“Ста­ро­ст­та е глу­па­ва при­ви­ч­ка, за ко­я­то ак­ти­в­ни­те хо­ра
ня­мат вре­ме” – Ан­д­ре Мо­роаПра­во­та­та на те­зи ду­ми с ця­ла­та си съ­щ­ност по­т­вър­ди със сво­я­та де­се­т­го­ди­ш­на не­у­мор­на, по­л­зо­т­вор­на и мно­го­с­т­ран­на дей­ност пре­д­се­да­тел­ка­та на Учи­тел­с­ки пен­си­о­нер­с­ки клуб „П.Р.Сла­вей­ков” – гр. Тър­го­ви­ще Ма­рия Ге­ор­ги­е­ва, ко­я­то на про­ве­де­но­то на­с­ко­ро го­ди­ш­но -от­че­т­но съ­б­ра­ние си на­п­ра­ви са­мо­о­т­вод.

Тя раз­чу­пи тра­ди­ци­он­ни­те пре­д­с­та­ви на мно­зи­на, че пен­си­о­нер­с­ки­те клу­бо­ве са ме­с­та, къ­де­то се го­во­ри са­мо за от­ми­на­ло­то вре­ме, за те­ми от еже­д­не­ви­е­то, за бо­ле­с­ти и по­ли­ти­ка, за то­ва, че пен­си­о­не­рът е „мал­ки­ят” чо­век от от­с­ре­щ­на­та пей­ка в гра­дин­ка­та, то­зи, кой­то бя­га от вре­ме на­в­ре­ме по пъ­те­ч­ка­та на здра­ве­то, или по­д­ра­ни­ли­ят, за­с­та­нал пред ги­ше­то за пен­сия. Пре­не­с­ла в Клу­ба пъ­с­т­ри­те по­ля­ни на де­т­с­т­во­то, ус­ми­в­ки­те и ме­ч­ти­те на юно­ше­с­т­во­то, сти­г­на­ла до зре­ло­ст­та, чо­ве­ш­ка и твор­че­с­ка, на­т­ру­па­ла бо­гат пе­да­го­ги­че­с­ки и ор­га­ни­за­ци­о­нен опит, Ма­рия Ге­ор­ги­е­ва не са­мо въз­ро­ди Клу­ба на учи­те­ля, тя го пре­съ­з­да­де и ка­то че ли пре­не­се тук еле­к­си­ра на от­ми­на­ла­та мла­дост със сво­я­та ди­на­ми­ч­на ак­ти­в­ност и все­о­т­дай­на ра­бо­та. За­що­то в дей­но­ст­та й има­ше пла­мък. Не­ря­д­ко и бол­ка, ко­я­то сми­ря­ва се­ти­ва­та с кра­т­ко­ст­та на по­ко­ре­ния миг, с не­го­ва­та не­по­в­то­ри­мост. Но… ос­та­ря­ва чо­век, не­из­бе­ж­но е. Пък и ра­бо­та­та с же­ни и мъ­же с по­с­ре­б­ре­ни ко­си, с раз­ли­ч­ни ха­ра­к­те­ри, вку­со­ве, ка­п­ри­зи, ма­кар и с бо­гат ду­хо­вен мир, ви­сок ин­те­лект, ут­вър­ден учи­тел­с­ки ман­та­ли­тет, ни­как не е ле­с­на.

Тук ня­мам за цел да се спи­рам на про­г­ра­ми­те, пла­но­ве­те, иде­и­те, с ко­и­то се ос­ми­с­ля­ше дей­но­ст­та на клу­ба, ни­то да раз­ка­з­вам за си­с­тем­на­та по­д­к­ре­па на най-въз­ра­с­т­ни­те  чле­но­ве, ония, чи­и­то го­ди­ни ве­че са обър­ка­ли стой­но­с­ти­те на кръ­в­но­то на­ля­га­не, за­т­ру­д­ни­ли са дви­же­ни­е­то, ли­ши­ли са мно­зи­на от въз­мо­ж­но­ст­та да оти­дат до ма­га­зин, на те­а­тър, кон­церт, ки­но или за ща­с­т­ли­ви­те съл­зи в очи­те на мно­го­то по­д­по­мо­г­на­ти де­ца, мла­де­жи, се­мей­с­т­ва във фи­нан­со­ва и фи­зи­че­с­ка ну­ж­да. Вси­ч­ко то­ва е съ­х­ра­не­но ка­то опит в бо­га­тия ар­хив и мо­же да бъ­де об­ра­зец в ра­бо­та­та на все­ки пен­си­о­нер­с­ки клуб. За­що­то по­зи­ци­я­та на Ма­рия Ге­ор­ги­е­ва ни­ко­га не бе­ше бе­зу­ча­с­т­на съ­зер­ца­тел­ност, а се ръ­ко­во­де­ше от дей­с­т­ве­ни, по­с­ле­до­ва­тел­ни, си­с­тем­ни уси­лия, за да съ­з­да­ва ком­пе­тен­т­но раз­но­о­б­ра­зие в клу­б­ния жи­вот. Ми­с­ля си, да­ли сме из­б­ра­ли по­д­хо­дя­щия мо­мент и на­чин да бла­го­да­рим на Ма­рия, за­що­то ня­ма по-при­я­т­но чу­в­с­т­во за чо­век от то­ва да знае, че тру­дът му е ви­со­ко оце­нен.

И да по­в­та­ря ду­ми­те на ко­ле­ж­ки, ко­и­то по ня­ка­къв по­вод са на­д­ни­к­ва­ли в дру­ги пен­си­о­нер­с­ки клу­бо­ве (в на­шия град, дру­ги гра­до­ве, се­ла­та), ко­и­то не­при­ну­де­но спо­де­лят: „Ня­ма по-ую­тен клуб от на­шия. И сто го­ди­ни да жи­ве­ем, ни­то ед­на ня­ма да ни е из­ли­ш­на да бъ­дем за­е­д­но, тук, сред хо­ра­та”. И не­ка с то­п­ло, чо­ве­ш­ко чу­в­с­т­во по­с­ре­ща­ме но­во­то по­пъл­не­ние на член­с­ка­та ма­са, ко­е­то да вна­ся по­со­ка, об­ра­т­на на не­от­мен­но­то дви­же­ние към есен­та на жи­во­та. На но­во­и­з­б­ра­ния пре­д­се­да­тел Сте­фан­ка Ди­ми­т­ро­ва по­же­ла­вам здра­ве, по­л­зо­т­вор­на и при­я­т­на ра­бо­та, за да по­д­дър­жа и до­о­бо­га­тя­ва та­ка ви­со­ко вди­г­на­та­та ле­т­ва от Ма­рия. На мно­гая ле­та, да­ми и го­с­по­да!

Стан­ка То­до­ро­ва,

член на Учи­тел­с­ки пен­си­о­нер­с­ки клуб

„П.Р.Сла­вей­ков” – Тър­го­ви­ще