Здра­вей­те, ми­ли съ­г­ра­ж­да­ни! Ис­кам да спо­де­ля ед­на слу­ч­ка, ко­я­то при­я­т­но ме впе­ча­т­ли.

След на­пре­г­нат ра­бо­тен ден, вля­зох в хра­ни­те­лен ма­га­зин „Т.Жи­в­ков“ да си ку­пя про­ду­к­ти за ве­че­ря. По­с­ре­щ­на ме уч­ти­ва­та Иве­ли­на и ме об­с­лу­жи бър­зо и ко­ре­к­т­но. Част от дне­в­но­то на­пре­же­ние спа­д­на. Но ста­на­ло­то по­с­ле бе­ше по­ве­че от не­о­ча­к­ва­но.  На сле­д­ва­щия ден Иве­ли­на до­й­де на мо­е­то ра­бо­т­но мя­с­то. Ре­ших да й вър­на же­с­та и да я об­с­лу­жа та­ка, ка­к­то тя ме бе­ше об­с­лу­жи­ла. Но из­не­на­да­та пре­д­с­то­е­ше. Тя бе­ше до­ш­ла да ми ка­же: „Ела да си взе­меш ре­с­то­то от ма­га­зи­на!“. А то не бе­ше мал­ко… Ми­ли хо­ра, не гу­бе­те на­де­ж­да, до­б­ро­то е сред нас! Бла­го­да­ря ти, Иве!

С бла­го­дар­ност Сте­фан­ка За­не­ва