Как пре­ми­на­ва един уче­бен ден в дру­га стра­на? Ка­к­во е чу­в­с­т­во­то още в де­ве­ти клас да бъ­деш из­б­ран за сти­пен­ди­ан­т­с­ка про­г­ра­ма в уни­вер­си­тет? Както и ми­с­ле­не­то ти да е еже­д­не­в­но на ан­г­лий­с­ки, а сър­це­то- в Бъл­га­рия? За то­ва си по­го­во­ри­х­ме с де­ве­то­к­ла­с­ни­ка Ви­к­тор Йор­да­нов, кой­то жи­вее със се­мей­с­т­во­то си в Ан­г­лия и по-то­ч­но в най-го­ле­мия от Бри­тан­с­ки­те ос­т­ро­ви – Ве­ли­ко­б­ри­та­ния. От де­т­с­ка­та гра­ди­на за­по­ч­ва да учи ези­ка, тъй ка­то то­га­ва за­ми­на­ват зад гра­ни­ца.

Още при пър­ва­та ни сре­ща с Ви­к­тор се усе­ти не­го­ва­та по­ло­жи­тел­на на­г­ла­са към хо­ра­та, към за­о­би­ка­ля­ща­та ни сре­да, към вси­ч­ко, ко­е­то ние при­е­ма­ме за да­де­ност в еже­д­не­ви­е­то си. Из­к­лю­чи­тел­но ус­ми­х­нат и лю­бе­зен, той ни раз­ка­за как пре­ми­на­ва един не­гов ден в учи­ли­ще, но пър­во­то, ко­е­то го по­пи­та­х­ме бе ка­к­во най-много го впе­ча­т­ля­ва в Тър­го­ви­ще, ко­га­то си е тук и ка­к­во му ли­п­с­ва?

-Ха­ре­с­ва ми, че тук мо­га да из­ли­зам с при­я­те­ли и да ка­рам ко­ле­ло. В Ан­г­лия ня­мат та­ки­ва на­ви­ци и не го пра­вят тол­ко­ва сво­бо­д­но, ка­к­то ние. То­ва ми пра­ве­ше впе­ча­т­ле­ние още в на­ча­ло­то, до­ка­то бях ма­лък. Тър­го­ви­ще ми се стру­ва по-ху­бав от­пре­ди, раз­хо­ж­дам се по цен­тъ­ра и на „Бо­ро­во око“. При­я­т­но ми е да съм на те­зи ме­с­та, ко­га­то си ид­ва­ме. А най-мно­го ми ли­п­с­ват дя­до и ба­ба, но пък с мо­дер­ни­те те­х­но­ло­гии и те­ле­фо­ни мо­жем да се чу­ва­ме, да си пи­шем, да се ви­ж­да­ме.

-Ка­то де­те не ти ли бе­ше мно­го тру­д­но да се ада­п­ти­раш в дру­га стра­на, да учиш нов език и да се спра­вяш с пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва­та?

-Ня­мах тол­ко­ва го­ле­ми за­т­ру­д­не­ния и си­гур­но за два ме­се­ца бях сви­к­нал с ези­ка и го­во­рех. Не мо­га да оп­ре­де­ля да­ли за­що­то ми се от­да­ват по­ве­че ези­ци­те или за­що­то бях до­с­та ма­лък и то­га­ва вси­ч­ко но­во е по-ле­с­но за опо­з­на­ва­не, за­по­м­ня­не и раз­би­ра­не. По цял ден в учи­ли­ще там,  аз ве­че първо ми­с­ля на ан­г­лий­с­ки. Но съ­що та­ка, ос­вен да го­во­ря на ро­д­ния си език – бъл­гар­с­ки, мо­га да че­та и пи­ша на него.

-Коя е ду­ма­та на ан­г­лий­с­ки, ко­я­то за­по­м­ни най-бър­зо и ти ха­ре­с­ва да из­по­л­з­ваш?

-Incredible, ко­е­то оз­на­ча­ва не­ве­ро­я­т­но.

