ИЗ ИСТОРИЯТА НА ТАЗИ ИГРА С ДУМИ – КРЪСТОСЛОВИЦАТА

Кръ­с­то­с­ло­ви­ца­та се смя­та за най-по­пу­ляр­на­та и ши­ро­ко раз­про­с­т­ра­не­на иг­ра с ду­ми в све­та, въ­п­ре­ки то­ва тя има кра­т­ка ис­то­рия. Пър­ви­те кръ­с­то­с­ло­ви­ци са би­ли съ­с­та­ве­ни в Ан­г­лия през 19 век.

Те са има­ли еле­мен­та­рен вид, ка­к­то из­г­ле­ж­да са съ­с­та­вя­ни под фор­ма­та на ква­д­рат, гру­па от ду­ми, по­д­ре­де­ни та­ка, че бу­к­ви­те да се че­тат вер­ти­кал­но и хо­ри­зон­тал­но и са от­пе­ча­т­ва­ни ка­то де­т­с­ки пъ­зе­ли в кни­ги и раз­ли­ч­ни пе­ри­о­ди­ч­ни из­да­ния. За­г­ла­ви­е­то на пър­ва­та в све­та „КРЪ­С­ТО­С­ЛО­ВИ­ЦА” се ос­пор­ва.   Фра­за­та “кръ­с­то­са­ни ду­ми в пъ­зел” за пър­ви път се по­я­вя­ва през 1862 г. в “Our Young Folks” в Съ­е­ди­не­ни­те ща­ти.   

Въ­п­ре­ки, че пър­во­то на­и­ме­но­ва­ние на кръ­с­то­с­ло­ви­ца­та е фра­за­та (про­ти­во­по­ло­ж­но по­зи­ци­о­ни­ра­ни ду­ми) из­ми­с­ле­но от Eugene T. Maleska и пу­б­ли­ку­ва­но в “The New York Times”, през 1862 пъ­зел в “Lady’s Book” е на­и­ме­ну­ван с фра­зи, ко­и­то се смя­та­ли за по-мо­дер­ни, ка­то из­ра­зът “Аз го на­п­ра­вих”.     

По­до­б­ни на кръ­с­то­с­ло­ви­ци пъ­зе­ли, на­при­мер “Double Diamond” пъ­зе­ли, се по­я­вя­ват в спи­са­ни­е­то „St. Nicholas”, пу­б­ли­ку­ва­ни след 1873 г.    

Друг тип кръ­с­то­с­ло­ви­ца се е по­я­вил на 14 се­п­тем­в­ри 1890 го­ди­на, в ита­ли­ан­с­ко­то спи­са­ние „Il Secolo Illustrato della Domenica”. Тя е съ­с­та­ве­на от Giuseppe Airoldi и е оза­г­ла­ве­на “Per passare il tempo” (“За да ми­не вре­ме”). Пъ­зе­лът на Airoldi е бил че­ти­ри на че­ти­ри мре­жа, без за­щ­ри­хо­ва­ни ква­д­ра­т­че­та и вклю­ч­ва­ла хо­ри­зон­тал­ни и вер­ти­кал­ни ду­ми.   На 21 де­кем­в­ри 1913 г. Ар­тър Уин, жур­на­лист от Ли­вър­пул, Ан­г­лия, пу­б­ли­ку­ва „Word-cross” пъ­зел в “New York World”, кой­то въ­п­лъ­ща­ва по­ве­че­то от фун­к­ци­и­те на жан­ра, ка­къ­в­то го по­з­на­ва­ме. То­зи пъ­зел че­с­то се ци­ти­ра ка­то пър­ва­та кръ­с­то­с­ло­ви­ца­та, а Уин ка­то не­ин изо­б­ре­та­тел. По-къ­с­но име­то на пъ­зе­ла е про­ме­не­но на “кръ­с­то­с­ло­ви­ца” (crossword).

Кръ­с­то­с­ло­ви­ци­те ста­ват ре­до­в­на се­д­ми­ч­на пу­б­ли­ка­ция в „World”, и се раз­про­с­т­ра­ня­ват и в дру­ги ве­с­т­ни­ци. „Pittsburgh Press”, на­при­мер, ги пу­б­ли­ку­ва още през 1916, а „Boston Globe” от 1917 г.

Око­ло 1920 г. фе­но­ме­нът на­ре­чен къ­с­то­с­ло­ви­ца за­по­ч­ва да при­в­ли­ча вни­ма­ние.  Пър­ва­та кни­га с кръ­с­то­с­ло­ви­ци се из­да­ва през 1924 г., пу­б­ли­ку­ва­на e от „Simon and Schuster”. Та­зи стран­но из­г­ле­ж­да­ща кни­га с мо­лив, при­к­ре­пен към нея  се е пре­вър­на­ла мо­мен­тал­но в хит и кръ­с­то­с­ло­ви­ци­те са ста­на­ли ма­ния още през съ­ща­та го­ди­на”.      

Пър­во­на­чал­но, ня­кои при­е­ма­ли кръ­с­то­с­ло­ви­ца­та с не­о­до­б­ре­ние, а дру­ги оча­к­ва­ли (до­ри се на­дя­ва­ли), че ще бъ­де кра­т­ко­т­рай­но ув­ле­че­ние. През 1924 г., The New York Times, се оп­ла­кал от “Гре­хо­в­но­то при­с­т­ра­с­тя­ва­не в на­пъл­но без­с­ми­с­ле­но­то на­ми­ра­не на ду­ми, чи­и­то бу­к­ви се впи­с­ват в пре­д­ва­ри­тел­но съ­з­да­ден мо­дел, по­ве­че или по-мал­ко сло­жен. То­ва не е иг­ра изо­б­що и  ед­ва ли мо­же да се на­ре­че спорт, ре­ша­ва­щи­те я не по­лу­ча­ват ни­що от нея, ос­вен при­ми­ти­в­на фор­ма на ум­с­т­ве­но уп­ра­ж­не­ние и ус­пе­ха или про­ва­ла в да­ден опит ня­ма зна­че­ние за ин­те­ле­к­ту­ал­но­то им раз­ви­тие”.  A ду­хо­в­ник при­зо­вал, че ре­ша­ва­не­то на кръ­с­то­с­ло­ви­ци е “при­з­нак за де­тин­с­ки ман­та­ли­тет” и ка­зал: “Ня­ма по­л­за от то­ва хо­ра­та,  да се пре­с­т­ру­ват, че ре­ша­ва­не­то на ед­на та­ка­ва за­га­д­ка но­си ка­к­ва­то и да е ин­те­ле­к­ту­ал­на стой­ност”.  Въ­п­ре­ки то­ва, друг на­пи­сал пъл­на “Bible Cross-Word Puzzle Book”. Съ­що та­ка през 1925 г., спи­са­ние “Time Magazine”  от­бе­ля­за­ло, че де­вет от Ман­ха­тън­с­ки­те  еже­д­не­в­ни­ци и че­ти­ри­на­де­сет дру­ги го­ле­ми ве­с­т­ни­ка пу­б­ли­ку­ват кръ­с­то­с­ло­ви­ци, и ци­ти­ра про­ти­во­по­ло­ж­ни­те мне­ния, за то­ва, да­ли “Та­зи ма­ния по кръ­с­то­с­ло­ви­ци­те по­ло­жи­тел­но ще при­к­лю­чи до юни!” или “Кръ­с­то­с­ло­ви­ца­та е тук, за да ос­та­не!”.

През 1925 г. „New York Times” от­бе­ля­з­ва, с одо­б­ре­ние, яз­ви­тел­на­та кри­ти­ка от­но­с­но кръ­с­то­с­ло­ви­ци­те от „The New Republic”, за­к­лю­ча­вай­ки, че “За ща­с­тие, на въ­п­ро­са да­ли пъ­зе­лът е по­ле­зен или вре­ден, не се ну­ж­дае спе­ш­но от от­го­вор. Лу­до­ст­та оче­ви­д­но из­че­з­ва бър­зо и в рам­ки­те на ня­кол­ко ме­се­ца ще бъ­де за­б­ра­ве­на.” и през 1929 г. де­к­ла­ри­ра, “Кръ­с­то­с­ло­ви­ца­та, из­г­ле­ж­да, е тръ­г­на­ла по пъ­тя на вси­ч­ки при­ще­в­ки ….”. През 1930 г., ко­ре­с­пон­дент от­бе­ля­за, че “За­е­д­но с „The Times” от Лон­дон, то­ва е един­с­т­ве­но­то из­ве­с­но спи­са­ние, ко­е­то ни­ко­га не ще се по­д­да­де на из­ку­ше­ни­е­то да пу­б­ли­ку­ва кръ­с­то­с­ло­ви­ца” и за­я­вя­ва, че “Ма­ни­а­кал­ни­ят и мо­ден етап е пре­ми­нал, но все още има ми­ли­о­ни хо­ра, ко­и­то тър­сят тя­х­на­та еже­д­не­в­на кръ­с­то­с­ло­ви­ца, ка­к­то ре­до­в­но тър­сят ме­те­о­ро­ло­ги­ч­ни­те про­г­но­зи”. The „New York Times”, та­ка и не пу­б­ли­ку­ва кръ­с­то­с­ло­ви­ца до 1942.  Днес, кръ­с­то­с­ло­ви­ца­та на „The Times”  е ед­на от най-по­пу­ляр­ни­те в стра­на­та.    

Тер­ми­нът кръ­с­то­с­ло­ви­ца се по­я­вя­ва за пър­ви път в ре­ч­ник през 1930 г. Днес, има мно­го по­пу­ляр­ни кръ­с­то­с­ло­ви­ци във ве­с­т­ни­ци, спи­са­ния и Ин­тер­нет. Най-пре­с­ти­ж­ни­те (и сред най-тру­д­ни­те за ре­ша­ва­не) са „New York Times” пъ­зе­ли­те.

Пър­ви­ят гла­вен ре­да­к­тор на кръ­с­то­с­ло­ви­щи­те в “New York Times”  е Margaret Farrar, ко­я­то е би­ла на та­зи по­зи­ция от 1942 до 1969 г. Тя е на­с­ле­де­на от Will Weng, кой­то е на­с­ле­ден от Eugene T. Maleska. От 1993 г. кръ­с­то­с­ло­ви­ци­те се ре­да­к­ти­рат от Will Shortz, че­т­вър­ти­ят ре­да­к­тор на пъ­зе­ли­те на „Times”. През 1978 Shortz ос­но­ва­ва и все още ръ­ко­во­ди го­ди­ш­ния аме­ри­кан­с­ки тур­нир по ре­ша­ва­не на кръ­с­то­с­ло­ви­ци.

Из­да­тел­с­т­во­то “Simon and Schuster” про­дъл­жа­ват да пе­ча­тат Crossword Puzzle Book Series кни­ги­те, ко­и­то за пръв път са пу­б­ли­ку­ва­ли през 1924 г., в мо­мен­та под ре­да­к­ци­я­та на  Джон М. Сам­сон. Из­да­ва­не­то на ори­ги­нал­ни­те се­рии е при­к­лю­чи­ло през 2007 г., след 258 то­ма. От 2008 г. на­сам, те­зи кни­ги са ве­че в Mега се­рия, по­я­вя­ва се три пъ­ти го­ди­ш­но и вся­ка съ­дър­жа 300 пъ­зе­ли.    

Ос­но­в­ни ви­до­ве кръ­с­то­с­ло­ви­ци са:

  1. Аме­ри­кан­с­ки стил на мре­жа­та;
  2. Ан­г­лий­с­ки / юж­но­а­ф­ри­кан­с­ки;
  3. Япон­с­ки;

4.Шве­д­с­ки (скан­ди) стил;

  1. Без за­щ­ри­хо­ва­ни ква­д­ра­т­че­та;
  2. … и на Ва­ше­то вни­ма­ние – Три­с­ло­ви­ца (Triword): “Бъл­гар­с­ки стил на мре­жа­та”, ко­я­то моя ми­лост има че­ст­та да до­ба­ви ка­то нов при­нос по та­зи те­ма.

Подбра Марин Николов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.