Сре­ща­ме се с Ата­нас Пе­т­ков в с.Ма­ка­ри­о­пол­с­ко в един чу­де­сен есе­нен ден. Млад чо­век, 32-го­ди­шен, кой­то от ма­лък, по­к­рай май­ка си и ба­ща си оби­к­ва жи­во­т­ни­те, зе­мя­та, а впо­с­ле­д­с­т­вие вси­ч­ко то­ва ста­ва не­гов сми­съл и на­чин на жи­вот.

На­ви­кът ми е та­къв, обя­с­ня­ва На­с­ко, по­к­рай на­ши­те и аз сви­к­нах със сел­с­кия бит, ту­ка ми е ху­ба­во… През 2009 г. той се ре­ги­с­т­ри­ра ка­то зе­ме­дел­с­ки про­из­во­ди­тел и в мо­мен­та об­ра­бо­т­ва око­ло 650 дка зе­мя в зем­ли­ще­то на с.Ма­ка­ри­о­пол­с­ко. Ко­га­то за­вър­шил сре­д­но­то си об­ра­зо­ва­ние, бил при­ет във ВУЗ в Со­фия, но то­ч­но то­га­ва май­ка му се раз­бо­ля­ва, не след дъл­го уми­ра,  На­с­ко те­ж­ко при­е­ма то­зи факт. Връ­ща се в ро­д­но­то Ма­ка­ри­о­пол­с­ко и ос­та­ва там за­ви­на­ги. Оби­ча сел­с­ка­та глу­хо­та, оби­ча ра­бо­та­та си, на ко­я­то все­ця­ло, без­ре­зер­в­но е от­да­ден.  Пи­та­ме го за ре­кол­та­та та­зи го­ди­на.

– Сра­в­ни­тел­но е до­б­ра, от пше­ни­ца­та /от ко­я­то об­ра­бо­т­ва 200 дка/ взех по око­ло 500 кг/дка, до­бър бе­ше до­би­вът и от ца­ре­ви­ца­та/ 140 дка/, и от слън­чо­г­ле­да / 260 дка/. Но го­ди­на с го­ди­на не се сре­щат, имам пред вид до­би­ви­те . Ня­ма да за­б­ра­вя гра­ду­ш­ка­та на 3 юли ми­на­ла­та го­ди­на, вси­ч­ко бе­ше опу­с­то­ше­но .Се­га е сра­в­ни­тел­но по-до­б­ре, но е има­ло и по-бе­ре­ке­т­лии го­ди­ни-раз­ка­з­ва мла­ди­ят арен­да­тор, за кой­то кме­тът Пе­тър Пе­т­ров ни ка­за, че е сред ра­бо­т­ли­ви­те мла­ди хо­ра, на ка­к­ви­то се­ло­то се кре­пи … Го­с­ту­ва­ме в зър­но­ба­за­та на мла­дия сто­па­нин, ко­я­то всъ­щ­ност е и не­го­ви­ят ав­то­парк. Тук, в ед­на от при­с­т­рой­ки­те, в свой дом се е на­с­та­нил и жи­вее не­го­ви­ят ба­ща, кой­то не пре­с­та­ва да строи, да до­из­ку­су­ря­ва, за да е по­ле­зен в го­ди­ни­те на своя за­с­лу­жен от­дих.

-На мла­ди­те тря­б­ва да се по­ма­га-ка­з­ва ни той и охо­т­ли­во ни раз­ка­за за вси­ч­ко, ко­е­то е съ­г­ра­дил през по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни.-Ме­ч­та ми бе­ше да об­но­вя та­зи ба­за, мра­зя ста­ро­то, а то тук бя­ха ед­ни съ­бо­ре­ти­ни, ра­бо­тил­ни­ци-ку­тий­ки, но съ­бо­рих вси­ч­ко, за да на­п­ра­вя то­зи гра­деж- вси­ч­ко е но­во, здра­во, лю­бу­ва се на сто­ре­но­то с две­те му ръ­це въз­ра­с­т­ни­ят чо­век… Та­ка, обе­ди­ни­ли си­ли, ба­ща и син / все­ки в сво­я­та сфе­ра/ се тру­дят не­у­мор­но. Ата­нас с от­го­вор­ност е по­ел своя дял и вси­ч­ко пра­ви сам, а по вре­ме на кам­па­нии на­е­ма и дру­ги да му по­ма­гат. Вся­ка пе­чал­ба вла­га пре­дим­но в ма­ши­ни, а па­ри тря­б­ват и за ча­с­ти , и за ре­мон­ти…

-Тря­б­ва вси­ч­ко сам да го ми­с­ля- ка­з­ва той, от­пу­с­неш ли се, по­тъ­ваш. Най го мъ­чи бу­ма­щи­на­та в ра­бо­та­та на арен­да­то­ра, по­ня­ко­га се на­ла­га по два-три пъ­ти да от­с­ка­ча до гра­да, за да оби­ка­ля ин­с­ти­ту­ци­и­те, про­б­ле­мът за вси­ч­ко е вре­ме­то. Но Ата­нас е тър­пе­лив, бор­бен,  ни­що не мо­же да му се оп­ре…Ко­ра­во мом­че, го­то­во да от­с­то­я­ва своя зе­ме­дел­с­ки би­з­нес.

В мо­мен­та по­д­го­т­вя пло­щи­те за есен­на­та се­и­т­ба, пре­д­с­тои то­ре­не, се­и­т­ба, по­с­ле ма­ши­ни­те тря­б­ва да се за­зи­мят, да се на­б­лю­да­ват ця­ла зи­ма…Има ра­бо­та и за яну­а­ри, и за март, та­ка­ва е ло­ги­ка­та на  при­ро­д­ния кръ­го­в­рат- все­ки се­зон си ид­ва със сво­и­те ну­ж­ди. И до­б­ре че има та­ки­ва мла­ди хо­ра ка­то Ата­нас, ко­и­то със со­б­с­т­ве­ния си труд и ръ­це по­ма­гат сел­с­ки­те зе­ми да не пу­с­те­ят, а се­ла­та да бъ­дат жи­з­не­ни. И ка­к­то твър­ди кме­тът Пе­тър Пе­т­ров, до­ка­то има та­ки­ва тру­до­лю­би­ви и здра­ви мом­че­та ка­то На­с­ко и не­го­ви­те ко­ле­ги/ а тук има 11 арен­да­то­ра/, и Ма­ка­ри­о­пол­с­ко ще го бъ­де….

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА