Нещо, което умът ми не го побира…

Ду­ма­та ми е за де­т­с­ки­те филм­че­та, ко­и­то мно­го че­с­то де­ца­та гле­дат по те­ле­фо­на- ед­но от лю­би­ми­те за­ни­ма­ния и на мо­я­та вну­ч­ка.

Не­ря­д­ко стра­ш­но мно­го съм се въз­му­ща­ва­ла на те­ма­ти­ка­та на те­зи филм­че­та, ко­и­то, то­ле­ри­рай­ки ло­ши­те по­с­тъ­п­ки, ло­ши­те ге­рои, аг­ре­си­я­та/ на­при­мер как де­те на­ла­га ба­ба си?!…/ по­с­ти­гат един из­к­лю­чи­тел­но не­га­ти­вен въз­пи­та­те­лен ефект вър­ху кре­х­ко­то съ­з­на­ние на мал­кия чо­век. Но то­ва, ко­е­то ви­дях те­зи дни на те­ле­фон­ния ек­ран, ми­на вся­ка­к­ви гра­ни­ци- мо­же­те ли да си пре­д­с­та­ви­те /умът ми не го по­би­ра/, че гла­вен ге­рой в ед­но та­ко­ва ви­део мо­же да бъ­де ед­но…ако. Да, да, не сте раз­б­ра­ли по­г­ре­ш­но, ста­ва ду­ма за пе­ри­пе­ти­и­те на ед­но л…но, ко­е­то на ку­п­чин­ка из­хо­ж­да ед­но от мом­че­та­та и вси­ч­ко по-на­та­тък във фил­ма се за­вър­та око­ло при­к­лю­че­ни­я­та на то­ва л…но: как то се уго­ле­мя­ва и за­по­ч­ва да по­д­с­ка­ча, да за­мер­ва­ о­кол­ни­те  и да се до­мо­г­ва до де­ца­та, те бя­гат от ужас и на свой ред го за­т­ру­п­ват с то­по­ве то­а­ле­т­на хар­тия и т.н. и т.н.  Гну­с­но ми е да про­дъл­жа да опи­с­вам  та­зи глу­по­те­ви­на, уни­зи­тел­но е до­ри да си го по­ми­с­лиш, ка­мо ли да го съ­бе­се­д­ваш и  обя­с­ня­ваш на мал­кия чо­век до теб. В то­зи мо­мент по­г­ре­бах вси­ч­ки­те си пе­да­го­ги­че­с­ки пре­с­та­ви/по про­фе­сия съм бивш учи­тел/, по­кър­те­на съм до дъ­но­то на ду­ша­та си от без­н­ра­в­с­т­ве­но­ст­та, от от­съ­с­т­ви­е­то на ка­к­ви­то и да би­ло цен­но­с­ти, ка­к­ви­то усещания на­са­ж­дат по­до­б­ни де­т­с­ки филм­че­та. По­с­ле се чу­дим за­що де­ца­та ни в учи­ли­ще за­ли­тат по ло­шия при­мер- та тай за­по­ч­ва още в де­т­с­т­во­то, то­ч­но по то­зи на­чин, чрез ви­де­о­въ­з­п­ри­я­ти­е­то, още по­ве­че , че и от те­ле­ви­зи­он­ния ек­ран не пре­с­та­ват да ги об­лъ­ч­ват с фил­ми на ужа­си­те, с гла­в­ни ге­рои вам­пи­ри, вър­ко­ла­ци и вся­ка­к­ви та­ки­ва пер­со­на­жи. И мо­же би твър­де на­и­в­но, но все се пи­там- те­зи те­ле­фон­ни филм­че­та не са ли в пе­ри­ме­тъ­ра на СЕМ, тол­ко­ва ли по­ло­же­ни­е­то е без­на­де­ж­д­но, те­зи, ко­и­то до­пу­с­кат по­до­б­ни фил­ми не са ли и те ро­ди­те­ли, то­ва не се ли от­на­ся и до те­х­ни­те де­ца?! Не слу­чай­но в по-на­пре­д­на­ли­те стра­ни ве­че за­б­ра­ни­ха упо­т­ре­ба­та на те­ле­фо­ни от най-мал­ки­те в училище. И до­б­ре на­п­ра­ви­ха-от­ло­жи­ха във вре­ме­то един ужас, кой­то, в по-гор­ни­те кла­со­ве ед­ва ли ще ги  раз­ми­не…

ВЕ­С­КА АЛЕ­К­САН­Д­РО­ВА

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *