ПРОФЕСИЯ ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР-МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА

До­ка­то за де­ца­та и мал­чу­га­ни­те ля­то­то е се­зо­нът на ва­кан­ци­я­та и за­ба­в­ле­ни­я­та, за ня­кои ве­че по­ра­с­на­ли мла­де­жи е се­зон за до­пъл­ни­тел­на ква­ли­фи­ка­ция и пра­к­ти­че­с­ки стаж. В то­зи брой на „Зна­ме” Ви сре­ща­ме с Ти­хо­мир Или­ев, сту­дент по ве­те­ри­нар­на ме­ди­ци­на в Ста­ра За­го­ра.

Въ­п­ре­ки че из­пи­ти­те от вто­ри курс за не­го от­да­в­на ве­че са при­к­лю­чи­ли, има за­ло­же­на ед­но­ме­се­ч­на пра­к­ти­ка при ве­те­ри­на­рен спе­ци­а­лист в ро­д­ния си град – Тър­го­ви­ще. По­пи­та­х­ме го ка­к­во мо­ти­ви­ра един млад чо­век да се раз­ви­ва в то­зи се­к­тор, на­ред с не­го­ви­те плю­со­ве и ми­ну­си? Как се пре­о­до­ля­ва гра­ни­ца­та ме­ж­ду на­пи­са­но­то в уче­б­ни­ци­те и ле­че­ни­я­та на пра­к­ти­ка? Ка­к­во спо­де­ли Ти­хо­мир – в сле­д­ва­щи­те ре­до­ве.

-Как би ко­мен­ти­рал слу­ч­ва­що­то се в жи­во­т­но­въ­д­ния се­к­тор в мо­мен­та, ка­то най-бо­ля­ла­та те­ма в дър­жа­ва­та ни? Да­ли си­ту­а­ци­я­та с жи­во­т­ни­те на ба­ба До­ра и дру­ги­те ка­то нея, не е от­но­во по­ли­ти­че­с­ка ак­ция, или на­и­с­ти­на има се­ри­о­зен про­б­лем с епи­зо­о­ти­ч­на­та об­с­та­но­в­ка? Ка­то млад спе­ци­а­лист ка­к­во е тво­е­то мне­ние?

