С на­пре­д­ва­не­то на въз­ра­ст­та , все по-че­с­то се вми­с­ля­ме вър­ху не­пре­хо­д­на­та фра­за на  хан Омур­таг:”Чо­век и до­б­ре да жи­вее, уми­ра, и друг се ра­ж­да”…

Ня­как не­у­се­т­но ме­ж­ду нас се на­с­та­ня­ва ста­ро­ст­та в то­ва умо­ре­но и за­ре­де­но с тре­во­ж­ност вре­ме. И си да­ва­ме сме­т­ка, че то­ва, ко­е­то пре­ди вре­ме са из­жи­ве­ли  ка­то усе­ща­не и би­ту­ва­не на­ши­те ста­ри ро­ди­те­ли в по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни от своя жи­вот , се­га съ­що­то пре­д­с­тои и пред нас…Е, раз­би­ра се, че ня­ма ни­що по-ху­ба­во от здра­во­то дъл­го­ле­тие, но то­ва е ря­дък шанс и той не спо­хо­ж­да все­ки. В по­ве­че­то слу­чаи ста­ро­ст­та е те­го­ба,  съ­п­ро­во­де­на с ред не­при­я­т­ни, стря­с­ка­щи за­бо­ля­ва­ния. Ед­но от тях е ко­вар­на­та бо­лест-де­мен­ци­я­та. Го­с­ту­ва­х­ме на мал­ка­та об­щ­ност на хо­ра с та­зи ди­а­г­но­за в Дне­вен цен­тър и За­щи­те­но жи­ли­ще в с.Ма­ка­ри­о­пол­с­ко. Още на вра­та­та ни по­с­ре­ща ед­на  сър­ца­та, слън­че­ва же­на-Ма­ри­я­на Сла­в­че­ва, со­ци­а­лен ра­бо­т­ник. През ця­ло­то ни пре­би­ва­ва­не в то­зи со­ци­а­лен цен­тър тя не спи­ра­ше да об­щу­ва и да об­г­ри­ж­ва ста­ри­те хо­ра, да ги об­г­ръ­ща с вни­ма­ние и то­п­ло­та. „Те са ми ка­то ро­ди­те­ли”- ни ка­за М.Сла­в­че­ва, ко­я­то е с 33-го­ди­шен опит в со­ци­ал­на­та сфе­ра. А тук е от го­ди­на, от са­мо­то от­к­ри­ва­не на Дне­в­ния цен­тър и За­щи­те­но­то жи­ли­ще в Ма­ка­ри­о­пол­с­ко. Раз­ка­зът й  за оби­та­те­ли­те за­по­ч­на та­ка : в За­щи­те­но­то жи­ли­ще има 8 по­т­ре­би­те­ли на 24-ча­со­во об­с­лу­ж­ва­не / тук ра­бо­тят 5 бол­но­г­ле­да­чи, пси­хо­лог, ме­ди­цин­с­ка се­с­т­ра/.Об­г­ри­ж­ват ги с мно­го обич, то­п­ли­на, вни­ма­ние. В Дне­в­ния цен­тър по­т­ре­би­те­ли­те са 15 ду­ши, ко­и­то це­ло­д­не­в­но / от 8.30 до 15.30 ч./са в Цен­тъ­ра, учат се да го­т­вят, да пра­вят за­ку­с­ки, сан­д­ви­чи, тор­та, пи­т­ки и др. Во­дят ги на ек­с­кур­зии до из­б­ра­ни от тях ме­с­та: до Пар­ка, до Фи­се­ка, при­ла­гат се му­зи­ко­те­ра­пия, ре­ла­к­с­те­ра­пия-спо­со­би,  ко­и­то от­не­мат тре­во­ж­но­ст­та и на­пре­же­ни­е­то в тях, съ­з­да­ва им се сре­да на спо­кой­с­т­вие и ов­ла­дя­ва­не на не­га­ти­в­ни­те емо­ции.Хра­на­та е оси­гу­ре­на чрез ке­тъ­ринг „Ро­до­па”.   На­п­ра­ви ни впе­ча­т­ле­ние бол­но­г­ле­да­ч­ка­та Ан­ка, ко­я­то ни­то за миг не от­къ­с­ва­ше по­г­лед от въз­ра­с­т­ни­те хо­ра, във все­ки един мо­мент бе­ше на­щ­рек-го­то­ва да ре­а­ги­ра, да по­мо­г­не, ка­за ни: та те са ми ка­то ро­д­ни­ни: тъ­гу­ва­ме с тях, ра­д­ва­ме се с тях, стра­да­ме, ко­га­то ня­кой ни на­пу­с­не…ето, Ели­ч­ка по­чи­на, дя­до Ва­ньо по­чи­на, скър­бим…Ще от­во­ря ско­ба, за да ка­жа, че аз по­з­на­вах Ели­ч­ка/ Ели­са­ве­та/, ко­я­то жи­ве­е­ше в съ­се­д­ния ни вход- ря­д­ко еру­ди­ра­на же­на, учи­тел­ка, чи­та­тел на в.”Зна­ме” от пър­вия му брой до ми­га,  ко­га­то се пре­се­ли в Ма­ка­ри­о­пол­с­ко. Съ­си­па я кон­чи­на­та на не­й­ния син, май­чи­но­то й сър­це про­с­то не из­дър­жа и се пръ­с­на от мъ­ка…Един от ко­ло­ри­т­ни­те и оби­ча­ни оби­та­те­ли тук е 93-го­ди­ш­на­та ба­ба Йо­в­ка, и на та­зи до­с­то­по­ч­те­на въз­раст на ума си, дър­же­ли­ва и ко­ра­ва, със су­пе­ре­нер­гия и с не­с­ти­х­ва­що лю­бо­пи­т­с­т­во към жи­во­та…Ка­то нея са и ос­та­на­ли­те по­т­ро­п­ва­щи с ба­с­ту­ни­те и опи­ра­щи се един на друг, по­д­к­ре­пя­щи се ста­ри хо­ра. Ста­рост-не­ра­дост, е ка­зал на­ро­дът, и все пак, ху­ба­во­то е, че те­зи оти­ва­щи си ду­ши са при­б­ра­ни на то­п­ло, на­х­ра­не­ни и об­г­ри­же­ни, че са им оси­гу­ре­ни спо­кой­с­т­вие, вни­ма­ние, уют.

