Сбор­на фор­ма­ция от ВИС „Зла­т­ни за­ри” при ОНЧ „На­пре­дък-1864″ и ВИС „Бо­жур” при ПК „Сте­фан Ка­ра­джа” – Тър­го­ви­ще, съ­в­ме­с­т­но с Цър­ко­вен хор „Ка­си­а­на До­ме­с­ти­ка” при храм „Све­ти Три­с­ве­ти­те­ли” – Шу­мен, на­п­ра­ви три­д­не­в­но тур­не в Ис­тан­бул, Тур­ция.    

Цел на гру­па­та бе­ше сре­ща с бъл­гар­с­ка­та об­щ­ност в Ис­тан­бул, ка­к­то и осъ­ще­с­т­вя­ва­не на връ­з­ки с бъл­гар­с­ка­та и чу­ж­де­с­т­ран­на об­ще­с­т­ве­ност. Ето го и Ис­тан­бул – 22 ми­ли­о­нен град! На­ри­чат го „пер­ла­та” на Тур­ция. Съ­х­ра­нил ет­но­г­ра­ф­с­ка­та си пре­лест със сво­и­те гран­ди­о­з­ни мо­с­то­ве, ви­зан­тий­с­ки двор­ци, фон­та­ни, джа­мии, цър­к­ви, па­ме­т­ни­ци, по­к­ри­ти с ве­ко­в­на сла­ва, той про­дъл­жа­ва да пи­ше сво­я­та ис­то­рия. И ако то­зи град, пре­се­чен от ве­ли­че­с­т­ве­ния про­лив Бо­с­фо­ра, град на “Зла­т­ния рог”и Дар­да­не­ли­те ви­на­ги е пре­ди­з­ви­к­вал най-стран­ни чу­в­с­т­ва, то е за­що­то при­те­жа­ва своя чар, сво­и­те бо­га­т­с­т­ва, сво­и­те не­ве­ро­я­т­ни съ­би­тия. Имаш усе­ща­не­то, че це­ли­ят чо­ве­ш­ки ти­паж се е съ­б­рал тук, пре­в­ръ­щай­ки го в цен­тър за све­то­в­но об­щу­ва­не. Най-на­пред се от­п­ра­ви­х­ме към Бъл­гар­с­ка­та же­ля­з­на цър­к­ва „Све­ти Сте­фан” в квар­тал „Фе­нер”, на “Зла­т­ния рог”, по­с­т­ро­е­на през 19 век. Ко­га­то бъл­га­ри­те во­де­ли бор­ба за цър­ко­в­на не­за­ви­си­мост сре­щу фа­на­ри­о­ти­те, по­ръ­ча­ли в Ав­с­т­рия сгло­бя­е­ма же­ля­з­на цър­к­ва. Из­ди­г­на­ли я вър­ху пар­цел, со­б­с­т­ве­ност на Сте­фан Бо­го­ри­ди, ро­дом от гр.Ко­тел, внук на Со­ф­ро­ний Вра­чан­с­ки. На го­ле­ми­те хри­с­ти­ян­с­ки пра­з­ни­ци тя се пре­пъл­ва­ла с хо­ра, на ко­и­то ду­ша­та, вя­ра­та и на­ро­до­п­си­хо­ло­ги­я­та са бъл­гар­с­ки. Тук за пър­ви път бил про­че­тен из­да­де­ни­ят на 28.02.1870 г. „Фер­ман”, с кой­то бъл­га­ри­те се при­з­на­ва­ли за от­де­лен ет­нос, с пра­во на са­мо­с­то­я­тел­на цър­к­ва под име­то „Бъл­гар­с­ка ек­зар­хия”. На­с­ко­ро из­ця­ло ре­с­та­в­ри­ра­на, об­но­ве­на, из­ви­си­ла се с це­лия си бля­сък, са­мо дни пре­ди на­ше­то по­се­ще­ние, Бъл­гар­с­ка­та же­ля­з­на цър­к­ва от­бе­ля­за сво­я­та 120 го­ди­ш­ни­на. Же­ля­з­на­та цър­к­ва „Све­ти Сте­фан” е на­ша на­ци­о­нал­на све­ти­ня, до­ка­за­тел­с­т­во за не­пре­к­лон­ния дух и го­ля­мо­то ро­до­лю­бие на бъл­га­ри­те, храм на Въз­ра­ж­да­не­то