ВОДА ГАЗИ, ЖАДЕН ХОДИ

По­тър­сих г-н Хри­с­то ГРО­З­ДА­НОВ, за­що­то той, ка­то ди­ре­к­тор на про­из­во­д­с­т­ве­но пре­д­п­ри­я­тие съ­у­мя­ва през го­ди­ни­те да из­по­л­з­ва то­ва при­ро­д­но бо­га­т­с­т­во – тър­го­ви­щ­ка­та ми­не­рал­на во­да и да на­ло­жи ме­с­т­но­то про­из­во­д­с­т­во на бе­зал­ко­хол­ни на­пи­т­ки ка­то тър­сен и пе­че­ливш про­дукт на въ­т­ре­ш­ния па­зар.

Ока­за се, че г-н Гро­з­да­нов е ин­те­ре­сен съ­бе­се­д­ник – раз­ка­з­ва с жи­ва емо­ция и пре­жи­вя­ва с бол­ка про­пу­с­на­ти­те за­гу­би за  гра­да и об­щи­на­та.

– Ми­не­рал­на­та во­да в Тър­го­ви­ще е от­к­ри­та през 1957 г. То­га­ва в „Бо­а­за” , в ра­йо­на на Тър­го­ви­ще тър­се­ха нефт – раз­ка­з­ва Хри­с­то Гро­з­да­нов. – Нефт не бе­ше от­к­рит, но бе­ше от­к­ри­та тър­го­ви­щ­ка­та ми­не­рал­на во­да. Се­га ту­ка има ед­на осо­бе­ност: ко­га­то  е сон­ди­ра­но не е до­с­ти­г­нат во­до­с­бо­рът на во­да­та, а е до­с­ти­г­на­та ска­ла, ко­я­то под на­по­ра на во­до­с­бо­ра е из­х­вър­ли­ла во­да на  по­вър­х­но­ст­та. То­ва е ва­ж­но да се знае, за­що­то има опа­с­ност во­да­та да се за­гу­би, след ка­то не се сто­па­ни­с­ва ка­к­то тря­б­ва. Тър­го­ви­щ­ка­та ми­не­рал­на во­да бе­ше мно­го из­ве­с­т­на, бе­ше се про­чу­ла ка­то ле­ко­ви­та. От­на­ча­ло 7 же­ни не­пре­къ­с­на­то пъл­не­ха во­да на ми­не­рал­ния из­вор. Те я пъл­не­ха, а ние я раз­кар­ва­х­ме из ця­ла Бъл­га­рия. Има­х­ме 10 ци­с­тер­ни – 20 тон­ни, ко­и­то из­по­л­з­ва­х­ме. За­по­ч­на­х­ме и про­из­во­д­с­т­во на бе­зал­ко­хол­ни на­пи­т­ки, за ко­и­то из­по­л­з­ва­х­ме ми­не­рал­на­та во­да, без да я пре­ра­бо­т­ва­ме. Са­мо от тър­го­ви­щ­ка­та ми­не­рал­на во­да ние оси­гу­ря­ва­х­ме 650 000 ле­ва го­ди­ш­но за дър­жа­ва­та.

– А от те­зи 650 000  ос­та­ва­ше ли не­що в об­щин­с­ка­та ха­з­на?

– Об­щин­с­ка­та ха­з­на то­га­ва на­ли зна­е­те как бя­ха не­ща­та, ние из­на­ся­х­ме за бю­дже­та, а от бю­дже­та се пре­х­вър­ля­ше ка­к­во­то е ре­ше­но за об­щин­с­ка или дър­жа­в­на ха­з­на.

– До сгра­да­та на бе­зал­ко­хол­ни на­пи­т­ки ко­га и как при­с­ти­г­на во­да­та?

– Най-на­пред во­да­та я до­ка­ра­х­ме по ини­ци­а­ти­ва на Ав­рам То­па­лов до „Пар­ка”. То­га­ва пра­ве­х­ме мла­де­ж­ки бри­га­ди и бри­га­ди със слу­жи­те­ли и ра­бо­т­ни­ци и я до­ка­ра­х­ме до „Пар­ка”. По­ч­на­х­ме да я по­л­з­ва­ме, но по­не­же бя­ха сло­же­ни оби­к­но­ве­ни во­до­п­ро­во­д­ни тръ­би, ока­за се, че ми­не­рал­на­та во­да ги ра­зя­ж­да и про­ме­ня ка­че­с­т­ва­та си и я спря­ха. То­ва бе­ше най-на­пред,  до „Пар­ка”. След то­ва ние за­по­ч­на­х­ме да я из­по­л­з­ва­ме за про­из­во­д­с­т­во  на бе­зал­ко­хол­ни на­пи­т­ки и се раз­ра­бо­ти про­г­ра­ма да се до­ка­ра во­да­та до за­во­да за бе­зал­ко­хол­ни на­пи­т­ки. И ту­ка се по­я­ви про­б­ле­ма с тръ­би­те, но то­га­ва има­ше дър­жа­ва! Тря­б­ва­ше да се до­ка­рат ита­ли­ан­с­ки тръ­би, но се ока­за, че не са по­д­хо­дя­щи и тря­б­ва да се до­с­та­вят япон­с­ки тръ­би, за­що­то са по-ка­че­с­т­ве­ни. Япон­ци­те по­и­с­ка­ха за тръ­би­те да им да­дем яй­ца, но от ли­ч­ния двор. То­га­ва Цен­т­рал­ния ко­о­пе­ра­ти­вен съ­юз съ­з­да­де ор­га­ни­за­ция, из­не­се яй­ца­та и до­ка­ра­ха тръ­би­те от Япо­ния. Ока­за се, че те са мно­го спо­лу­ч­ли­ви, и та­ка до­ка­ра­х­ме во­да­та до за­во­да. Из­по­л­з­ва­х­ме я за про­из­во­д­с­т­во на бе­зал­ко­хол­ни на­пи­т­ки. По-къ­с­но на­п­ра­ви­х­ме че­ш­ма­та за гра­ж­да­ни­те.