-Ка­то ед­на от при­чи­ни­те за сри­ва в пър­ви­ч­ния се­к­тор, по-кон­к­ре­т­но жи­во­т­но­въ­д­с­т­во­то, мо­же да се от­бе­ле­жи ръ­с­та в гра­д­с­ко­то на­се­ле­ние, спря­мо мал­ки­те на­се­ле­ни ме­с­та, къ­де­то ос­но­в­но се от­г­ле­ж­дат про­ду­к­ти­в­ни жи­во­т­ни. С на­пре­д­ва­не на вре­ме­то и те­х­но­ло­ги­и­те, хо­ра­та не са тол­ко­ва за­ви­си­ми от жи­во­т­ни­те, а зе­ме­де­ли­е­то се ма­ши­ни­зи­ра – от­па­да ну­ж­да­та от впря­гащ до­би­тък. На­в­ли­зат син­те­ти­ч­ни то­ро­ве за об­ла­го­ро­дя­ва­не на при­ро­да­та, ко­и­то из­ме­с­т­ват ес­те­с­т­ве­на­та. Въ­п­ре­ки то­ва, жи­во­тин­с­ки­те про­ду­к­ти са ед­ни от ос­но­в­ни­те еле­мен­ти в бъл­гар­с­ка­та ку­х­ня – ки­се­ло­то мля­ко, си­ре­не, ка­ш­ка­вал, ме­с­ни из­де­лия и др. Ка­то друг фа­к­тор за сри­ва на жи­во­т­но­въ­д­с­т­во­то мо­же да се от­бе­ле­жи де­мо­г­ра­ф­с­ка­та кри­за в стра­на­та. Се­мей­с­т­ва­та в Бъл­га­рия са с по 1-2 де­ца, ко­е­то пре­д­с­та­в­ля­ва за­гу­ба на чо­ве­ш­ка ръ­ка, ко­я­то да об­с­лу­ж­ва еже­д­не­в­ни­те ну­ж­ди на по-го­ле­ми­те фер­ми. Въ­п­ре­ки то­ва, в стра­на­та се сре­щат и съ­в­ре­мен­ни ме­ха­ни­зи­ра­ни фер­ми, ко­и­то уле­с­ня­ват чо­ве­ш­ки­ят труд. Го­ля­ма част от фер­ми­те раз­по­ла­гат и с ме­ха­ни­ч­ни апа­ра­ти за до­е­не и съ­би­ра­не на мля­ко­то от жи­во­т­ни­те. Те­х­но­ло­гия, спе­с­тя­ва­ща ча­со­ве чо­ве­ш­ки труд. За съ­би­ти­я­та в по­с­ле­д­ни­те дни, ли­ч­но мо­е­то мне­ние е, че е въз­мо­ж­но гре­ш­но ин­тер­п­ре­ти­ра­не на но­ви­ни­те. Как мо­же ед­но­в­ре­мен­но да се съ­о­б­щи за по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти ка­к­то в бъл­гар­с­ки, та­ка и във френ­с­ки ла­бо­ра­то­рии? И ед­но­в­ре­мен­но с то­ва, в со­ци­ал­ни­те мре­жи да се спо­де­лят но­ви­ни за от­ри­ца­тел­ни те­с­то­ве. Въз­мо­ж­но е, оп­ре­де­ле­на гру­па от хо­ра, на­ро­ч­но да на­сър­ча­ват на­ро­да към про­те­с­ти, ка­то пу­б­ли­ку­ват фал­ши­ви но­ви­ни и ста­тии. Ин­тер­нет да­ва та­ка­ва сво­бо­да на сло­во­то и все­ки мо­же да на­пи­ше ка­к­во­то ис­ка. Не­що дру­го, ли­ца­та, ко­и­то бя­ха за­с­не­ти да ев­та­на­зи­рат жи­во­т­ни­те, не са ква­ли­фи­ци­ра­ни ве­те­ри­нар­ни спе­ци­а­ли­с­ти. Те са на­е­ти да из­вър­шат оп­ре­де­ле­но по про­то­кол за­дъл­же­ние за не­раз­про­с­т­ра­не­ние на та­зи бо­лест. Ако не се бя­ха пре­д­п­ри­е­ли те­зи мер­ки, се за­с­т­ра­ша­ват вси­ч­ки дре­б­ни пре­жи­в­ни жи­во­т­ни в стра­на­та. В сле­д­с­т­вие на ко­е­то, ще­ти­те би­ха би­ли ог­ром­ни за ця­ла­та стра­на. Не­об­хо­ди­мо е по­в­тор­но взе­ма­не на кръ­в­ни про­би и из­п­ра­ща­не до ла­бо­ра­то­рии, за да се сле­ди до къ­де се е раз­про­с­т­ра­нил ви­ру­сът. За съ­жа­ле­ние оба­че, при из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­я­та си, ве­те­ри­нар­ни­те спе­ци­а­ли­с­ти (не на­е­ти­те ли­ца), би­ват въз­пи­ра­ни от хо­ра. Съ­чу­в­с­т­ва­ме на хо­ра­та, из­гу­би­ли жи­во­т­ни­те си по то­зи не­б­ла­го­п­ри­я­тен на­чин, но тря­б­ва и да се спа­з­ват ве­те­ри­нар­но-са­ни­тар­ни нор­ми (де­зин­фе­к­ция на пре­во­з­ни­те сре­д­с­т­ва, на дре­хи­те, ви­со­ка ли­ч­на хи­ги­е­на на пер­со­на­ла).

-За­що из­б­ра да учиш ве­те­ри­нар­на ме­ди­ци­на? За­що за­ла­гаш на та­зи про­фе­сия?

-За мен ня­ма по-кра­си­во не­що от при­ро­да­та. Ин­те­ре­сът към та­зи про­фе­сия се за­ро­ди още в де­т­с­ки­те ми го­ди­ни. По­с­то­ян­но че­тях кни­ж­ки за жи­во­т­ни, за ра­с­те­ния, за джун­г­ла­та. На­чи­нът, по кой­то жи­во­т­ни­те об­щу­ват. Лю­бо­в­та към тях е из­к­лю­чи­тел­но ва­ж­на за про­фе­си­я­та, но са­ма­та лю­бов не ле­ку­ва. Не­об­хо­ди­ми са и ре­ши­тел­ност, по­с­то­ян­с­т­во. До­ка­то хо­ра­та гле­дат жи­во­т­ни, те ви­на­ги ще имат ну­ж­да от ве­те­ри­на­рен ле­кар, кой­то да им по­ма­га в гри­жи­те за тях – би­ли те до­ма­ш­ни лю­бим­ци или сел­с­ко­с­то­пан­с­ки.