по-ка­че­с­т­вен жи­вот в ед­на по­зи­ти­в­на сре­да

– Про­е­к­тът  е под еги­да­та на Крал­с­т­во Нор­ве­гия -на­п­ра­ви­х­ме по­с­тъ­п­ки и про­у­ч­ва­не в ре­ги­о­на  през 2015-2017 г. и  бла­го­да­ре­ние фи­нан­си­ра­не­то на нор­ве­ж­кия фонд / око­ло 196 000 ев­ро- за обу­че­ние на ка­д­ри, за ска­ни­ра­не и ре­мон­т­ни дей­но­с­ти/ той, про­е­к­тът „За до­с­той­ни ста­ри­ни” стар­ти­ра. Ед­ва ли ще е пре­си­ле­но ако ка­жа, че то­ва е пър­ви­ят про­ект за осъ­ще­с­т­вя­ва­не на со­ци­ал­ни ус­лу­ги , кой­то дър­жа­ва­та ни е одо­б­ри­ла на ча­с­т­на стру­к­ту­ра. Ето, ве­че ед­на го­ди­на на­чи­на­ни­е­то е по­ве­че от ус­пе­ш­но, тъй ка­то оси­гу­ря­ва по-ка­че­с­т­вен жи­вот в ед­на по­зи­ти­в­на сре­да на де­се­т­ки ста­ри хо­ра със здра­во­с­ло­в­ни про­б­ле­ми. Бу­к­вал­но от ед­на съ­бо­ре­ти­на, ка­к­ва­то има­ше на то­ва мя­с­то, бе­ше съ­з­да­ден то­зи со­ци­а­лен дом -об­ра­зец за на­чин на об­г­ри­ж­ва­не на въз­ра­с­т­ни хо­ра и по­до­б­ря­ва­не ка­че­с­т­во­то им на жи­вот. След по­д­пи­са­но­то спо­ра­зу­ме­ние с Об­щи­на Тър­го­ви­ще за 3-го­ди­шен де­ле­ги­ран бю­джет за две­те ус­лу­ги , се­га, го­ди­на след за­по­ч­ва­не­то, ние от­чи­та­ме ед­на ус­пе­ш­на дей­ност.

– Мно­го гра­ж­да­ни за­да­ват въ­п­ро­са-то­ва дом за ста­ри хо­ра ли е? Ва­ши­ят от­го­вор, д-р Тя­нев?

