Днес е 1 ок­том­в­ри – Ден на въз­ра­с­т­ни­те хо­ра. Го­ди­ни на­ред оба­че въз­ра­с­т­ни­те хо­ра – пен­си­о­не­ри­те по­с­ре­щат то­зи ден не с ра­до­с­т­ни чу­в­с­т­ва, не с гор­дост и оп­ти­ми­зъм за бъ­де­ще­то, а об­ра­т­но – с по­ре­д­на тъ­га и не­у­до­в­ле­т­во­ре­ност.

И как ина­че, ко­га­то бли­зо един ми­ли­он пен­си­о­не­ри по­лу­ча­ват ме­се­ч­на пен­сия от 200-250 ле­ва, ко­га­то здра­ве­о­па­з­ва­не­то хи­щ­ни­че­с­ки из­с­му­к­ва и по­с­ле­д­ни­те си­ли­ци на те­зи хо­ра. Кое да ги ра­д­ва? Кое да ги пра­ви гор­ди, че жи­ве­ят в со­ци­ал­на дър­жа­ва, в ко­я­то гри­жа­та за чо­ве­ка е на пър­во мя­с­то за вси­ч­ки уп­ра­в­ля­ва­щи? Ста­ти­с­ти­ка­та е по­ве­че от сму­ща­ва­ща, до­ри смра­зя­ва­ща за все­ки чо­век. Тя по­ка­з­ва, че 2,2 ми­ли­о­на от бъл­га­ри­те жи­ве­ят в край­на бе­д­ност. Как да по­с­ре­щ­нат те еже­д­не­в­ни­те  си ну­ж­ди? Как да се на­х­ра­нят нор­мал­но? Как да си ку­пят ле­кар­с­т­ва­та? Как да по­с­тъ­пят в бол­ни­ца за опе­ра­ция, ко­га­то и най-ле­ка­та ин­тер­вен­ция е ми­ни­мум 500-600 ле­ва? От го­ди­ни на­зад уп­ра­в­ля­ва­щи­те – си­ни, чер­ве­ни, а в по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни гер­ба­джи­и­те и па­т­ри­о­ти­те обе­ща­ват в сво­и­те пре­ди­з­бор­ни про­г­ра­ми, че ще пре­из­чи­с­лят вси­ч­ки ста­ри пен­сии, че ще на­ма­лят ДДС на ле­кар­с­т­ва­та, на хра­ни­те. Уви! Вси­ч­ко е ед­на по­пу­ли­с­т­ка про­па­ган­да и ни­що по­ве­че. Ка­то взе­мат вла­ст­та един­с­т­ве­на­та им при­о­ри­те­т­на цел е те да се об­ла­жат, те да по­лу­ча­ват ви­со­ки до­хо­ди, те да по­л­з­ват раз­ли­ч­ни при­ви­ле­гии и пр. При то­ва по­ло­же­ние, при та­зи тъ­ж­на кар­ти­на, ко­я­то не се про­ме­ня с го­ди­ни­те след про­мя­на­та вси­ч­ки се пи­та­ме: за­що тър­пим то­зи ге­но­цид, за­що не се вди­г­нем и из­ме­тем уп­ра­в­ни­ци­те и не да­дем вла­ст­та на но­ви ка­дър­ни, ви­со­ко­п­ро­фе­си­о­нал­ни хо­ра, ко­и­то ще на­п­ра­вят жи­во­та на вси­ч­ки и най-ве­че на въз­ра­с­т­ни­те хо­ра до­с­то­ен, спо­ко­ен за ста­ри­ни­те им в чо­ве­ш­ка­та есен? И та­ка – дне­ш­ни­ят 1 ок­том­в­ри ще бъ­де тъ­жен. Да­но най-се­т­не ид­ни­ят – през 2019 го­ди­на е по-ща­с­т­лив, по-на­де­ж­ден за бъ­д­ни­те дни и го­ди­ни на дне­ш­ни­те и ут­ре­ш­ни­те по­ко­ле­ния въз­ра­с­т­ни хо­ра.

РА­ДО­С­ЛАВ ЧЕР­КЕ­ЗОВ