След Букурещ, столица на съседна Румъния, с нетърпение очаквах срещата със забележителностите на град Брашов, тясно свързан с българската по-далечна и по-близка история.
Немското име на Брашов е Кронщат. Така се е наричал, защото е създаден от разселени немци в началото на 12 век. Селището е израснало около една от седемте крепости в Трансилвания и през вековете е преминавало във владение от една държава в друга по мирен или насилствен път. Сега в Брашов живеят румънци, немци, унгарци, цигани. Но някога е имало и много българи, прогонени от нахлуването на османските нашественици по нашите земи. Тогава българите били наричани „шкеи“. Те създали свой квартал около най-старата православна църква в Трансилвания „Свети Николай“, която най-напред била построена от дърво. Но в началото на 15 век храмът бил изграден от камък в смесен стил готика и барок, с часовник и елегантни остри кули.
Слязохме от автобуса точно на площада пред църквата „Свети Николай“ и се отправихме към тази забележителна сграда. Църквата грабна погледа ми със своето изящество и красота. Разглеждах иконите. А те бяха надписани с кирилски букви! В това нямаше нищо чудно, защото до 1865 година в Румънско официално е писано с нашата азбука. За българското присъствие в тези земи говореше и запазеният в църквата автентичен поменик, в който бяха изредени българските имена – Петър, Добра, Станка, Илия, Яна, Михаил, Мария, Богдан, Радул.
В двора на църквата имаше сграда, в която открихме някогашно активно българско участие в културния и духовен живот в Кронщат. Това беше сградата на първото светско румънско училище, построено през 1820 година, а сега превърнато в музей. Румънско училище, но с първи главен учител – българинът Антон Пан от град Сливен! Неговият бюст- паметник заемаше почетно място в една от стаите…
Оказа се, че в музея и хранилището към него се намират безценни старобългарски книги. Една от тях е книгата с жития на светци, написана от Патриарх Евтимий. Монасите и учителите опазили това книжно богатство, както от чуждите нашественици през вековете, така и по време на диктаторския режим на Чаушеску. В съседна стая беше изложена автентична печатарска преса, както и скулптурата на първия румънски печатар и редактор. Пресата ми напомни за Рибния буквар на Петър Берон, първият български учебник. Точно в Брашов през 1824 година нашият възрожденец успял да го отпечата с материалната подкрепа на един родолюбив богат брашовски българин. С възможностите на някогашните технически средства този уникален учебник бил печатан близо две години! Но през следващите две десетилетия книгата претърпяла шест издания! И нещо любопитно. Вярно или не, но навремето всеки, който успявал да прочете Рибния буквар от първата до последната страница, вече бил възприеман като учен човек…
След десетина минути пешком стигнахме до две запазени и добре поддържани крепостни порти. Те се намираха съвсем близо една до друга, но са строени през различно време. С островърхите си кули средновековната порта „Света Екатерина“ ми заприлича на малък приказен дворец. Точно над входа и? забелязах герба на града от времето на неговите владетели. Релефът изобразяваше царска корона върху дървесен ствол с множество протегнати корени към земята. Разчетох герба като „Кралят на горите“ или „Владетелят на тази гора“.
Портата Шей била построена по заповед на император Франц Първи в началото на 19 век. Тя е по-скромна на вид, но също добре поддържана. Както и при другите средновековни градове и в Кронщат най-голямата част от населението живеело вън от крепостта. При всяко влизане през портите на града хората без значение на ранг и народност били задължени да заплащат на пазачите определена такса. В този смисъл интересно е съдържанието на един запазен исторически документ от края на 14 век. С така наречената Брашовска грамота българският цар Иван Срацимир великодушно разрешавал на всички селскостопански производители и занаятчии от Брашов да търгуват със свои стоки без никакви ограничения в земите на Видинското царство…
Но главната забележителност на Брашов е Черната църква, построена от саксите през 15 век в готически стил. Сградата представлява трикорабна базилика. Най-напред църквата била католическа, а после лутеранска. Легендата разказва, че строителните работници били българи.
Погледахме и снимахме още веднъж хълма с изписаните едри бели букви „БРАШОВ“ по подобие на Холивуд и продължихме към Сигишоара…
АНТОНИЯ АТАНАСОВА