А за­що не сти­г­на во­да­та до цен­тъ­ра на гра­да?

– На­п­ра­ви­х­ме опит  да до­ка­ра­ме во­да­та и до гра­д­с­ка­та гра­ди­на. Но пак по­ра­ди то­ва, че не се по­ло­жи­ха тръ­би ка­к­ви­то тря­б­ва, во­да­та се ока­за не­го­д­на и я спря­ха.

-Ко­га­то бли­к­на от­на­ча­ло, во­да­та бе­ше ли то­п­ла?

-Да. Та­зи во­да е бли­к­на­ла най-на­пред,  по­не та­ка, ка­к­то спо­де­ля­ха оче­ви­д­ци, на 5 ме­т­ра ви­со­чи­на, то­п­ла и мно­го вку­с­на. То­га­ва са на­п­ра­ви­ли стъ­па­ла да сле­зе чо­век да си на­пъл­ни во­да от из­во­ра.

Спо­ред Вас, как мо­же се­га да се опол­зо­т­во­ря­ва ми­не­рал­на­та во­да?

-Се­га има два ва­ри­ан­та. Пър­во: во­да­та е до­ка­ра­на до за­во­да. Тря­б­ва да се на­ме­ри, ка­к­то в Де­вин са на­ме­ри­ли бо­га­та фир­ма, ко­я­то бу­ти­ли­ра во­да­та и я раз­на­ся из ця­ла Бъл­га­рия. Но в Тър­го­ви­ще за то­зи ва­ри­ант бо­га­та фир­ма не ви­ж­дам. И вто­рия ва­ри­ант: мно­го тър­го­ви­щен­ци се из­се­ли­ха в Тур­ция, а ня­кои от тях за­бо­га­тя­ха мно­го. Ако се на­п­ра­ви ка­к­во­то е не­об­хо­ди­мо мо­же да се из­на­ся ми­не­рал­на во­да за Тур­ция, за ара­б­с­кия свят. То­ва ще е го­ля­ма ра­бо­та за Тър­го­ви­ще.

– Кой е най-сил­ни­ят Ви спо­мен от оно­ва вре­ме?

 – Мен ме по­ка­ни пре­зи­ден­тът на пе­п­си­ко­ла в Ав­с­т­рия да се ви­ди с ме­не, кой е тоя чо­век, кой­то е на­п­ра­вил та­къв за­вод, ка­къ­в­то ня­ма в из­то­ч­на Ев­ро­па. А то­ва бе­ше бла­го­да­ре­ние на тър­го­ви­щ­ка­та ми­не­рал­на во­да. Ако не бе­ше ми­не­рал­на­та во­да, та­къв за­вод Тър­го­ви­ще ни­ко­га ня­ма­ше да ви­ди. Ние про­из­ве­ж­да­х­ме пе­п­си­ко­ла, след то­ва ко­ка­ко­ла. В Бъл­га­рия ние про­из­ве­ж­да­х­ме пе­п­си­ко­ла­та! От фир­ма­та „Пе­п­си­ко­ла”, бя­ха на­п­ра­ви­ли ана­лиз и по­т­вър­ди­ха, че тър­го­ви­щ­ка­та ми­не­рал­на во­да пра­ви по-до­б­ра бе­зал­ко­хол­на на­пи­т­ка от пре­ра­бо­те­на­та во­да. На­ша­та во­да е аб­со­лю­т­но бли­з­ка до гор­но­бан­с­ка­та во­да!

Дра­ги чи­та­те­лю, по­г­ле­д­ни ре­к­лам­ни­те обя­ви на ту­ри­с­ти­че­с­кия би­з­нес и там ще от­к­ри­еш на­ли­чи­е­то на до­б­ре ра­бо­те­щи бал­не­о­ле­че­б­ни за­ве­де­ния в се­ло Ов­ча мо­ги­ла, се­ло Во­не­ща во­да, се­ло Ог­ня­но­во, има и още. И те­зи се­ла не са об­ла­с­т­ни цен­т­ро­ве!  Ако не бе­ше ми­не­рал­на­та во­да, та­къв за­вод Тър­го­ви­ще ня­ма­ше да ви­ди – ка­з­ва г-н Гро­з­да­нов. Да, но за­во­дът от­да­в­на не ра­бо­ти и кол­ко го­ди­ни ми­на­ха от то­га­ва до се­га?! Въ­п­ре­ки на­ли­чи­е­то ве­че на два ми­не­рал­ни из­во­ра, до ден дне­шен в Тър­го­ви­ще ня­ма ин­те­рес към тях. „Во­да га­зи, жа­ден хо­ди”, се ка­з­ва в ед­на бъл­гар­с­ка по­го­вор­ка. А тря­б­ват па­ри за об­ра­зо­ва­ние,  за здра­ве­о­па­з­ва­не … , и се ока­з­ва, че те про­с­то из­ти­чат от кран­че­то на ед­на че­ш­ма… 

             Ра­д­ка Ива­но­ва  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.