 -То­ва не е Дом за ста­ри хо­ра. То­ва е Дом за хо­ра с ле­ка или сре­д­на сте­пен на де­мен­ция, ко­и­то мо­гат да се са­мо­о­б­с­лу­ж­ват са­ми и ко­и­то мо­гат да бъ­дат вклю­че­ни в про­г­ра­ми­те на ус­лу­ги­те тук. За­щи­те­но­то жи­ли­ще и Дне­в­ни­ят цен­тър це­лят да оси­гу­рят об­с­лу­ж­ва­не на ви­со­ко ни­во, то­пъл уют и по­с­то­ян­ни гри­жи, съ­че­та­вай­ки ги с раз­хо­д­ки, ек­с­кур­зии. Сми­съ­лът на вси­ч­ко то­ва е де­мен­т­но бол­ни­те да не из­па­дат в со­ци­ал­на изо­ла­ция, да не се „ка­п­су­ли­рат”, а да се по­д­дър­жа со­ци­а­лен  кон­такт, да бъ­дат об­г­ри­ж­ва­ни с вни­ма­ние и в край­на сме­т­ка те­зи хо­ра да во­дят един по-ка­че­с­т­вен жи­вот в до­б­ро­на­ме­ре­на, в дру­же­лю­б­на сре­да. А то­ва е мно­го ва­ж­но при тя­х­на­та бо­лест.

-За­ре­ден сте с мно­го идеи за бъ­де­ще­то , спо­де­ле­те ня­кои от тях.

-То­ва е един мно­го до­бър, ус­пе­шен, по­ле­зен про­ект, кой­то се по­с­ти­га с мал­ко сре­д­с­т­ва. Хо­ра­та са на то­п­ло, на чи­с­то, на­х­ра­не­ни, на спо­кой­с­т­вие. За­на­пред ще кан­ди­да­т­с­т­ва­ме за по­ве­че ме­с­та за по­т­ре­би­те­ли, за­що­то ба­за­та го по­з­во­ля­ва. То­зи мо­дел на со­ци­ал­ни ус­лу­ги тря­б­ва да се мул­ти­п­ли­ци­ра, за­що­то е от го­ля­мо зна­че­ние за до­с­той­ни­те ста­ри­ни на мно­го хо­ра, за да бъ­дат спо­кой­ни и те, и бли­з­ки­те им. Съ­в­сем ско­ро въз­на­ме­ря­ва­ме да при­ло­жим ед­на но­ва те­ра­пия-те­ра­пия по ин­те­ре­си. Ще за­по­ч­нем със за­са­ж­да­не на дръ­в­че­та-все­ки от по­т­ре­би­те­ли­те ще за­са­ди дръ­в­че, за ко­е­то ще се гри­жи. Ка­к­то то­ва ля­то на­п­ра­ви дя­до Мар­чо, кой­то е гра­ди­нар, сел­с­ки чо­век. Той за­са­ди и от­г­ле­да един ко­рен до­ма­ти- ама ка­к­ви до­ма­ти- го­ле­ми, ро­зо­ви…На ба­за на то­зи ли­чен ин­те­рес, на та­зи ан­га­жи­ра­ност, дъл­бо­ко за­ло­же­на в чо­ве­ш­ка­та па­мет,  мо­гат да се тър­сят и по­с­ти­г­нат мно­го не­ща. Ще за­по­ч­нем със за­са­ж­да­не на дръ­в­че­та, и то мно­го ско­ро…

-А в Ма­ка­ри­о­пол­с­ко как се от­на­сят към Ва­ша­та  мал­ка об­щ­ност?

-Мно­го сме до­вол­ни от гри­жи­те и от­но­ше­ни­е­то към на­ши­те по­т­ре­би­те­ли на ли­ч­ния ле­кар д-р Рай­ко­в­с­ки, спе­ци­ал­но бих ис­кал да бла­го­да­ря и на кме­та Пе­тър Пе­т­ров, че през зи­ма­та ня­ма­х­ме про­б­ле­ми с по­чи­с­т­ва­не­то на пъ­ти­ща­та,  по­д­к­ре­пя ни  и по дру­ги въ­п­ро­си. Бли­з­ки­те на на­ши­те по­т­ре­би­те­ли съ­що имат до­б­ро от­но­ше­ние към на­ша­та ра­бо­та и съ­дей­с­т­ва­що по­ве­де­ние-взи­мат ги по пра­з­ни­ци, за Ко­ле­да и Но­ва го­ди­на по­ч­ти ни­кой не бе­ше ос­та­вен в До­ма. Смя­там, че има пер­с­пе­к­ти­ва за об­г­ри­ж­ва­не­то на де­мен­т­но бол­ни­те по то­зи на­чин и бъ­де­ще­то ще го до­ка­же…        Раз­го­вор на ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА