­до­би­ва­ме ви­зу­ал­на пре­д­с­та­ва за нея. Тя ни при­в­ли­ча ка­то ху­ба­ви­ца със си­ни очи и не­по­ро­ч­на свя­тост. С то­ва си обя­с­ня­ва­ме за­що бър­зо се влю­б­ва в нея сел­с­кия ху­до­ж­ник Слав. Ме­ж­ду тях въз­ни­к­ва връ­з­ка и след вре­ме сти­гат до брак. За Ели­ца съ­в­ме­с­т­ни­ят им жи­вот тръ­г­ва спо­кой­но, по ра­в­но­то. Със Слав съ­з­да­ват до­б­ро се­мей­с­т­во. То­га­ва ид­ват и  две­те им де­ца. Пре­ме­с­т­ват се да жи­ве­ят и ра­бо­тят в гра­да. Ели­ца по­с­тъ­п­ва на ра­бо­та в го­ле­мия за­вод. Съ­в­сем из­не­на­д­ва­що ав­тор­ка­та ни пре­на­ся в дру­га ат­мо­с­фе­ра. Гла­в­на­та ге­ро­и­ня Ели­ца за­по­ч­ва да чу­в­с­т­ва не­у­до­в­ле­т­во­ре­ност. Ра­бо­т­на­та й сре­да я во­ди до сре­щи с но­ви при­я­те­ли – же­ни и мъ­же. Ме­ж­ду тях Ели из­пъ­к­ва ка­то ху­ба­ви­ца, с ан­ти­ч­на вън­ш­ност и пе­че­ли оба­я­ни­е­то на вся­ка ком­па­ния. Слав пре­д­па­з­ли­во за­по­ч­ва да й пра­ви дре­б­ни за­бе­ле­ж­ки.

Ско­ро се слу­ч­ва го­ля­мо пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во. Тя се за­по­з­на­ва с мла­дия Хри­с­то, за­вър­з­ва връ­з­ка и ис­тин­с­ки се влю­б­ва. Ед­на ве­чер той се озо­ва­ва в ле­г­ло­то й.  Тя из­по­л­з­ва по­с­то­ян­но­то за­къ­с­не­ние на Слав, кой­то ра­бо­ти до къ­с­но в ате­ли­е­то. Но за из­не­на­да Слав се връ­ща ра­но и ги свар­ва в ле­г­ло­то. Скан­дал. То­ва е дра­ма­та.

Ав­тор­ка­та по не­с­тан­дар­тен на­чин из­ли­за от слу­чая. Взе­то е ори­ги­нал­но ре­ше­ние. Ели­ца за­щи­та­ва влю­бе­ния Хри­с­то. По­ве­ст­та по­с­та­вя мно­го въ­п­ро­си: за из­не­вя­ра­та, за „гре­ха” на влю­бе­на­та, за хри­с­ти­ян­с­ки­те цен­но­с­ти и да­ва от­го­вор на за­г­ла­ви­е­то – ако не бях се влю­бил, ако не бях се вър­нал ра­но – не би се сти­г­на­ло до ло­шия край.

По­ве­ст­та на Сте­ф­ка Со­ти­ро­ва е с ви­со­ки ху­до­же­с­т­ве­ни до­с­тойн­с­т­ва.                           Иван Стой­чев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.