За пър­ви път в рам­ки­те на Ме­ж­ду­на­ро­д­ния фе­с­ти­вал „Бъл­гар­с­ка ду­ша на Све­та­та зе­мя” по ини­ци­а­ти­ва на Ве­се­ла Рай­чи­но­ва – ди­ре­к­тор на фе­с­ти­ва­ла, се уч­ре­дя­ва и по­е­ти­ч­ни­ят ко­курс „Не­бе­с­ни ме­ри­ди­а­ни”.

Той е по­с­ве­тен на из­ра­ел­с­кия по­ет Мо­ни Па­по, кой­то е ро­ден в Бъл­га­рия. Се­мей­с­т­во­то му не е от­ми­на­то от ев­рей­с­ки­те съ­би­тия по вре­ме на вой­на­та. В мир­но вре­ме той по­с­ве­ща­ва жи­во­та и ра­бо­та­та си ка­то ин­же­нер на две­те си ро­ди­ни – Из­ра­ел и Бъл­га­рия. Ка­к­то ве­че “Зна­ме” пи­са, на­ши­ят съ­г­ра­ж­да­нин бе от­ли­чен с тре­то мя­с­то на то­зи кон­курс. -Г-н Ми­хай­лов, кое Ви на­ка­ра да взе­ме­те уча­с­тие в то­зи кон­курс?

-Ли­ч­но­то ми уча­с­тие в кон­кур­са при­в­ле­че връ­з­ка­та ме­ж­ду два­та на­ро­да, на­ша­та схо­д­на ис­то­ри­че­с­ка съ­д­ба. Ре­ли­ги­и­те, ко­и­то из­по­вя­д­ва­ме са при­мер за обич и то­ле­ран­т­ност. Ка­то имах пре­д­вид вси­ч­ко то­ва ре­ших да свър­жа по­с­ла­ни­я­та на Спа­си­те­ля Хри­с­тос с по­ми­с­ли­те и убе­ж­де­ни­я­та на на­шия Апо­с­тол – Ва­сил Ле­в­с­ки.

-Вие има­те на­г­ра­ди от мно­го кон­кур­си. Как пре­це­ня­ва­те се­га­ш­но­то брон­зо­во от­ли­чие?

-Мо­же би след пър­ва­та на­г­ра­да в Чи­ка­го ми­на­ла­та го­ди­на се­га­ш­ни­ят бронз за ня­ко­го мо­же да про­з­ву­чи ка­то от­с­тъ­п­але­ние. В ни­ка­къв слу­чай не е та­ка! Пър­во, за­що­то сра­в­не­ни­е­то е не­съ­с­то­я­тел­но. В то­зи кон­курс взе­ха уча­с­тие над 200 изя­ве­ни ме­ж­ду­на­ро­д­ни ав­то­ри. Част от кон­кур­са е и не­й­но пре­въз­хо­ди­тел­с­т­во по­с­ла­ни­ч­ка­та на Из­ра­ел в Бъл­га­рия г-жа Ирит Ли­ли­ан.

-Ня­кол­ко ду­ми за ат­мо­с­фе­ра­та на фе­с­ти­ва­ла?

-По ед­но чу­де­с­но съ­в­па­де­ние ре­зул­та­ти­те бя­ха обя­ве­ни на 18 юли, ро­ж­де­на­та да­та на Ле­в­с­ки. Аз бях из­к­лю­чи­тел­но ра­до­с­тен, че на­пи­са­но­то от мен зву­че­ше ак­ту­ал­но. Не­о­пи­су­е­ма бе ат­мо­с­фе­ра­та в со­фий­с­кия Дом на жур­на­ли­с­та. Гра­мо­ти, кни­ги, пре­д­ме­т­ни на­г­ра­ди, ре­ци­тал на на­г­ра­де­ни­те. Бих ка­зал ед­но твор­че­с­ко за­га­т­ва­не на ду­хо­в­но­ст­та в раз­ли­ч­ни­те й фор­ми, в си­во­та­та на еже­д­не­ви­е­то.

– Ве­че има­те по­ка­на за уча­с­тие със свои твор­би и в юби­лей­ния ал­ма­нах „Но­ва бъл­гар­с­ка ли­те­ра­ту­ра”.

-Да, ще се по­с­та­рая да оп­ра­в­дая с чест то­ва ви­со­ко при­з­на­ние за Тър­го­ви­ще и мо­е­то име.

-Бла­го­да­ря за то­зи раз­го­вор!

Ин­тер­вю на

Ве­сел­ка Ба­х­не­ва

ПОД  НЕ­БЕ­С­НИ­ТЕ МЕ­РИ­ДИ­А­НИ

По­ро­бе­на от пе­т­с­то­тин го­ди­ни

Бъл­га­рия по­ги­ва­ше без­с­ле­д­но …

Ала ре­шен през огъ­ня да ми­не

си­нът я Ле­в­с­ки,  въз­ви­си по­бе­д­но!    

    По­ве­де ТОЙ бор­ба­та там без­до­мен –  

    сам с мъ­ка­та и во­ден от зве­з­ди­те…              

    Жи­вя за миг, а се пре­вър­на в спо­мен

    из­г­рял на сво­бо­да­та със очи­те!

Той пра­в­да­та си се­е­ше със сло­во

по­д­п­ря­но на пи­що­ва и ка­ма­та…

А де­ло­то му – сла­д­ко и су­ро­во

це­лу­ва­ха но­щи­те и зо­ра­та!

    За­м­ръ­к­ва­ше сред се­ля­ни­те про­с­ти –

    све­тец им бе­ше вре­чен във сър­ца­та…

    Уве­ре­ни оча­к­ва­ха на го­с­ти

    те ве­че да пре­гър­нат СВО­БО­ДА­ТА!                                                                    

Ка­то СПА­СИ­ТЕ­ЛЯ и ТОЙ пре­да­ден                                                                  

уви­с­на, да из­ку­пи гре­хо­ве­те…                                                                   

Бе фе­в­ру­ар­с­ки ден, су­ров и хла­ден –

Ве­ли­к­ден наш, в ис­то­ри­я­та све­ти!

                                         Сто­ян МИ­ХАЙ­ЛОВ