Отава е админинстративната столица на Канада. На езика на местните обитатели думата означавала „обмен“, защото тук са се събирали местните индиански пътеки и е било място за срещи и обмен на стоки между индианските племена.
Основна забележителност тук е каналът, който опасва града и го свързва с езерото Онтарио и Аталнтическия океан. Наричат го и градът на музеите, като най-внушителна и интересна е сградата на Историческия музей. Отава е център и на много частни престижни колежи и университети.
Достигаме и до най-големия град в Канада и център на провинция Онтарио – Торонто. Разположен е по брега на езерото Онтарио, което е едно малко море със своите 250 км дължина и 80 км ширина, граница е със САЩ. Торонто е финансовият и икономически център на Канада, а жителите му са смесица от над 60 различни националности, което го прави най-мултинационалния в света. Това определя и възхитителната мозайка от квартали, в някои от които доминира една единствена етническа група, като „малката Италия“, „китайски“, „корейски“, „индийски“, „арабски“ и още много други. В Торонто е и най-голямата българска общност, която най-често обитава гръцкия квартал и се радва на три църкви, културен център и доста български заведения. Космополитен град с най-дългата улица в света, град, в който всеки ден се случват поне няколко световно значими събития. Торонто беше мястото на провеждане на тазгодишната конвенция на Ротъри Интернешънал.
Преминавайки през равнинен район с много градини и лозови масиви, достигаме и последната, най-източна точка от нашето пътешествие – до историческия град Ниагара и до едно от естествените чудеса на света Ниагарските водопади. Гръмовен тътен, мъгла и спектакъл от милиони литри вода, които се стоварват от 54 м височина. Всичко тук е така направено, че всеки турист може да види и съпреживее максимално тази величествена красота. От прозорците на хотелската стая се наслаждавахме на панорамната гледка. Невероятно е! Не ти се вярва, че това е реално. Не ти се вярва, че само „една река разстояние“ те дели от Америка. Не ти се вярва, че светлините на високия хотел отсреща, от американска страна, осветява стаята ти. Последната ни вечеря на канадска земя е в малко ресторантче на брега, до самите прагове на водопадите. Вечер тази водна феерия се оцветява в различни, променящи се цветове. Магия от цветове, грохот, мъгла и емоция. Емоцията продължава и на следващия ден, когато от палубата на малкото корабче се приближаваме до самите водни стени. Обвити сме целите в мъглата от водни пръски, но адреналинът е толкова висок, че ти не усещаш, че вече целия си мокър и от теб тече вода, но и това е част от великото преживяване – Ниагара.
Приключението Канада – свърши. Прекосихме я от Тихия до Атлантическия океан. Видяхме и преживяхме нещо различно – един далечен и различен за нас свят. Радвахме се на чудесна организация, ред и чистота, на места, където се струпват хиляди туристи и попадаш в море от хора с различен цвят на кожата, различни езици, различно облекло. Имахме изключително емоционална среща с наши много близки стари приятели, които от 22 години живеят в Канада. Научихме много от тях за живота там. Живеят спокойно, осигурено, радват се на толерантност и твърдят, че Канада е най-толерантната страна в света по отношение на произход, цвят на кожата, религия и начин на живот. Вярвам, че е така, защото Канада е най-мултинационалната държава. Тук всички са дошли отвън, тук всички са различни. Храната не беше нашата, но не останахме гладни. Бургерът е националната храна, но има много и всякакви ресторанти с разнообразна храна, най-вече азиатска. Тук освен че режат, пекат, смесват – жонглират с продуктите и правят истинска атракция вечерята. Имат прекрасно телешко месо, качествена риба. Слава Богу нямахме повод да видим как работи канадското здравеопазване, но мъж от групата си счупи ръка и се радвах да чуя много ласкави думи за нашето родно здравеопазване.
Приятно ми беше и когато по време на дегустация на вина, мъж от групата ни се приближи до мен и заговорнически ми прошушна, че търговищките вина са по-хубави. Най-хубавото нещо от едно пътешествие е да се завърнеш у дома. Единственото, което наистина ме натъжи е, че за нашите дългогодишни приятели „у дома“ вече е Канада. НИНА АНДРЕЕВА