Ро­де­ни­те на­ши бъл­га­ри след 1980 годи­на ед­ва ли по­м­нят или са ин­фор­ми­ра­ни за Ге­ор­ги Кра­у­ла­нов – Ге­рой на со­ци­а­ли­с­ти­че­с­кия труд, из­к­лю­чи­тел­но по­пу­ля­рен стро­и­тел, не­пре­к­ло­нен чо­век пред зло­то и фал­ши­во­то в жи­во­та, „чер­на­та ов­ца“ в ре­ди­ци­те на БКП и не­й­ни­те пер­ма­нен­т­ни гре­ш­ки по пъ­тя на из­г­ра­ж­да­не­то на „раз­ви­то­то со­ци­а­ли­с­ти­че­с­ко об­ще­с­т­во“.

Днес Ге­ор­ги Ка­ра­у­ла­нов е на 85 го­ди­ни. След из­ти­ча­не на не­го­ва­та тру­до­ва био­г­ра­фия той не „из­че­з­на“ от ек­ра­на на ре­ал­ния жи­вот. Ве­че има на­пи­са­ни че­ти­ри кни­ги: „Кръ­в­на гру­па“, „Зър­но и пля­ва“, „Ча­ша но­с­тал­гия“ и „Га­се­на жар“ – из­ля­з­ла на­с­ко­ро на кни­ж­ния па­зар.

Ма­кар и из­тъ­к­нат стро­и­тел, той не ле­жи на те­зи ла­в­ри – мно­го­б­рой­ни от­ли­чия, то­п­ли жи­тей­с­ки при­з­на­ния и го­ля­мо ува­же­ние от съ­в­ре­мен­ни­ци­те си. Той се за­х­ва­на по „ка­ра­у­ла­но­в­ци“ с пе­ро­то и съ­т­во­ри по­ре­ди­ца от кни­ги, ко­и­то са не­по­в­то­ри­ма хро­ни­ка на пре­ми­на­лия му тру­дов жи­вот и раз­ви­ти­е­то на Бъл­га­рия.

Ка­к­во е ха­ра­к­тер­но в кни­ги­те на Ге­ор­ги Ка­ра­у­ла­нов. Пре­ди вси­ч­ко от­ра­зе­на­та аб­со­лю­т­на ис­ти­на за съ­с­то­я­ни­е­то и раз­ви­ти­е­то на Бъл­га­рия в го­ди­ни­те ме­ж­ду 1960-2000 г. Не­го­во­то име, не­го­во ка­че­с­т­во на не­за­ме­ним стро­и­тел и ме­ч­та­тел за ут­ре­ш­ния ден на ро­ди­на­та из­ли­за на пре­ден план сред стро­и­тел­на­та ар­мия на Бъл­га­рия и до ден дне­шен ос­та­ва не­за­б­ра­ви­мо. За съ­жа­ле­ние ле­ген­дар­ни­ят стро­и­тел на Ди­ми­т­ро­в­г­рад, на Кре­ми­ко­в­ци и още де­се­т­ки обе­к­ти в на­ша­та стра­на след про­ме­ни­те през 1989 го­ди­на ос­та­ва из­лъ­ган за про­с­пе­ри­те­та на ро­ди­на­та, за пре­в­ръ­ща­не­то на Бъл­га­рия в мо­дер­на ин­ду­с­т­ри­ал­на, сел­с­ко­с­то­пан­с­ка и со­ци­ал­на дър­жа­ва.

В по­с­ле­д­ни­те му две кни­ги „Ча­ша но­с­тал­гия“ и „Га­се­на жар“ той без­по­ща­д­но от­ра­зя­ва фал­ши­ва­та де­мо­к­ра­ция и мо­дер­но ка­пи­та­ли­с­ти­че­с­ко об­ще­с­т­во. Той е по­к­ру­сен от раз­ви­х­ри­ла­та се раз­бой­ни­че­с­ка при­ва­ти­за­ция, от сру­т­ва­не­то на Кре­ми­ко­в­ци и ре­ди­ца дру­ги обе­к­ти от со­ци­а­ли­с­ти­че­с­ко вре­ме. Спо­ред не­го, бли­зо 30 го­ди­ни от про­ме­ни­те „Днес Бъл­га­рия е ка­то пу­с­ти­ня – вси­ч­ко е раз­г­ра­бе­но и сри­на­то“. Той от­к­ри­то ка­з­ва, че и дър­жа­ва­та ни е ма­ще­ха за на­ро­да и ще­д­ра май­ка за но­во­ка­пи­та­ли­с­ти­те и оли­гар­си­те“.

Ня­кол­ко ду­ми за по­с­ле­д­на­та му кни­га „Га­се­на жар“. Тя има ня­кол­ко раз­де­ла.В пър­вия от тях той ни пре­д­ла­га не­го­ви съ­чи­не­ни раз­ка­зи. Уди­ви­тел­но на­ри­ца­тел­ни към жи­во­та. Край­но ин­те­ре­с­ни за би­то­ви­з­ма и тъ­га­та за по-до­бър жи­вот. Във вто­рия раз­дел, оза­г­ла­вен „Ду­ма­та на чи­та­те­ли­те“, Ка­ра­у­ла­нов е съ­б­рал и от­пе­ча­тал оцен­ки­те за твор­че­с­т­во­то си от най-раз­ли­ч­ни ав­то­ри, от­пе­ча­т­ва­ни в по­ч­ти вси­ч­ки пе­ча­т­ни из­да­ния в стра­на­та пре­ди и след 1989 го­ди­на. В раз­дел тре­ти „По­зи­ция за вре­ме­то“ ав­то­рът е съ­б­рал свои ста­тии, им­п­ре­сии, ко­ре­с­пон­ден­ции, мно­го дру­ги пи­са­ния за не­го­вия жи­вот и твор­че­с­т­во от из­тъ­к­на­ти ав­то­ри – пи­са­те­ли, жур­на­ли­с­ти, по­ли­ти­ци, оби­к­но­ве­ни хо­ра.

В ед­но от по­с­ле­д­ни­те си сти­хо­т­во­ре­ния, оза­г­ла­ве­но „Сбо­гом“ Ге­ор­ги Ка­ра­у­ла­нов пи­ше: „Зем­ни­ят ни друм бе тру­ден и ко­ва­рен, но дру­ж­на­та ни во­ля чу­до съ­т­во­ри. С де­ла­та си на­ро­да бе про­с­ла­вен и пак до пър­ви­те се на­ре­ди“.

В край­на сме­т­ка Ге­ор­ги Ка­ра­у­ла­нов ни по­д­с­ка­з­ва, че бъ­де­ще­то на Бъл­га­рия в на­ши дни не е оп­ти­ми­с­ти­ч­но. До­ка­то не се сме­ни по­со­ка­та, до­ка­то  в ели­та на ро­ди­на­та не се съ­бе­рат ум­ни­те, пре­д­п­ри­ем­чи­ви­те, ро­до­лю­би­ви­те на­ши съ­в­ре­ме­ни­ци, до­ка­то не се из­ба­вим от псе­в­до­по­ли­ти­ци­те, от ко­рум­пи­ра­ни­те лю­де, от слу­ж­бо­гон­ци­те, све­т­ло­то ут­ре на Бъл­га­рия и до­б­ру­ва­не­то на хо­ра­та й ще ос­та­не ка­то блян и не­до­с­ти­г­нат връх.

През це­лия си до­се­га­шен жи­вот Ге­ор­ги Ка­ра­у­ла­нов има­ше де­се­т­ки при­я­те­ли. Ме­ж­ду тях е и инж. Ма­ри­на Го­че­ва, член  на Ви­с­ше­то ръ­ко­во­д­с­т­во на бъл­гар­с­ки­те про­ф­съ­ю­зи, ко­я­то и до днес по­д­дър­жа връ­з­ки с не­го.

РА­ДО­С­ЛАВ ЧЕР­КЕ­ЗОВ