„Спо­ме­ни за ре­ци­к­ли­ра­не” е за­г­ла­ви­е­то на но­ва­та сти­хо­с­бир­ка на д-р Ай­ча За­ра­ли­е­ва. Мла­да­та и та­лан­т­ли­ва ав­тор­ка пре­д­с­та­ви кни­га­та си офи­ци­ал­но в ро­д­но­то Тър­го­ви­ще, в ка­фе-те­а­тъ­ра на ОНЧ „На­пре­дък – 1864″.

То­ва е тре­та сти­хо­с­бир­ка за Ай­ча, ко­я­то в мо­мен­та е ле­кар в „Ца­ри­ца Йоа­на – ИСУЛ”-Со­фия. Тър­го­ви­щ­ка­та пу­б­ли­ка по­з­на­ва сти­ла на по­е­те­са­та-до­к­тор още от ран­ни­те й уче­ни­че­с­ки го­ди­ни, ка­то тво­рец в Клуб „Фо­то­ни” към Чи­та­ли­ще­то. Днес ус­пе­ш­но съ­че­та­ва ле­кар­с­ка­та про­фе­сия, пре­по­да­ва­не­то в уни­вер­си­те­та и пи­са­не­то на сти­хо­ве. Пре­д­с­та­вя­не­то на „Спо­ме­ни за ре­ци­к­ли­ра­не” за­по­ч­на с про­чит на сти­хо­ве, по­д­не­сен ли­ч­но от ав­тор­ка­та на фо­на на ли­ри­ч­на му­зи­ка и при­я­т­на ат­мо­с­фе­ра. Ве­чер­та про­дъл­жи с въ­п­ро­си, по­д­го­т­ве­ни от ор­га­ни­за­то­ри­те, свър­за­ни с вдъ­х­но­ве­ни­е­то по съ­з­да­ва­не­то на но­ва­та кни­га, твор­че­с­т­во­то ка­то от­да­ва­не и при­е­ма­не на енер­гия и др. При­съ­с­т­ва­щи­те в за­ла­та има­ха въз­мо­ж­но­ст­та да из­г­ле­дат и кра­тък филм, на­п­ра­вен от К.Ст.Ко­лев за сти­хо­с­бир­ка­та, чи­е­то де­ло е и ко­ри­ца­та на „Спо­ме­ни за ре­ци­к­ли­ра­не”. Ос­вен се­мей­с­т­во­то на Ай­ча, не­й­ни­те най-бли­з­ки при­я­те­ли, по­чи­та­те­ли и оби­ча­щи по­е­зи­я­та тър­го­ви­щен­ци, в за­ла­та да ува­жат съ­би­ти­е­то бя­ха още Си­ме­он Ас­па­ру­хов, из­да­тел на ав­тор­ка­та и Тео Бу­ко­в­с­ки, пи­са­тел. Цве­тя­та и по­з­д­ра­в­ле­ни­я­та бя­ха за­с­лу­жен за­вър­шек на ве­чер­та. А спе­ци­ал­но за „Зна­ме” Ай­ча раз­ка­за има ли спо­ме­ни за ре­ци­к­ли­ра­не и как ду­ша­та със своя по­рив пре­от­к­ри­ва кра­си­во­то?

-Ве­че ня­мам спо­ме­ни за ре­ци­к­ли­ра­не, но има­ше пе­ри­од, в кой­то ми бе­ше мно­го тру­д­но да се връ­щам в Тър­го­ви­ще, за­що­то бях ра­зо­ча­ро­ва­на. Но ус­пях да го пре­о­до­лея и от­но­во се чу­в­с­т­вам у до­ма, ко­га­то си ид­вам. За­па­зих са­мо те­зи спо­ме­ни, ко­и­то ме ка­рат да бъ­да се­бе си. А са­мо­то сти­хо­т­во­ре­ние „Спо­ме­ни за ре­ци­к­ли­ра­не” е на­пи­са­но пре­ди че­ти­ри го­ди­ни, ка­то още то­га­ва го усе­тих по-раз­ли­ч­но и си ка­зах, че би би­ло ин­те­ре­с­но та­ка да се ка­з­ва ед­на от но­ви­те ми кни­ги. И ето – дър­жа я в ръ­це­те си. Хо­ра­та ка­з­ват, че вся­ко зло е за до­б­ро, тря­б­ва­ше ми вре­ме да раз­бе­ра кое е то­ва до­б­ро за мен и да го пре­вър­на в сти­хо­с­бир­ка, та­ка вла­гам енер­ги­я­та си.

-69 твор­би, раз­де­ле­ни в две ча­с­ти: „Лю­бов за ре­ци­к­ли­ра­не” и „Фа­мил­на анам­не­за”, вси­ч­ки сти­хо­ве и ис­то­рии ли пре­ми­на­ха през ду­ша­та ти?

 -Да, вси­ч­ки. Ко­га­то да­де­на емо­ция мно­го сил­но ме раз­тър­си, не­за­ви­си­мо да­ли е с по­ло­жи­те­лен ха­ра­к­тер или тру­д­ност, тя е част от мен. В сти­хо­с­бир­ка­та раз­ка­з­вам и дру­ги ис­то­рии, не са­мо мои, ко­и­то са ми на­п­ра­ви­ли сил­но впе­ча­т­ле­ние, но по­е­зи­я­та е без­к­рай­но ли­ч­на. Спо­де­ляш ис­то­рии, ко­и­то пра­виш до­с­тъ­п­ни за вси­ч­ки. Съ­б­рах сме­лост за та­зи тре­та сти­хо­с­бир­ка, за­що­то вся­ка сле­д­ва­ща пре­д­по­ла­га по­ве­че от­го­вор­ност и на­д­г­ра­ж­да­не.

-Раз­б­ра­х­ме, че в мо­мен­та пи­шеш и ди­сер­та­ци­я­та си, а ми­с­лиш ли за че­т­вър­та сти­хо­с­бир­ка?

 -За­що не?! /смее се/ А мо­же че­т­вър­та­та кни­га да бъ­де про­за, тъй ка­то на­по­с­ле­дък до­с­та хо­ра око­ло мен спо­де­лят, че оби­чат да ме че­тат и в то­зи стил.

-Же­ла­ем ти здра­ве, ус­пе­хи и вдъ­х­но­ве­ние!

 -Бла­го­да­ря! А мо­е­то спе­ци­ал­но по­же­ла­ние към Ва­ши­те чи­та­те­ли е да ус­пе­ят да ре­ци­к­ли­рат вси­ч­ки ло­ши спо­ме­ни, а пре­к­ра­с­ни­те – да за­па­зят за­ви­на­ги

Ин­тер­вю на Си­мо­на Але­к­си­е­ва