На 10 но­ем­в­ри се на­вър­ши­ха 29 го­ди­ни от  про­ме­ни­те в Бъл­га­рия. По то­ва вре­ме ця­ла­та стра­на бе­ше на пло­ща­ди­те и ули­ци­те и с ог­ром­на на­де­ж­да оча­к­ва­ше да си оти­де ко­му­ни­с­ти­че­с­кия строй и да до­й­де жа­ду­ва­на­та де­мо­к­ра­ция.

Вси­ч­ки се на­дя­ва­ха, че ид­ва вре­ме­то на сво­бо­да­та, ко­я­то ще из­ве­де на пре­ден план ка­дър­ни­те, мо­же­щи­те, об­ра­зо­ва­ни­те хо­ра и де­мо­к­ра­ти­ч­ни­те про­ме­ни ще ро­дят бо­га­ти пло­до­ве. Уви! С го­ди­ни­те на пре­ден план из­ля­зо­ха ал­ч­ни­те пре­ро­де­ни в де­мо­к­ра­ти хо­ра, ко­и­то без­пар­дон­но ог­ра­би­ха дър­жа­ва­та. На власт се из­ре­ди­ха си­ни, чер­ве­ни, жъл­ти. Уп­ра­в­ля­ва­ха ни двой­ни и трой­ни ко­а­ли­ции, но вме­с­то на­пред Бъл­га­рия тъ­п­че­ше на опа­ш­ка­та в Ев­ро­па. Раз­бой­ни­че­с­ка­та при­ва­ти­за­ция съ­в­сем уби про­ми­ш­ле­но­ст­та и се­га ед­ва 30 на сто от нея „ди­ша“.

А в сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во един­с­т­ве­но от вси­ч­ки би­в­ши со­ци­а­ли­с­ти­че­с­ки стра­ни зе­мя­та бе­ше раз­д­ро­бе­на и мно­го ско­ро ед­на го­ля­ма част от нея ос­та­на пу­с­те­е­ща. Да не го­во­рим, че зе­лен­чу­ко­п­ро­и­з­во­д­с­т­во­то и ово­щар­с­т­во­то се сто­пи­ха по­ч­ти до ну­ла­та. С по­до­б­на „де­мо­к­ра­ция“ стра­на­та ни не са­мо ос­та­на на опа­ш­ка­та в Ев­ро­па, а про­ку­ди по­ч­ти вси­ч­ки свои мла­ди хо­ра, осо­бе­но спе­ци­а­ли­с­ти­те с ви­с­ше об­ра­зо­ва­ние. На­ле­г­на ни и де­мо­г­ра­ф­с­ка кри­за. Та кой ще ра­ж­да де­ца, ко­га­то мла­ди­те из­бя­га­ха. Кой…ба­би­те ли? С те­че­ние на го­ди­ни­те у мно­го хо­ра се за­ро­ди но­с­тал­ги­я­та по „до­б­ро­то ста­ро Та­то­во вре­ме“. И с ос­но­ва­ния. Днес ми­ли­о­ни пен­си­о­не­ри по­лу­ча­ват по 200-250 лв., а те­х­ни­те на­ро­д­ни пре­д­с­та­ви­те­ли по 6000-8000 и по­ве­че ле­ва. Бъл­гар­с­ки­ят елит е из­к­лю­чи­тел­но бо­гат за на­ши­те ус­ло­вия и не ми­с­ли изо­б­що за сви­ва­не на но­жи­ца­та на до­хо­ди­те от­го­ре на­до­лу. Един­с­т­ве­но­то ху­ба­во не­що, ко­е­то се слу­чи през из­те­к­ли­те 29 го­ди­ни е при­е­ма­не­то ни в се­мей­с­т­во­то на Ев­ро­пей­с­кия съ­юз. От­пу­с­на­ти­те от там ми­ли­ар­ди ев­ро из­по­л­з­ва­х­ме, за да по­с­т­ро­им ма­ги­с­т­ра­ли и дру­ги обе­к­ти, но ско­ро „по­то­че­то“ ще пре­съ­х­не и то­га­ва про­пу­с­на­то­то през из­те­к­ли­те 29 го­ди­ни ще уви­с­не на вра­та ни ка­то во­де­ни­чен ка­мък.

Днес ми­ла­та ни ро­д­на Бъл­га­рия е най-ан­ти­со­ци­ал­на­та дър­жа­ва в Ев­ро­па и по­ло­ви­на­та свят. Да не го­во­рим за спра­ве­д­ли­вост и до­б­ро съ­дий­с­т­во, за здра­ве­о­па­з­ва­не, ко­е­то да е ши­ро­ко до­с­тъ­п­но до на­се­ле­ни­е­то, за об­ра­зо­ва­ние в крак с но­во­то вре­ме. И още, и още…ра­зо­ча­ро­ва­ния от на­ша­та бъл­гар­с­ка де­мо­к­ра­ция. Ако все пак има оп­ти­ми­зъм, той е у на­ши­те мла­ди хо­ра, ко­и­то учи­ха и ра­бо­ти­ха в чу­ж­би­на и ко­и­то на­вяр­но ще до­й­де ден да ка­жат: „Ще до­пу­с­нем ли Бъл­га­рия да ста­не пу­с­ти­ня и да из­че­з­не от Ев­ро­па и све­та?“.                              РА­ДО­С­ЛАВ ЧЕР­КЕ­ЗОВ