НАШИТЕ УЧИТЕЛИ – БУДИТЕЛИ

По тра­ди­ция, го­ди­ш­ни­те сре­щи със съ­у­че­ни­ци се пра­вят по вре­ме на май­с­ки­те пра­з­ни­ци, по­с­ве­те­ни на бъл­гар­с­ка­та пи­с­ме­ност и кул­ту­ра.

На­ши­ят клас про­пу­с­на та­зи въз­мо­ж­ност, но за да не про­пу­с­нем и го­ди­на­та, в ко­я­то вси­ч­ки сме юби­ля­ри, се сре­щ­на­х­ме се­га, през есен­та. Раз­би­ра се, бе­ше при­я­т­но да се ви­диш със ста­ри при­я­те­ли, с ко­и­то си де­лил чин, ра­до­с­ти, лю­бо­ви и тре­во­ги, с гор­дост да по­ка­жеш от ек­ран­че­то на те­ле­фо­на си кол­ко мно­го са по­ра­с­на­ли вну­ци­те, да се по­о­п­ла­чеш от бол­ки в ста­ви­те и най-ве­че от здра­ве­о­па­з­ва­не­то. Най-ху­ба­во­то оба­че бе­ше, че ос­но­в­но раз­го­во­ри­те ни бя­ха свър­за­ни със спо­ме­ни­те за на­ши­те учи­те­ли. За то­ва, че сме има­ли пре­к­ра­с­ни пре­по­да­ва­те­ли, че сме би­ли ща­с­т­ли­в­ци да ги има­ме, кол­ко мно­го са ни да­ли и на­у­чи­ли, че сме им мно­го бла­го­дар­ни за то­ва. Ре­ших, че то­ч­но се­га пре­ди де­ня на на­ро­д­ни­те бу­ди­те­ли, е вре­ме­то да Ви пре­дам те­зи раз­го­во­ри, за­що­то то­ч­но на­ши­те учи­те­ли бя­ха ис­тин­с­ки бу­ди­те­ли. Те бя­ха хо­ра­та, ко­и­то офор­мя­ха на­шия ми­ро­г­лед, пре­д­с­та­ва­та ни за до­б­ро и зло, чест и до­с­тойн­с­т­во, мо­рал и по­ве­де­ние – не­ща, за ли­п­са­та на ко­и­то съ­в­ре­ми­е­то ни по­ч­ти все­ки ден на­по­м­ня с дра­с­ти­ч­ни при­ме­ри и те ся­каш за­по­ч­ват да се гу­бят. Мно­го въл­ну­ва­ща бе­ше сре­ща­та ни с на­ша­та кла­с­на и учи­тел­ка по ли­те­ра­ту­ра г-жа Ма­рия Да­с­ка­ло­ва в до­ма й. За­па­зи­ла бо­дър дух, све­жа па­мет и чу­в­с­т­во за ху­мор, до­ри и след час сла­д­ки спо­ме­ни ни уве­ря­ва­ше, че не сме я умо­ри­ли, че се чу­в­с­т­ва пре­к­ра­с­но  и че мно­го й ли­п­с­ват та­ки­ва сре­щи, ко­и­то са сил­но ог­ра­ни­че­ни, по­ра­ди здра­во­с­ло­в­но­то й съ­с­то­я­ние. Бла­го­да­ри­х­ме й за то­ва, че ни на­у­чи кол­ко ва­ж­но е да че­тем, ка­къв въл­ше­бен свят са кни­ги­те и ка­къв кръ­го­зор от­ва­рят. Бла­го­да­ри­х­ме й за ча­со­ве­те на кла­с­ния ръ­ко­во­ди­тел – ин­те­ре­с­ни и по­ле­з­ни за нас, къ­де­то тя с без­при­с­т­ра­с­тен тон ана­ли­зи­ра­ше на­ши по­с­тъ­п­ки – до­с­той­ни за по­х­ва­ли или не тол­ко­ва.

Спом­ни­х­ме си за ди­ре­к­то­ра на един­с­т­ве­на­та то­га­ва в Тър­го­ви­ще гим­на­зия – Си­ме­он До­нев, кой­то с до­с­то­ле­п­на­та си осан­ка на вхо­да на учи­ли­ще­то, под стро­гия му по­г­лед, пре­ми­на­ва­х­ме вся­ка су­т­рин с на­ве­де­ни гла­ви, оча­к­вай­ки оцен­ка за уни­фор­ма­та, при­че­с­ка­та и спре­т­на­тия вид на при­ле­ж­ни уче­ни­ци.

За нас ма­те­ма­ти­ка­та не бе­ше  стра­ш­на, за­що­то г-жа До­ра Ва­си­ле­ва уме­е­ше да ни я по­д­не­се по ин­те­ре­сен на­чин, про­с­то за­що­то не бе­ше „сух” ма­те­ма­тик, а ин­те­ре­сен съ­бе­се­д­ник. Оби­ча­ше и да из­пи­т­ва от­го­вор­но­ст­та и съ­ве­с­т­но­то ни от­но­ше­ние към за­да­чи­те, из­ли­зай­ки от кла­с­на­та стая по вре­ме на кон­т­рол­ни и ви­на­ги зна­е­ше да­ли ня­кои се е из­ку­шил да си от­во­ри уче­б­ни­ка.

Спом­ни­х­ме си за уро­ци­те по фи­зи­ка при ви­на­ги спо­кой­на­та, бла­га и ус­ми­х­на­та г-жа Ду­ш­ка Бо­бе­ва, за ча­ро­в­на­та мла­да то­ку-що до­ш­ла от Со­фия г-жа Ли­дия Крин­до­ва, на ко­я­то вси­ч­ки мо­ми­че­та тай­но по­д­ра­жа­ва­х­ме, а хи­ми­я­та ста­на лю­бим пре­д­мет за мно­зи­на. За стро­га­та и до­с­то­ле­п­на г-жа Га­б­ро­в­с­ка, ко­я­то ни въ­ве­ж­да­ше в тай­ни­те на био­ло­ги­я­та и ко­я­то и днес ка­то я сре­щ­на я на­ри­чам лей­ди Га­б­ро­в­с­ка.

Във вре­ме­то, ко­га­то чу­ж­ди­те ези­ци не бя­ха на мо­да с ин­те­рес, вни­ма­ние и лю­бо­пи­т­с­т­во по­с­ре­ща­х­ме г-жа Здра­в­ка Ди­не­ва, а френ­с­ки­ят език и Фран­ция за нас бя­ха не­що ек­зо­ти­ч­но и не­по­з­на­то. Виж, в ча­со­ве­те по ру­с­ки език при г-жа Ван­де­ва се чу­в­с­т­ва­х­ме мно­го по-уве­ре­ни, за­що­то ези­кът ни бе­ше по­з­нат от фил­ми, кни­ги, пе­с­ни и сти­хо­ве. Ето та­ки­ва бя­ха спо­ме­ни­те за на­ши­те бу­ди­те­ли. Бла­го­да­рим Ви, скъ­пи учи­те­ли!

НИ­НА АН­Д­РЕ­Е­ВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.