и про­с­ве­ще­ни­е­то на бъл­гар­с­кия на­род, ше­дьо­вър на цър­ко­в­на­та ар­хи­те­к­ту­ра, кой­то ня­ма ана­лог в све­та. С ог­ром­на от­го­вор­ност за съ­х­ра­ня­ва­не на ро­до­ва­та па­мет, бъл­гар­с­ка­та об­щ­ност в Ис­тан­бул по­д­дър­жа то­ва свя­то мя­с­то. Сре­щу хра­ма, на зе­мя, по­да­ре­на съ­що от Сте­фан Бо­го­ри­ди, е Ме­то­хът – три­е­та­ж­на ка­мен­на сгра­да, по­с­т­ро­е­на през 1851 г. Пър­во­на­чал­но той е слу­жел за по­д­с­лон на пъ­ту­ва­щи бъл­га­ри, по-къ­с­но за при­ют, пе­ча­т­ни­ца, се­ми­на­рия. Тук се из­да­ва­ли над 20 бъл­гар­с­ки ве­с­т­ни­ци и спи­са­ния. Тук е от­к­ри­то и пър­во­то бъл­гар­с­ко учи­ли­ще в Ца­ри­г­рад. Тук П.Р.Сла­вей­ков на­пи­с­ва зна­ме­ни­та­та си по­е­ма „Из­во­рът на Бе­ло­но­га­та”. В кра­сив имот, за­ку­пен през 1906 г. от Ек­зарх Йо­сиф в квар­тал „Ши­ш­ли”, кой­то е бил при­те­жа­ние на бо­гат ар­ме­нец, се на­ми­ра три­е­та­ж­на сгра­да, стро­е­на в края на 19 век. Бъл­гар­с­ка­та ек­зар­хия! То­ва е бъл­гар­с­ки­ят Йе­ру­са­лим, сви­де­тел на дей­но­ст­та за спло­тя­ва­не на бъл­гар­с­ка­та на­ро­д­ност. Тук е за­се­да­вал Све­ти­ят Си­нод на бъл­гар­с­ка­та пра­во­с­ла­в­на цър­к­ва до пре­ме­с­т­ва­не­то му в Со­фия. С тре­пет и бла­го­го­ве­ние раз­г­ле­да­х­ме ка­би­не­та на Ек­зарх Йо­сиф, съ­х­ра­нен в ав­тен­ти­ч­ния си вид, кой­то се на­ми­ра на пър­вия етаж. В не­го е ока­чен фер­ма­нът, с кой­то на бъл­га­ри­те се да­ва пра­во на са­мо­с­то­я­тел­на цър­к­ва, на­че­ло с бъл­гар­с­ки ду­хо­вен гла­ва. По­д­ре­де­ни са цен­ни ико­ни и кни­ги, цър­ко­в­на ут­вар, кар­ти­ни и фо­то­г­ра­фии, от­ра­зя­ва­щи жи­во­та на ца­ри­г­ра­д­с­ки­те бъл­га­ри. На вто­рия етаж е при­ем­ни­ят са­лон със ста­рин­ни ме­бе­ли, ка­ми­ни, ри­су­ван та­ван, бо­га­та ко­ле­к­ция от по­р­т­ре­ти и фо­то­г­ра­фии на ви­д­ни бъл­гар­с­ки ду­хо­в­ни­ци. В хра­ма „Све­ти Иван Рил­с­ки” към ек­зар­хи­я­та все­ки не­де­лен ден се съ­би­рат бъл­га­ри­те от ко­ло­ни­я­та и хри­с­ти­я­ни от дру­ги на­ци­о­нал­но­с­ти. Там се из­вър­ш­ват бо­го­с­лу­же­ния, кръ­ще­ния, склю­ч­ват се цър­ко­в­ни бра­ко­ве. В не­дел­на­та ли­тур­гия, про­ве­ж­да­на по ка­нон от све­ще­ни­ка на бъл­гар­с­ка­та об­щ­ност Ан­гел Вел­ков, на 7.09. 2018 г. взе уча­с­тие Цър­ко­вен хор „Ка­си­а­на До­ме­с­ти­ка” при храм „Све­ти Три­с­ве­ти­те­ли” – гр. Шу­мен, с ди­ри­гент д-р Юли­я­на Па­но­ва, пре­по­да­ва­тел в ШУ „Епи­с­коп Кон­с­тан­тин Пре­с­ла­в­с­ки”, ро­дом от гр.