Всеки народ има велики празници, но само българският народ чества Деня на своите будители! Първи ноември е паметен ден от Вечния календар на България, сакрална дата, свързана с българската история. Той е част от нашия дух, от нашата съвест; възхвала на пробуждащата се сила в нашите корени. На този ден всички българи отдаваме почит на създателите и пазителите на българската духовност.
Да изваeш от безформената маса на едно население народ със свой образ, със сурова воля да осъществи своя жребий и да му дадеш ключ към безсмъртие – това несъмнено е едно Сътворение, извършено с мъдрите думи на легендата:
„ В началото бе Словото!“
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. Узаконяването му става през 1922 година. Пред Народното събрание, тогавашният министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, Стоян Омарчевски, в мотивите за празника, произнася думи, които ни подсказват за кои българи трябва да си спомним днес: „Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си…”
В такъв момент българите избират опита на своето общество. Вглеждат се в най-светлите имена на българското духовно минало.
Всеки народ има своя история, свой език, своя култура, свои традиции и свои светини. Историята е учителка, езикът – свещен, културата – духовна, традициите – постоянни, а светините вечни.
Никой благоразумен народ не пренебрегва историята си, не забравя езика си, не погазва културата си, не загърбва традициите си и не отхвърля светините си.
Първи ноември е ден, в който спокойно можем да обърнем поглед назад, за да видим не само празника, но и символа. Символът на вярата и спомена за миналото, символът на онова, което стои точно пред нас, но върху което ние така и не се замисляме.
Народните будители ни дадоха пример, оставиха завет, посочиха ни път. Ние, днешните българи, нямаме огъня им, но, надявам се, да имаме искрата на народните будители. Ако нямаме смелостта им, то да имаме упоритостта им. Ако нямаме подвизите, то с търпение да изминем несгодите на изпитанието. Ако не греем и светим, то да не гасим любородната искра.
„Да се знае , да се помни,
че България е жива !
На будителите скромни
българинът китка свива !“
Честит празник !
Елка Станчева, началник на РУО-Търговище