Какви времена доживяхме. Влагаш си парите в банките и вместо те да ти дават някаква /дори минимална лихва!/ за това, че ти въртят парите в различни финансови операции, обратното – ти си им длъжник за вложените пари.
До преди две – три години всяка банка даваше някакъв минимален лихвен процент, а сега тя ти взема пари всеки месец, взема ти такса при тегленето и в крайна сметка, ако имаш някакъв непокътнат депозит – в определено време ще се окажеш длъжник.
Преди известно време възрастна жена /пенсионерка/ ми се оплака, че имала двайсетина лева по някаква своя сметка в ДСК, но когато отишла в банката, за да си ги изтегли, там й казали, че сметката й е закрита, защото всеки месец са й отчислявали по 2,50 лева за съхранението им в депозитара.
С други думи дори в известна степен тя ще се окаже длъжник на банката. Разбира се, в различните банки тези грозни, нелогични такси са също различни. Но така или иначе те съществуват. А лихвите?
Те са под един процент, докато до преди време този процент беше два, три, четири и повече. Подхвърлих на служителката на банката, че те по този начин стимулират разгръщането на „буркан-банк”, а тя ми отговори: „Ами това си е лична работа на вложителя. Където иска, там да си съхранява парите!”.
Особено тревожна е картината с пенсионерите. Те и без това получават срамно ниски пенсии и вместо поне за тях банките да имат специална политика, напротив те гледат и от тях да си пълнят своите каси с различните такси. Ясно е, че държавата е безгласна буква срещу действията на частните банки. Защо, защо, защо?
РАДОСЛАВ ЧЕРКЕЗОВ