По­ка­на­та до­ш­ла през ме­сец юли т.г. от Ин­с­ти­тут „Кон­фу­ций”- Ве­ли­ко­тър­но­в­с­ки уни­вер­си­тет „Св.Св.Ки­рил и Ме­то­дий”, тъй ка­то от ед­на го­ди­на 40 де­ца от де­т­с­ка­та гра­ди­на в Тър­го­ви­ще изу­ча­ват ки­тай­с­ки език.

-Да се до­ко­с­неш до ед­на дру­га кул­ту­ра и до един друг свят е уни­кал­но и не­за­б­ра­ви­мо, мо­га са­мо да бла­го­да­ря за та­зи въз­мо­ж­ност. Ки­тай на­ри­су­ва не­ве­ро­я­т­но пре­жи­вя­ва­не за мен, ко­е­то не мо­га да опи­ша с ду­ми.  Смя­там, че връ­з­ки­те с та­зи стра­на тря­б­ва да про­дъл­жа­ват да се раз­ви­ват. Ние има­ме ка­к­во да на­у­чим от тях, ка­к­то и те от нас.  Пъ­тят до Пе­кин  бе до­с­та дъ­лъг – 11 ча­са със са­мо­лет. Пъ­ту­ва­не­то бе­ше на два ета­па – от Со­фия до До­ха(Ка­тар) и от там до Пе­кин, ка­то ча­со­ва­та раз­ли­ка е 5 ча­са. Ко­га­то тук е 12 на обяд, там ве­че е 17ч. Слу­чи­х­ме ху­ба­во вре­ме, до­ка­то пъ­ту­ва­ме и гле­д­ка­та от са­мо­ле­та бе­ше фан­та­с­ти­ч­на. Пла­ни­ни със сняг по вър­ха, пу­с­ти­ни, мо­ре­та. Ко­га­то пре­ли­та­х­ме над Пер­сий­с­кия за­лив, до­лу бе­ше осе­я­но с  не­ф­те­ни пла­т­фор­ми и тан­ке­ри.

-Kак­во вклю­ч­ва­ше про­г­ра­ма­та в то­зи кул­тур­но-об­ра­зо­ва­те­лен се­ми­нар?

-Цел­та на се­ми­на­ра бе да се за­по­з­на­ем с най-но­ви­те об­ра­зо­ва­тел­ни тен­ден­ции в Ки­тай­с­ка­та на­ро­д­на ре­пу­б­ли­ка. 15 дни бя­х­ме там, ка­то през то­ва вре­ме имах въз­мо­ж­ност ли­ч­но да уча­с­т­вам в  ре­ди­ца  са­мо­би­т­ни тра­ди­ции и оби­чаи на та­зи стра­на- де­мон­с­т­ра­ция на ча­е­на­та це­ре­мо­ния,  уп­ра­ж­не­ния по ки­тай­с­ки жи­во­пис с туш, пре­д­с­та­ве­ни в Пе­кин­с­кия уни­вер­си­тет. За мен бе­ше мно­го ин­те­ре­с­но да ви­дя как е ор­га­ни­зи­ран жи­во­тът на де­ца­та в де­т­с­ка­та гра­ди­на, об­ра­зо­ва­тел­на­та сре­да, да се за­по­з­ная с те­х­ни­те ме­то­ди и по­х­ва­ти на ра­бо­та, ка­к­то и с ръ­ко­во­д­с­т­во­то там. В ра­бо­тен план по­се­ти­х­ме още Ми­ни­с­т­ре­с­т­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то и при­съ­с­т­ва­х­ме на от­к­ри­ва­не­то на „Учи­ли­щ­но ля­то” в Пе­кин­с­кия уни­вер­си­тет. До­с­та ин­те­ре­с­на и по­ле­з­на бе и сре­ща­та, про­ве­де­на в по­сол­с­т­во­то на  Бъл­га­рия в град Пе­кин, на ко­я­то бе­ше пре­д­с­та­ве­на бо­га­та ак­ту­ал­на ин­фор­ма­ция за кул­тур­но-ико­но­ми­че­с­ки­те връ­з­ки ме­ж­ду две­те дър­жа­ви и бя­ха об­съ­де­ни въз­мо­ж­но­с­ти­те за съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во и вза­и­мо­по­мощ.

-От кул­тур­ни­те за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти кое най-сил­но гра­б­на вни­ма­ни­е­то ти?

-Кул­тур­на­та ни про­г­ра­ма вклю­ч­ва­ше по­се­ще­ни­е­то на та­ки­ва све­то­в­ни за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти ка­то  Ве­ли­ка­та Ки­тай­с­ка­та сте­на, За­б­ра­не­ни­ят град, езе­ро­то Хо­у­хай в Пе­кин, Ле­т­ния Дво­рец, пло­щад Ти­е­нан­мън, Гра­д­с­кия  му­зей по гра­до­у­с­т­рой­с­т­во, Сто­ли­ч­ния му­зей, На­ци­о­нал­ния Ки­тай­с­ки му­зей, фер­ма по хи­д­ро­по­ни­ка Cofco. Пре­д­с­та­ве­на ни бе ча­е­на це­ре­мо­ния, раз­г­ле­да­х­ме Пер­ле­ния па­зар, за­по­з­на­ха ни с Ки­тай­с­ка­та ме­ди­ци­на-аку­пун­к­ту­ра, има­х­ме се­ми­нар по ки­тай­с­ка ку­х­ня, по пър­ви уро­ци по ки­тай­с­ки език, ка­ли­г­ра­фия и жи­во­пис.  При­съ­с­т­ва­х­ме и на за­к­лю­чи­тел­на це­ре­мо­ния и от­чи­та­не на ре­зул­та­ти­те с Ви­це­п­ре­зи­ден­та на Уни­вер­си­те­та по ки­тай­с­ки език и кул­ту­ра- Znang Wangxi, Ди­ре­к­то­ра на Ин­с­ти­ту­та Кон­фу­ций -Cheh Lixia, за­ме­с­т­ник-ди­ре­к­то­ра на Уни­вер­си­те­та по ки­тай­с­ки език и кул­ту­ра – Tian Xin. То­ва, ко­е­то се за­пе­ча­та най-сил­но в мен е ед­но от чу­де­са­та на све­та – Ве­ли­ка­та ки­тай­с­ка сте­на. Уни­кал­но съ­о­ръ­же­ние, къ­де­то из­пи­т­ваш пре­к­ло­не­ние пред чо­ве­ш­ка­та во­ля и ра­зум и в съ­що­то вре­ме се усе­щаш ед­на мал­ка пра­шин­ка от то­зи свят.

-Имай­ки въз­мо­ж­но­ст­та да се до­ко­с­неш до те­х­ния на­чин на жи­вот, ка­к­во ти на­п­ра­ви по-спе­ци­ал­но впе­ча­т­ле­ние от еже­д­не­ви­е­то им?

-Са­ми­те  хо­ра там. Ми­ли и от­зи­в­чи­ви, ус­ми­х­на­ти и го­то­ви да по­мо­г­нат. В съ­що­то вре­ме те ра­бо­тят  мно­го и са из­к­лю­чи­тел­но ди­с­ци­п­ли­ни­ра­ни. Ог­ром­но впе­ча­т­ле­ние ми на­п­ра­ви и ин­ф­ра­с­т­ру­к­ту­ра­та. Раз­ма­хът, с кой­то се строи и пре­к­ра­с­ни­те сгра­ди, ко­и­то ви­дях.

-Кое бе най-вку­с­но­то, ко­е­то опи­та от ки­тай­с­ка­та ку­х­ня?

-Опи­тах мно­го хра­ни, ка­то „Па­ти­ца по пе­кин­с­ки”, „Пи­ле по им­пе­ра­тор­с­ки” и др.  Там се пие из­к­лю­чи­тел­но мно­го чай, кой­то се сер­ви­ра при вся­ко яде­не. Хра­ни­те са до­с­та пи­кан­т­ни в по-го­ля­ма­та си част, но са мно­го вку­с­ни.

-Ка­к­во от тя­х­но­то пре­ду­чи­ли­щ­но обу­че­ние би вза­им­с­т­ва­ла ка­то до­б­ра пра­к­ти­ка?  А ка­к­во от твоя опит им спо­де­ли на тях? Ка­к­ви са де­ца­та в Ки­тай?

-Де­т­с­ки­те гра­ди­ни в Ки­тай мно­го при­ли­чат на на­ши­те ка­то об­ра­зо­ва­тел­на сре­да и дне­вен ре­жим. Су­т­рин де­ца­та се при­е­мат в рам­ки­те на по­ло­вин час и ве­чер пак за тол­ко­ва тря­б­ва да бъ­дат взе­ти от ро­ди­те­ли­те. Ви­дях пре­к­ра­сен двор, кой­то в ни­ка­къв слу­чай не от­с­тъ­п­ва на на­ши­те но­во­и­з­г­ра­де­ни през ми­на­ла­та го­ди­на пло­ща­д­ки. Де­ца­та са ка­то вси­ч­ки де­ца по све­та – ми­ли и ус­ми­х­на­ти, лю­бо­пи­т­ни и же­ла­е­щи да се до­ко­с­нат до нас.

Ин­тер­вю на Си­мо­на Але­к­си­е­ва