КОГАТО СЕ ТРУДИШ С МЕРАК, УСПЯВАШ …

Съ­д­ба­та му е ка­то на все­ки се­ри­о­зен, ко­рав бъл­га­рин, свър­зан с ко­ре­ни­те, със зе­мя­та, с ро­д­но­то мя­с­то, ко­е­то през це­лия си жи­вот ря­д­ко, са­мо по слу­же­б­ни де­ла, е на­пу­с­кал.

В Бу­хо­в­ци го по­з­на­ват- Ян­ко Вер­ги­лов си е ту­ка­шен-12 г. е бил ръ­ко­во­ди­тел по­ле­ти на ле­ти­ще­то в Бу­хо­в­ци, а ко­га­то го за­к­ри­ват, 18 г. той про­дъл­жа­ва съ­ща­та ра­бо­та във Вар­на. Ка­то млад се е ув­ли­чал от ма­ши­ни­те, от са­мо­ле­ти­те, ме­ч­та­ел е за бъ­де­ще, свър­за­но с тях. За­вър­ш­ва Ки­ро­во­г­ра­д­с­ко ле­та­тел­но щур­ман­с­ко учи­ли­ще в Ук­рай­на и 30 г. ра­бо­ти по спе­ци­ал­но­ст­та.

Ко­га­то се пен­си­о­ни­ра, се от­да­ва на друг от­ко­ле­шен ме­рак- ре­ги­с­т­ри­ра се ка­то зе­ме­дел­с­ки про­из­во­ди­тел и съ­з­да­ва трай­ни на­са­ж­де­ния от 4 ос­но­в­ни кул­ту­ри: ла­ван­ду­ла /45 дка/, сли­во­ва гра­ди­на /26 дка/, пра­с­ко­ве­на гра­ди­на /2 дка/ и гра­ди­на с ши­п­ки-50 дка. Най-ху­ба­во­то е, че до не­го ос­вен съ­п­ру­га­та му Ра­д­ка /най-го­ля­ма­та му опо­ра и че­в­ръ­с­та ста­пан­ка на до­ма/, ра­мо му да­ва и не­го­ви­ят син Ро­сен, кой­то ви­на­ги е до ба­ща си в по-усил­на­та ра­бо­та. Ро­сен се за­ни­ма­ва с жур­на­ли­с­ти­ка и фо­то­г­ра­фия, със се­мей­с­т­во­то си -със съ­п­ру­га­та Ели­ца и с две­те им пре­к­ра­с­ни де­ца Ра­да-Ма­рия и Юлян жи­ве­ят в Со­фия, но че­с­то пъ­ту­ва до Бу­хо­в­ци, ко­га­то ба­ща му има ну­ж­да от не­го. Ка­к­во пък, ни­ко­га не е къ­с­но и за още ед­но, ал­тер­на­ти­в­но за­ни­ма­ние, ка­з­ва мла­ди­ят чо­век.

Се­мей­но гне­з­до на сто­па­ни…Още на пра­га на до­б­ре по­д­дър­жа­на­та   им къ­ща в с.Бу­хо­в­ци ни по­с­ре­ща на­п­ра­щя­ла от плод ябъл­ка, с на­ве­де­ни до­зе­ми кло­ни под те­ж­кия то­вар. По­с­ре­ща ни и сто­пан­ка­та на до­ма-Ра­д­ка, ко­я­то е ста­на­ла ра­но, на­б­ра­ла е пре­с­ни пра­с­ко­ви, на­п­ра­ви­ли са ги на  ком­пот, Ян­ко е за­т­во­рил бур­ка­ни­те и се­га ги ва­ря­ха…Край тях по­ма­га­ше и си­нът им Ро­сен, кой­то бе­ше при­с­ти­г­нал за при­би­ра­не­то на сли­во­ва­та ре­кол­та.За съ­жа­ле­ние, та­зи го­ди­на тя не е от най-сил­ни­те:”На­па­д­на ги  ба­де­мо­ва­та оса и за­то­ва сли­ви­те ока­па­ха ра­но…”- ка­хъ­ри се  Ян­ко, кой­то, за­е­д­но с по­ма­га­чи­те до мо­мен­та бя­ха при­б­ра­ли и пла­си­ра­ли око­ло 3 то­на сли­ви.

Раз­хо­ж­да­ме се в гра­ди­ни­те с пра­с­ко­ви, със сли­ви ,с ла­ван­ду­ла и ши­п­ки в зем­ли­ще­то на Бу­хо­в­ци и на­в­ся­къ­де ки­пи уси­лен труд. Без да се оп­ла­к­ват / а то, про­б­ле­ми ви­на­ги има-я с тран­с­пор­та, я с не­до­с­ти­га на бе­ра­чи…/, без да мър­мо­рят из­ли­ш­но/-оби­чай­но­то съ­с­то­я­ние на на­ше­не­ца/, Ян­ко и си­нът му Ро­сен са си „плю­ли” на ръ­це­те и ре­ал­но, на де­ло се опи­т­ват да про­ме­нят не­ща­та. А  ра­бо­та­та тук ни­ко­га ни­то  спи­ра, ни­то свър­ш­ва, ка­к­то ка­з­ва Ян­ко, от 1 яну­а­ри да 31 де­кем­в­ри все има ка­к­во да се пра­ви…Сти­га да имаш ме­рак да го вър­шиш…И та­ка, ве­че 13 го­ди­ни…От­на­ча­ло, през 2005 г. за­ся­ли ла­ван­ду­ла­та и ши­п­ки­те/ по­мо­г­на­ли им 5 чо­ве­ка от Бю­ро­то по тру­да, по про­г­ра­ма/. По-къ­с­но, през 2008 г. за­ся­ли и пра­с­ко­ви­те и сли­ви­те…От­на­ча­ло съ­п­ру­га­та Ра­д­ка би­ла мал­ко ске­п­ти­ч­на, на­п­ра­во гъл­ча­ла Ян­ко за­що хар­чи тол­ко­ва па­ри,  за­що се е на­гър­бил с тол­ко­ва мно­го ра­бо­та. Но от­по­с­ле, ко­га­то ве­че за­по­ч­на­ли  ре­ал­но да се ви­ж­дат ре­зул­та­ти­те от то­зи на­и­с­ти­на ог­ро­мен труд, оме­к­на­ла и  се­га е до­вол­на. До­вол­на е най-ве­че, че жи­ве­ят при­ро­до­съ­о­б­ра­зен на­чин на жи­вот, вси­ч­ко на тра­пе­за­та е еко­ло­ги­ч­но чи­с­то, скъ­са­но на­п­ра­во от гра­ди­на­та. Има и за тях, има и за вну­ци­те…Ко­га­то я пи­та­ме на кол­ко е го­ди­ни, тя ка­з­ва-на 66, а Ян­ко я по­п­ра­вя, че ве­че е на 67.”Ка­к­во да пра­вя, чу­в­с­т­вам се по-мла­да”-смее се мла­до­ли­ка­та же­на, по про­фе­сия де­т­с­ка учи­тел­ка, ро­дом от Опа­ка. Ко­га­то би­ла на ра­бо­та в По­по­во, се на­ме­ри­ли с Ян­ко и та­ка ве­че де­се­т­ки го­ди­ни се­ме­ен жи­вот. Мно­го е тру­до­лю­би­ва, хва­ли я Ян­ко, на­ли е ра­ж­да­на на Пър­ви май, де­нят на тру­да, през смях, с при­съ­що­то му чу­в­с­т­во за ху­мор го­во­ри той.  Имат два­ма чу­де­с­ни си­на- вто­ри­ят им син, Вер­гил, жи­вее в Ка­на­да.

Раз­де­ля­ме се с го­с­то­п­ри­ем­но­то се­мей­с­т­во на Янко и Ра­д­ка и си­на им Ро­сен с ед­но  до­б­ро чу­в­с­т­во и с убе­ж­де­ни­е­то, че от нас за­ви­си как ще го жи­ве­ем то­зи жи­вот, а ко­га­то не за­гър­б­ва­ме ро­д­ни­те си ко­ре­ни, зе­мя­та, ко­я­то ви­на­ги ни ви­ка, и жи­во­тът ни е по-сми­с­лен, пъл­но­к­ръ­вен, хар­мо­ни­чен и ура­в­но­ве­сен…

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.