-Из­б­ра­ли са те от 5000 де­ца да по­лу­чиш сти­пен­дия, ко­я­то след за­вър­ш­ва­не на 12 клас мо­жеш да из­по­л­з­ваш за уни­вер­си­те­та „Уо­ру­ик“ във Ве­ли­ко­б­ри­та­ния, раз­ка­жи ни мал­ко по­ве­че за то­ва?

-То­ва е дву­го­ди­ш­на про­г­ра­ма със сти­пен­дия, ко­я­то ми да­ва възможност да уча в уни­вер­си­тет без при­ем­ни из­пи­ти. Все­ки ме­сец имам ле­к­ции и обу­че­ние по пре­д­ме­ти ка­то  ис­то­рия, ма­те­ма­ти­ка и др.  След за­вър­ш­ва­не­то на те­зи две го­ди­ни ще по­лу­ча ди­п­ло­ма, с ко­я­то мо­га ве­д­на­га да за­по­ч­на да сле­д­вам в же­ла­на­та от мен спе­ци­ал­ност. 90 мла­де­жи сме из­б­ра­ни за та­ко­ва обу­че­ние от 5000 кан­ди­да­т­с­т­ва­щи, а от мо­е­то учи­ли­ще „Wilson Academy“- Ше­филд – сме са­мо два­ма. По­к­ри­х­ме вси­ч­ки кри­те­рии за най-ви­сок ус­пех и дру­ги­те по­ка­за­те­ли, ко­и­то бя­ха ну­ж­ни.

-Още от де­ве­ти клас ве­че имаш пре­д­с­та­ва ка­к­во е да си сту­дент и да хо­диш на ле­к­ции в уни­вер­си­тет.

-Да, та­ка е. Там уни­вер­си­те­тът е на­п­ра­вен ка­то от­дел­на об­щ­ност за сту­ден­ти­те, имат си би­б­ли­о­те­ка, ап­те­ка, мал­ки ре­с­то­ран­т­че­та за хра­не­не и др., къ­де­то е мно­го по-ев­ти­но от дру­ги­те ме­с­та,  на­п­ра­ве­но е са­мо за уча­щи­те там.

-Как е раз­пре­де­ле­но вре­ме­то ти през уче­б­ни­те дни във Ве­ли­ко­б­ри­та­ния?

-От 8 ча­са су­т­рин­та до 15 ча­са сле­до­бед съм на учи­ли­ще. Там имам ча­со­ве по раз­ли­ч­ни пре­д­ме­ти.  Тре­ни­рам ба­с­ке­т­бол и фу­т­бол, а съ­бо­та и не­де­ля са по­чи­в­ни за уче­б­ни ча­со­ве. Раз­ли­ч­но­то там е, че уче­б­на­та им го­ди­на е по-дъл­га от та­зи в Бъл­га­рия, но пък имат по­ве­че ва­кан­ции през сроковете, та­ка че е по­ч­ти съ­що­то. Дру­го­то ин­те­ре­с­но е, че оцен­ки­те не са с ци­ф­ри, а с бу­к­ви, ка­то вся­ка от­го­ва­ря на на­чи­на, по кой­то си се спра­вил – от­ли­ч­но, до­б­ро, сре­д­но, ло­шо.

-С ка­к­во би ти се ис­ка­ло да се за­ни­ма­ваш за­на­пред?

-С ма­те­ма­ти­ка, ис­то­рия и ге­о­г­ра­фия – то­ва са ми лю­би­ми­те пре­д­ме­ти и ми­с­ля, че най-мно­го ми се от­да­ват. Мо­же би ще е не­що, свър­за­но с ком­пю­т­ри и та­ки­ва те­х­но­ло­гии.

-Же­ла­ем ти мно­го ус­пе­хи!

-Бла­го­да­ря! Аз бих ис­кал да по­же­лая на Ва­ши­те чи­та­те­ли да са ус­ми­х­на­ти, въ­п­ре­ки тру­д­но­то, да вяр­ват в се­бе си, да не спи­рат да ме­ч­та­ят и да се ра­д­ват на то­ва, ко­е­то имат.

Ин­тер­вю на Си­мо­на Але­к­си­е­ва