Проф.  Жи­в­ко Же­лев ве­че 40 го­ди­ни ра­бо­ти в об­ла­ст­та на на­но­те­х­но­ло­ги­и­те. Той е пър­ви­ят бъл­га­рин, но­си­тел на Ази­а­т­с­ка­та Но­бе­ло­ва на­г­ра­да за мир, по­лу­че­на за при­но­са му в на­п­ра­в­ле­ние „Ино­ва­ции”.

Учен и езо­те­рик, от­к­ри­ва­тел и изо­б­ре­та­тел, той при­те­жа­ва 17 зла­т­ни ме­да­ла от ме­ж­ду­на­ро­д­ни из­ло­же­ния, мно­же­с­т­во па­тен­ти и от­ли­чия. „Во­да­та – здра­ве, хар­мо­ния и енер­гия”, то­ва бе­ше те­ма­та на не­го­ва­та ле­к­ция с ко­я­то той уча­с­т­ва във фе­с­ти­ва­ла на здра­ве­то, кой­то се про­ве­де в Тър­го­ви­ще на 29 и 30 се­п­тем­в­ри т.г. Раз­го­ва­ря­х­ме с проф. Же­лев за си­ла­та на све­те­на­та во­да

– Проф. Же­лев, ко­га и как оби­к­но­ве­на­та во­да се пре­в­ръ­ща в све­те­на во­да? 

– Све­то­в­на­та на­у­ч­на об­ще­с­т­ве­ност на­ри­ча све­те­на­та во­да стру­к­ту­ри­ра­на во­да. Раз­ви­ти­е­то на та­зи част от чо­ве­ш­ко­то по­з­на­ние до­ве­де до ед­на ек­с­п­ло­зия на ин­те­ре­си към то­ва, за ко­е­то ние тря­б­ва да сме гор­ди ка­то на­род, за­що­то има­ме ед­на от най-бо­га­ти­те тра­ди­ции – хи­ля­до­ле­т­ни тра­ди­ции, на те­ма жи­ва во­да, мър­т­ва во­да, све­те­на во­да. Ние има­ме при­ло­же­ние на те­зи дре­в­ни по­з­на­ния, ко­и­то на­ши­те же­ни са  съ­х­ра­ня­ва­ли ин­ту­и­ти­в­но, при вси­ч­ки ри­ту­а­ли, ко­и­то са спа­з­ва­ли: при бро­де­ри­и­те, при го­т­ве­не­то, при въз­пи­та­ни­е­то на де­ца­та. Се­га съ­х­ра­не­но­то зна­ние в бъл­гар­с­ки­те тра­ди­ции е мно­го по­пу­ляр­но в све­та и са­мо уре­ди­те за стру­к­ту­ри­ра­не на во­да­та, раз­ли­ч­ни­те съ­о­ръ­же­ния, ко­и­то се из­по­л­з­ват за та­зи цел фор­ми­рат един би­з­нес за око­ло 25 ми­ли­ар­да до­ла­ра. То­ва е ог­ром­на су­ма, са­мо от то­ва да се пра­ви жи­ва во­да или све­те­на во­да. При нас све­те­на­та во­да в бъл­гар­с­ка­та тра­ди­ция се пра­ви по мно­го раз­ли­ч­ни на­чи­ни. Пър­во­то и най-съ­х­ра­не­но­то е из­по­л­з­ва­не­то на мъл­ча­на­та во­да. Мъл­ча­на во­да е ко­га­то още ра­но су­т­рин­та мла­до­то мо­ми­че, оти­ва на из­во­ра да я до­не­се при пъл­но мъл­ча­ние и да за­ме­си мъл­ча­на пи­т­ка.

– А ка­к­ва е стой­но­ст­та на то­зи ри­ту­ал в чи­с­то ду­хо­вен план?

– В чи­с­то ду­хо­вен план се по­лу­ча­ва та­ка, че ние съ­с­ре­до­то­ча­ва­ме ми­с­ли­те си вър­ху не­що до­б­ро. Сми­съ­лът е съ­с­ре­до­то­ча­ва­не на до­б­ра­та ми­съл. Се­га ве­че на­у­ч­но е до­ка­за­на по­л­за­та от та­зи пра­к­ти­ка, де­мон­с­т­ри­ра се и с на­ши­те па­тен­ти.. С по­з­на­ни­я­та ни ве­че ка­то уче­ни, ние сме убе­де­ни, че на­у­ка­та, тра­ди­ци­я­та, ко­я­то се ба­зи­ра на ед­на хи­ля­до­ле­т­на кул­ту­ра, те не мо­гат да за­ви­сят от  по­ли­ти­ка­та или смя­на­та на об­ще­с­т­ве­ни­те на­с­т­ро­е­ния, те вър­вят на­пред.

– Спо­ред то­ва, ко­е­то ка­з­ва­те, все­ки мо­же за си на­п­ра­ви све­те­на во­да, в  за­ви­си­мост от си­ла­та и въз­дей­с­т­ви­е­то на сво­я­та до­б­ра ми­съл.

– То­ч­но та­ка, са­мо че не на ед­на, а на мно­го   и кол­ко­то мо­же по-сил­ни ми­с­ли. Най-до­б­ро­то се по­лу­ча­ва ко­га­то мно­го хо­ра са съ­с­ре­до­то­че­ни в ед­на то­ч­ка. Та­ка ка­к­то мно­го лъ­чи, ако ги съ­бе­рем чрез ед­на лу­па и ги съ­с­ре­до­то­чим в ед­на то­ч­ка вър­ху хар­ти­я­та, тя ще пре­го­ри и ще ста­не тран­с­фор­ма­ция на ед­на енер­гия в дру­га.  Съ­що­то се по­лу­ча­ва, ко­га­то ние съ­бе­рем на­ши­те до­б­ри ми­с­ли на хо­ро­то: хва­не­ме се през ра­ме­не, мъ­же­те до же­ни­те, в сре­да­та сви­ри му­зи­ка­та, иг­ра­ем и се ве­се­лим, то­га­ва ние за­ре­ж­да­ме во­да­та и то не са­мо та­зи, ко­я­то е в стом­ни­те, но и та­зи, ко­я­то е в на­шия ор­га­ни­зъм. То­ч­но там, ко­га­то се по­лу­чи то­зи био­ре­зо­нанс, ста­ва  за­ре­ж­да­не. Ко­га­то сме в цър­к­ва­та и се мо­лим, а в мен­че­то с во­да са сло­же­ни кръ­с­та и бо­си­ле­ка, во­да­та при­е­ма на­ши­те ми­с­ли. На­ши­те чи­с­ти и сил­ни ми­с­ли от мо­ли­т­ва­та, сре­бър­ни­те йо­ни от кръ­с­та, Бо­жи­я­та Си­ла от бо­си­ле­ка,  вси­ч­ко то­ва пре­в­ръ­ща  та­зи во­да в  све­те­на.

 – Но да уто­ч­ним: как сам чо­век съ­що мо­же да про­ме­ни стру­к­ту­ра­та на оби­к­но­ве­на­та во­да и да я пре­вър­не в све­те­на, в ле­че­б­на во­да?

 – То­ва ве­че на­у­ка­та го е до­ка­за­ла. Мо­жем са­ми­те ние да си на­п­ра­вим та­ка­ва во­да, ако сло­жим на­ши­те ръ­це над ча­ша­та с во­да или ча­ша­та ме­ж­ду две­те си ръ­це и си ме­ч­та­ем, ми­с­лим си за до­б­ро, но не за нас да е до­б­ро, а за дру­гия да е зле, не са­мо за на­ше­то его­и­с­ти­ч­но из­жи­вя­ва­не, а на­при­мер по­же­ла­ния ка­то, да бъ­да здрав, да не те­жа на се­мей­с­т­во­то си, да же­ла­ем са­мо по­зи­ти­в­ни не­ща за се­бе си, за се­мей­с­т­во­то си, за бли­ж­ния си. Та­ка че, ако ед­но се­мей­с­т­во или род е в бла­го­ден­с­т­вие, тря­б­ва да ми­с­лят и да же­ла­ят до­б­ро и за дру­ги­те хо­ра. Ин­те­ре­сен и  дъ­лъг е раз­го­во­рът с проф. Же­лев. Той обър­на спе­ци­ал­но вни­ма­ние на до­ка­за­на­та от уче­ни­те въз­мо­ж­ност го­ря­ща­та во­да да про­чи­с­т­ва въз­ду­ха, а то­ва се по­лу­ча­ва, обя­с­ни проф. Же­лев, за­що­то ко­га­то го­ри во­да­та из­с­му­к­ва не­га­ти­в­на­та енер­гия кон­цен­т­ри­ра­на във во­д­ни­те па­ри, ко­и­то оси­гу­ря­ват вла­ж­но­ст­та на въз­ду­ха.

Про­фе­со­рът из­тъ­к­на за­с­лу­ги­те на Джон Ата­на­сов, по-къ­с­но, през 1973 г.  на Илия Въл­ков, ста­нал из­ве­с­тен ка­то Юл Бра­ун, ко­и­то са ус­та­но­ви­ли на­ли­чи­е­то на газ във во­да­та, на­ре­чен бра­ун газ, бла­го­да­ре­ние на кой­то во­да­та мо­же да го­ри. Съ­в­ре­мен­ни­те на­ши уче­ни про­дъл­жа­ват из­с­ле­д­ва­ни­я­та. Част от па­тен­ти­те на проф. Же­лев  са свър­за­ни със свой­с­т­ва­та на во­да­та ка­то но­си­тел на енер­го­ин­фор­ма­ция. За­е­д­но с проф. Ан­тон Ан­то­нов из­с­ле­д­ват пси­хо­фи­зи­ч­ни­те ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки на во­да­та.  Мно­го све­то­в­ни уче­ни оп­ре­де­лят по­с­ти­г­на­то­то от тях  ка­то „Про­би­вът на ве­ка”.                                                                                                                                                         

Ра­д­ка Ива­но­ва