-Ка­к­во пра­ви­те по вре­ме на за­ня­ти­я­та за уп­ра­ж­не­ние в уни­вер­си­те­та?

-Обу­ча­ват ни как да ра­бо­тим с жи­во­т­ни­те, как да се от­на­ся­ме с тях и със сто­па­ни­те им. С ви­с­ше­то об­ра­зо­ва­ние из­г­ра­ж­да­ме и по-ви­со­ка ди­с­ци­п­ли­на. Ста­ра­ем се да на­у­чим въз­мо­ж­но най-мно­го от на­ши­те пре­к­ра­с­ни пре­по­да­ва­те­ли. Спо­ред за­ви­си­мост от пре­д­ме­та, уп­ра­ж­не­ни­я­та про­ти­чат на раз­ли­ч­ни ме­с­та: ла­бо­ра­то­рии, за­ли за уп­ра­ж­не­ния, уче­б­ни фер­ми. Раз­по­ла­га­ме с мо­дер­на те­х­ни­ка, с ко­я­то при­до­би­ва­ме по-го­ле­ми по­з­на­ния по съ­о­т­ве­т­ни­те пре­д­ме­ти.

-Ка­к­во те впе­ча­т­ля­ва по вре­ме на пра­к­ти­ка­та ти се­га през ля­то­то във ве­те­ри­нар­ния ка­би­нет?

-Въз­мо­ж­но­ст­та да при­ло­жа на­у­че­но­то. То­ва всъ­щ­ност е ис­тин­с­ко­то из­пи­та­ние за все­ки бъ­дещ про­фе­си­о­на­лист. На­ред с то­ва се раз­ви­ват и изо­с­т­рят пра­к­ти­че­с­ки­те уме­ния. Ви­ж­дам не­що но­во, на­у­ча­вам го и се ста­рая да го по­в­то­ря и по­т­ре­тя. По­лу­ча­вам и ог­ром­но ува­же­ние и тър­пе­ние от стра­на на моя учи­тел. Ста­рая се ви­на­ги да по­ка­з­вам кол­ко­то се мо­же по-ви­со­ки ре­зул­та­ти и да бъ­да по­ле­зен ка­к­то на хо­ра­та, та­ка и на те­х­ни­те жи­во­т­ни.Още в са­мо­то на­ча­ло на мо­я­та пра­к­ти­ка във ве­те­ри­нар­ния ка­би­нет, в кой­то ста­жу­вам, имах уни­кал­на­та въз­мо­ж­ност да на­б­лю­да­вам и да по­ма­гам на до­к­то­ра и не­го­ва­та аси­с­тен­т­ка в опе­ра­ция на ту­мор, го­лям колкото детска глава. То­ва е мно­го це­нен опит.

-Ми­с­лил ли си как би ис­кал да про­дъл­жи тво­я­та про­фе­си­о­нал­на ре­а­ли­за­ция?

-Ко­ле­бая се ме­ж­ду ка­би­нет в гра­да или в по-мал­ко на­се­ле­но мя­с­то. И ед­но­то, и дру­го­то си има сво­и­те плю­со­ве и ми­ну­си. Но оп­ре­де­ле­но съм ре­шил да е в Бъл­га­рия.

-Ако за миг се пре­не­сем в илю­зор­но­то, кое жи­во­т­но би из­б­рал да бъ­деш?

-Лъв.То­ва е ца­рят на жи­во­т­ни­те, кой­то ни­ко­га не от­ка­з­ва би­т­ка (в слу­чая с па­ци­ент) .

-Же­ла­ем ти из­ра­с­т­ва­не в из­б­ра­на­та от теб про­фе­сия и ус­пе­хи.

-Бла­го­да­ря! Аз бих по­же­лал на ва­ши­те чи­та­те­ли да бъ­дат здра­ви, за­що­то здра­ве­то е най-цен­но­то не­що и най-го­ля­мо­то бо­га­т­с­т­во в на­ши­ят жи­вот ! Да бъ­дат ви­на­ги до те­х­ни­те лю­бим­ци, за­що­то те не се ин­те­ре­су­ват от фи­нан­со­во­то им по­ло­же­ние, се­мей­ния им ста­тус или др., те про­с­то ис­кат да са до тях и да ги оби­чат.

Ин­тер­вю на Си­мо­на Але­к­си­е­ва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.