ДАВАНЕТО НА СМАРТФОН НА ДЕТЕ Е КАТО ДАВАНЕ НА ГРАМ КОКАИН

Ри­с­кът да се раз­вие  за­ви­си­мост към ин­тер­нет и смар­т­фон е зна­чи­тел­но по-ви­сок в по-ран­на въз­раст. Спо­ред Ман­ди Са­ли­га­ри, спе­ци­а­лист по на­р­ко­ма­ни­и­те, да­ва­не­то на смар­т­фон на де­те е ка­то да­ва­не на грам ко­ка­ин, и по­ка­з­ва от­го­вор­но­ст­та, ко­я­то но­сят ро­ди­те­ли­те, да­вай­ки на де­ца­та си да иг­ра­ят с та­б­ле­ти и те­ле­фо­ни – на пръв по­г­лед не­що не­вин­но.

Но­мо­фо­би­я­та (пси­хи­че­с­ка при­вър­за­ност към те­ле­фо­ни­те, бел.ред.) мо­же да се раз­вие и на по-къ­с­на въз­раст, след 30 го­ди­ни, и то­ва от­но­во е свър­за­но с на­чи­на на жи­вот, в кой­то не­у­до­в­ле­т­во­ре­ни­е­то на по­т­ре­б­но­с­ти­те от бли­зост ни тла­с­ка към свър­з­ва­не, ма­кар и не­ре­ал­но, с дру­ги хо­ра в ин­тер­нет. То­ва е по-ле­с­но да се слу­ч­ва от ди­ва­на вкъ­щи, от­кол­ко­то на ре­ал­на сре­ща. Ос­вен то­ва, ко­га­то по­лу­ча­ва­ме те­к­с­то­ви съ­о­б­ще­ния, мо­зъ­кът ни по­с­то­ян­но ре­а­ги­ра. Вклю­ч­ват се цен­т­ро­ве­те за на­г­ра­да и при вся­ко по­лу­че­но из­ве­с­тие мо­зъ­кът ни ос­во­бо­ж­да­ва до­па­мин, из­ве­с­тен ка­то хор­мо­на на ща­с­ти­е­то. Те­зи цен­т­ро­ве се ак­ти­ви­рат и ко­га­то се хра­ним, пра­вим секс, пи­ем ал­ко­хол или при­е­ма­ме на­р­ко­ти­ч­ни ве­ще­с­т­ва. За при­чи­ни­те, во­де­щи до но­мо­фо­бия, съ­ще­с­т­ву­ват и те­о­рии от ево­лю­ци­он­на гле­д­на то­ч­ка, спо­ред ко­и­то сме тол­ко­ва за­ви­си­ми от мо­бил­ни­те си те­ле­фо­ни, за­що­то сме в по­с­то­ян­но тър­се­не на со­ци­а­ли­за­ция с дру­ги­те, а то­ва е при­ви­д­но най-бър­зи­ят и ле­сен на­чин да я осъ­ще­с­т­вим. Не­съм­не­но но­ви­те смар­т­фо­ни раз­к­ри­ват ог­ром­ни въз­мо­ж­но­с­ти – съ­х­ра­ня­ват на­ши­те най-ва­ж­ни спо­ме­ни и ни от­ва­рят пъ­тя към го­лям из­бор от при­ло­же­ния, уеб сай­то­ве и ус­лу­ги, ко­и­то по­з­во­ля­ват ле­сен до­с­тъп до же­ла­на­та от нас цел. Про­я­ва­та на но­мо­фо­бия че­с­то се свър­з­ва и с дру­ги раз­с­т­рой­с­т­ва – най-че­с­то на на­с­т­ро­е­ни­е­то, би­по­ляр­но афе­к­ти­в­но раз­с­т­рой­с­т­во, тре­во­ж­ни раз­с­т­рой­с­т­ва и др. Но­мо­фо­би­те по­с­те­пен­но се изо­ли­рат от дру­ги­те и се от­те­г­лят от от­но­ше­ни­я­та с ре­ал­ния свят. По то­зи на­чин по­д­дър­жат чу­в­с­т­во­то на са­мо­та, ко­е­то че­с­то е и пър­во­п­ри­чи­на за пре­ко­мер­но­то зна­че­ние, ко­е­то се при­да­ва на он­лайн про­с­т­ран­с­т­во­то.

Из­с­ле­д­ва­не, про­ве­де­но във Ве­ли­ко­б­ри­та­ния, сра­в­ня­ва стре­со­ви­те ни­ва, пре­ди­з­ви­ка­ни от сре­д­ни слу­чаи на но­мо­фо­бия, ка­то ра­в­ни на те­зи при бур­ни­те сва­т­бар­с­ки дни и пъ­ту­ва­ни­я­та до зъ­бо­ле­ка­ря, т.е. две­те край­но­с­ти на емо­ци­о­нал­ния ре­ги­с­тър – от сил­на еу­фо­рия и ща­с­тие до ви­со­ка тре­во­ж­ност и страх. Раз­би­ра се, има и хо­ра, за ко­и­то смар­т­фо­нът си ос­та­ва са­мо те­х­но­ло­гия, ко­я­то пра­ви жи­во­та по-до­бър, от­кол­ко­то по-лош. Ко­га­то не по­з­во­ля­ва­ме смар­т­фо­ни­те да кон­т­ро­ли­рат емо­ци­и­те ни и да си иг­ра­ят с ми­с­ли­те ни, те мо­гат да ни по­мо­г­нат да ос­та­нем свър­за­ни с дру­ги­те хо­ра, да има­ме до­с­тъп до ва­ж­на за нас ин­фор­ма­ция и да уле­с­нят по­ня­ко­га еже­д­не­ви­е­то ни.

Ста­ти­с­ти­ки­те за раз­ли­ч­ни­те фор­ми на за­ви­си­мост сред мла­ди­те хо­ра в мо­дер­ния свят са из­к­лю­чи­тел­но не­га­ти­в­ни. Тъ­к­мо за­що­то са мла­ди, не­о­пи­т­ни и им­пул­си­в­ни, хо­ра­та във въз­ра­с­то­ва­та гру­па 15-34 г. са и сред най-по­да­т­ли­ви­те на раз­ли­ч­ни за­ви­си­мо­с­ти – ди­е­ти, ал­ко­хол, тю­тю­но­пу­ше­не, на­р­ко­ти­ци, се­к­ти, пси­хо­ре­ли­гии, еле­к­т­рон­ни и ви­де­о­и­г­ри, ком­пю­т­ри, ха­зарт, при­с­т­ра­с­те­ност към па­за­ру­ва­не, гле­да­не на те­ле­ви­зия и до­ри хо­де­не по вра­ч­ки.

Как мо­гат да се из­бе­г­нат раз­ли­ч­ни­те за­ви­си­мо­с­ти и ка­к­ва е пре­вен­ци­я­та за ве­че при­с­т­ра­с­те­ни­те? То­ва са ед­ни от це­ли­те на про­е­к­та “100% ти”, в кой­то са по­ка­не­ни за ко­мен­та­ри и ин­тер­вю­та пси­хо­ло­зи, пси­хи­а­т­ри и ле­ка­ри, ко­и­то ще пре­д­с­та­вят ста­ти­с­ти­ки, пра­к­ти­ки и ли­чен опит за пре­до­т­в­ра­тя­ва­не на за­ви­си­мо­с­ти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.