Тър­го­ви­ще. Син­х­ро­нът ме­ж­ду све­ще­ни­ка и пе­в­ци­те из­пъл­ни цър­ко­в­ния бо­го­с­лу­же­бен ри­ту­ал с не­ве­ро­я­т­но съ­дър­жа­ние, при­да­вай­ки не­о­би­к­но­ве­на тър­же­с­т­ве­ност на про­с­т­ран­с­т­во­то. Ся­каш ико­ни­те ожи­вя­ва­ха, слу­шай­ки ан­гел­с­ко­то пе­е­не,а очи­те на бо­го­мол­ци­те се из­пъл­ва­ха със съл­зи на уми­ле­ние и пре­чи­с­т­ва­не на ду­ши­те. Ръ­це­те на ди­ри­ген­т­ка­та про­с­то въл­ше­б­с­т­ва­ха. Те съ­у­мя­ва­ха да из­т­ръ­г­нат чи­с­то­та­та на то­но­ве­те, а мо­же би ри­су­ва­ха би­б­лей­с­ки об­ра­зи. Хо­рът впе­ча­т­ля­ва­ше със сво­и­те об­ра­бо­те­ни гла­со­ве и ка­то че ли с пе­е­не­то си осъ­ще­с­т­вя­ва­ше не­ви­ди­ма връ­з­ка ме­ж­ду не­бе­то и зе­мя­та. След ли­тур­ги­я­та на ча­ша чай и ка­фе, по­с­ле­д­ва­ха не­при­ну­де­ни сър­де­ч­ни раз­го­во­ри, сре­щи и но­ви за­по­з­нан­с­т­ва с го­с­ти от дру­ги кра­и­ща на стра­на­та, до­ш­ли да се по­к­ло­нят на бъл­гар­с­ки­те све­ти­ни в Ис­тан­бул. Вси­ч­ки при­съ­с­т­ва­щи бя­ха по­ка­не­ни в пра­з­ни­ч­на­та за­ла, къ­де­то ВИС „Зла­т­ни за­ри” при ОНЧ „На­пре­дък-1864″ и ВИС „Бо­жур” при ПК „Сте­фан Ка­ра­джа” – гр. Тър­го­ви­ще из­не­со­ха кон­церт от ста­ри гра­д­с­ки пе­с­ни. Пре­к­ра­с­ни­те из­пъл­не­ния съ­бу­ж­да­ха в ду­ши­те спо­ме­ни на уми­ле­ние, тъ­га по от­ми­на­ла мла­дост и лю­бо­ви, а ми­съл­та за май­ка Бъл­га­рия дъл­ба­е­ше ка­то дле­то сър­ца­та. Пу­б­ли­ка­та с на­с­ла­да слу­ша­ше по­д­б­ра­ни­те от ръ­ко­во­ди­тел­ка­та пе­с­ни, пре­не­с­ли в да­ле­ч­но­то ми­на­ло част от ев­ро­пей­с­ка­та кул­ту­ра в стра­на­та ни и до­би­ла ши­ро­ка по­пу­ляр­ност на­в­ся­къ­де. Ка­то по­да­рък за би­б­ли­о­те­ка­та на ек­зар­хи­я­та гру­па­та по­д­не­се ма­те­ри­а­ли от Об­щи­на Тър­го­ви­ще, ис­то­ри­че­с­кия му­зей, а ставрофорен иконом Сла­в­чо Про­да­нов из­п­ра­ти диск с цър­ко­в­на му­зи­ка.

А ние, ко­и­то има­х­ме въз­мо­ж­но­ст­та да се до­ко­с­нем до те­зи све­ти ме­с­та сър­де­ч­но бла­го­да­рим на на­шия съ­г­ра­ж­да­нин Хри­с­то Хри­с­тов, пре­по­да­ва­тел в Кон­сер­ва­то­ри­я­та на Тра­кий­с­кия уни­вер­си­тет в гр.Од­рин и уре­д­ник на бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва „Све­ти Кон­с­тан­тин и Еле­на” за ока­за­но­то съ­дей­с­т­вие във връ­з­ка с та­зи изя­ва.

Стан­ка То­до­ро­ва