Ви­со­ко, ви­со­ко, ви­со­ко – та­ка ис­ка да гле­да све­та сле­д­ва­щи­ят ни съ­бе­се­д­ник. Зву­чи ка­то ре­ф­рен от по­з­на­та пе­сен, но Иван Ра­ш­ков  уси­ле­но ра­бо­ти вър­ху ме­ч­та­та си да се за­ни­ма­ва с ави­о­ин­же­нер­с­т­во.

Вле­че­ни­е­то му към са­мо­ле­ти­те не ос­та­ва са­мо де­т­с­ки по­рив, а цел, за ко­я­то ос­вен го­ля­мо же­ла­ние тря­б­ва мно­го се­ри­о­з­на по­д­го­то­в­ка. Та­ка за­по­ч­ват да се ре­ду­ват уро­ци­те по ма­те­ма­ти­ка и ан­г­лий­с­ки език. Сре­д­но об­ра­зо­ва­ние из­би­ра да учи в най-по­д­хо­дя­що­то за ин­те­ре­си­те му учи­ли­ще – Про­фе­си­о­нал­на те­х­ни­че­с­ка гим­на­зия „Цар Си­ме­он Ве­ли­ки”. А  сво­бо­д­но­то му вре­ме пък е по­с­ве­те­но на  Клу­ба по ави­о­мо­де­ли­зъм „Ае­ро­е­лит” към Мла­де­ж­кия дом – Тър­го­ви­ще.

В на­ве­че­ри­е­то на пър­вия уче­бен звъ­нец за уче­ни­ци­те, Иван ще по­с­ре­щ­не но­ва­та уче­б­на го­ди­на ка­то сту­дент в Тран­с­пор­т­ния уни­вер­си­тет – Со­фия. Пър­во­то, ко­е­то го по­пи­та­х­ме бе – как от хар­ти­е­ни­те са­мо­ле­т­че­та сти­г­на до там и на къ­де са по­ле­те­ли ам­би­ци­о­з­ни­те му же­ла­ния за раз­ви­тие и ква­ли­фи­ка­ция.

-При­ет си да изу­ча­ваш „Ави­а­ци­он­на те­х­ни­ка и те­х­но­ло­гии”, сме­ла и из­к­лю­чи­тел­но от­го­вор­на за­да­ча. Ка­к­ви въз­мо­ж­но­с­ти ще от­к­рие пред теб тя?

-Из­б­рах  та­зи спе­ци­ал­ност, за­ра­ди го­ля­ма­та ми лю­бов към са­мо­ле­ти­те, ро­де­на по­с­ре­д­с­т­вом и от кръ­жо­ка по ави­о­мо­де­ли­зъм в гр. Тър­го­ви­ще. Га­ма­та от въз­мо­ж­но­с­ти е ог­ром­на, по­ра­ди то­ва, че ави­а­ци­я­та е сфе­ра, ко­я­то се раз­ви­ва по­с­то­ян­но с мно­го ви­со­ки тем­по­ве. Ме­ч­та­та ми е един ден аз да съм чо­ве­кът, на ко­го­то да пля­с­кат па­са­же­ри­те и да гле­дат с ува­же­ние след ус­пе­ш­но­то ка­ца­не на са­мо­ле­та на пи­с­та­та. Тъй ка­то то­ва е до­с­та скъ­по оба­че, съм се ори­ен­ти­рал към са­мо­ле­то­с­т­ро­е­не­то (ави­о­ин­же­нер­с­т­во).

-Оча­к­ват те ма­те­ма­ти­ка, фи­зи­ка, ме­ха­ни­ка и дру­ги сро­д­ни на­у­ки, ка­са­е­щи ави­а­ци­я­та на ед­но ака­де­ми­ч­но ни­во, а до ка­к­ва сте­пен учи, по­ма­га и вдъ­х­но­вя­ва уча­с­ти­е­то в ед­на из­вън­к­ла­с­на фор­ма ка­то Клуб „Ави­о­мо­де­ли­зъм”?

 -Да, та­ка е, през ця­ло­то вре­ме в уни­вер­си­те­та ще се на­б­ля­га вър­ху те­зи пре­д­ме­ти. Спом­ням си как ви­дях пре­по­да­ва­те­ля ми от Клу­ба за пър­ви път и вси­ч­ки са­мо­ле­ти, ко­и­то но­се­ше в един го­лям и те­жък сан­дък. Още на мо­мен­та си ка­зах, че то­ва ще бъ­де мо­е­то мя­с­то, до­ка­то ста­на сту­дент. И на­и­с­ти­на вси­ч­ко за­по­ч­на от са­мо­ле­т­че­та с раз­ме­ри на лист хар­тия А4, на­п­ра­ве­ни от дър­вен ма­те­ри­ал и сти­г­на до до­с­та по-го­ле­ми са­мо­ле­ти, с ко­и­то се съ­с­те­за­вах в ця­ла Бъл­га­рия. На вся­ко ед­но съ­с­те­за­ние, в ко­е­то съм уча­с­т­вал на­у­ча­вах из­к­лю­чи­тел­но мно­го но­ви не­ща, свър­за­ни с уп­ра­в­ле­ни­е­то, на­с­т­рой­ка­та и спра­вя­не­то с раз­ли­ч­ни си­ту­а­ции в да­ден мо­мент. Кръ­жо­кът ми по­мо­г­на с ло­ги­че­с­ко­то ми­с­ле­не, сръ­ч­но­ст­та, пре­с­мя­та­не­то, ра­бо­та в екип и мно­го дру­ги плю­со­ве.  А спе­че­ле­ни­те ме­да­ли и ку­пи до­пъл­ни­тел­но те сти­му­ли­рат да учиш, да по­лу­ча­ваш още и още ин­фор­ма­ция, да се стре­миш на­го­ре.

-А плюс ли е то­ва,че че­ти­ри го­ди­ни си учил в про­фе­си­о­нал­на те­х­ни­че­с­ка гим­на­зия?

 -Ли­ч­но за мен – да. Сре­д­но­то ми об­ра­зо­ва­ние ми да­де ком­пю­тър­на ос­но­ва, ко­я­то дру­га­де не бих по­лу­чил. За пет го­ди­ни обу­че­ние там ус­пях да съ­че­тая до­б­ра­та ком­би­на­ция от ли­ч­но мой го­лям ин­те­рес към ком­пю­т­ри­те и въз­мо­ж­но­ст­та да по­лу­ча мно­го ин­фор­ма­ция от ръ­ко­во­ди­те­ли­те. Раз­б­рах, че пра­к­ти­че­с­ка­та по­д­го­то­в­ка е мно­го ва­ж­на част от обу­че­ни­е­то, в ко­я­то и да би­ла сфе­ра. А вси­ч­ки пре­по­да­ва­те­ли са склон­ни да ти по­ка­жат не­ща­та, ко­и­то зна­ят и да спо­де­лят опи­та си.

-Би ли мо­г­ла Бъл­га­рия да те за­дър­жи ка­то млад спе­ци­а­лист или гле­даш с пер­с­пе­к­ти­ва към чу­ж­би­на?

-Има­ме пре­к­ра­с­на ро­ди­на, ко­я­то тря­б­ва да це­ним по­ве­че. Ре­шил съм, че ще жи­вея и ра­бо­тя в Бъл­га­рия, тъй ка­то имам го­ле­ми въз­мо­ж­но­с­ти за ре­а­ли­за­ция в мо­я­та сфе­ра. Аз съм бъл­га­рин и се чу­в­с­т­вам та­къв с ця­ло­то си сър­це, тук ми е мя­с­то­то. Не бих ис­кал да на­пу­с­на стра­на­та ни, ра­бо­тей­ки на чу­ж­до мя­с­то, та­ка че пра­вя вси­ч­ко въз­мо­ж­но за то­ва. 

Ин­тер­вю на  Си­мо­на Але­к­си­е­ва