Кал­га­ри е раз­по­ло­жен всред пре­ри­я­та, в по­д­но­жи­е­то на Ка­на­д­с­ки­те ска­ли­с­ти пла­ни­ни. Про­с­тор­на ра­в­ни­на, зе­ле­ни па­си­ща с кра­си­ви, в да­ле­чи­на­та ви­со­ки пла­ни­ни и из­ве­д­нъж пред очи­те ти се по­я­вя­ват ви­со­ки­те стъ­к­ле­ни ку­ли на го­ле­мия град – ся­каш в сре­да­та на ни­що­то.

Мо­де­рен, ди­на­ми­чен град – цен­тър на не­ф­то­до­би­в­на про­ми­ш­ле­ност и ма­кар че ос­но­в­на­та за­бе­ле­жи­тел­ност тук е ку­ла­та „Кал­га­ри“ с най-ви­со­ка­та на­б­лю­да­тел­на пла­т­фор­ма на 360 гра­ду­са, на ко­я­то мо­жеш да ви­диш чу­де­с­на­та па­но­ра­ма – до­къ­де­то ти ви­ж­дат очи­те, имаш чу­в­с­т­во­то, че окол­ни­те не­бо­с­тър­га­чи упо­ри­то се бо­рят да от­не­мат то­ва й све­то­в­но пър­вен­с­т­во.

Вси­ч­ки зна­ем, че Ван­ку­вър и Кал­га­ри бя­ха олим­пий­с­ки сто­ли­ци, съ­о­т­ве­т­но през 2010 и 1988 г. И тук мо­же да се ви­ди олим­пий­с­ко­то се­ло и мно­го­то съ­о­ръ­же­ния за зим­ни спор­то­ве, но в цен­тъ­ра на гра­да е съ­з­да­ден спе­ци­а­лен парк, по­с­ве­тен на то­ва съ­би­тие. Мра­мор­ни сте­ни с име­на­та и по­с­ти­же­ни­я­та във вси­ч­ки спор­то­ве, зна­ме­на, сним­ки, скул­п­ту­ри на спор­т­на те­ма­ти­ка – вси­ч­ко то­ва те пра­ви съ­п­ри­ча­с­тен към све­то­в­но­то съ­би­тие. Кал­га­ри ка­то сто­ли­ца на уе­с­тър­на е из­ве­с­т­на и със своя еже­го­ден фе­с­ти­вал на ро­де­о­то, кой­то твър­дят, че при­в­ли­ча ми­ли­он ту­ри­с­ти – тър­са­чи на сил­ни усе­ща­ния. Гра­дът пре­д­ла­га из­жи­вя­ва­не­то на два въл­ну­ва­щи свя­та – мо­жеш да се на­с­ла­диш на пул­си­ра­щия жи­вот на го­ле­мия град, но и да се по­то­пиш всред пре­ле­с­ти­те, ко­и­то пре­д­ла­га ди­ва­та при­ро­да. Из­ле­тът ни вклю­ч­ва­ше две от най-из­ве­с­т­ни­те за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти на Ска­ли­с­ти­те пла­ни­ни – ем­б­ле­ма­ти­ч­но­то ле­д­ни­ко­во езе­ро Лейк Лю­ис и пла­нин­с­ки­ят ку­рорт Банф.

Мар­ш­ру­тът, по кой­то се дви­жим раз­к­ри­ва не­ве­ро­я­т­ни гле­д­ки – ка­ньо­ни, до­ли­на­та на де­сет­те вър­ха, из­ва­я­ни от вя­тъ­ра ка­мен­ни фи­гу­ри, во­до­па­ди­те Bow Falls, изум­ру­де­но­то езе­ро, езе­ро­то „Мо­рейн“, гле­д­че­ра Ви­к­то­рия – с гле­д­ка­та, от­к­ри­ва­ща се към не­го – на­ри­ца­тел­на за Ска­ли­с­ти­те пла­ни­ни. А езе­ро­то Лейк Лю­ис със си­ньо-зе­ле­на­та си изум­ру­де­на во­да на фо­на на гле­д­че­ра от­с­ре­ща е мо­же би най-ве­ли­ка­та кар­ти­на, ко­я­то при­ро­да­та е съ­т­во­ри­ла, ко­я­то на­и­с­ти­на те ос­та­вя без дъх. Ве­ли­ка кра­со­та!

По­та­пя­ме се в уе­с­търн ат­мо­с­фе­ра­та на гра­д­че­то Банф, ся­каш се на­ми­раш сред де­ко­ри­те на уе­с­търн филм. Изо­би­ли­е­то на ка­у­бой­с­ки ша­п­ки, ка­ри­ра­ни кър­пи и ри­зи, ше­ри­ф­с­ки зна­ч­ки и окол­ни­те вър­хо­ве с не­ве­ро­я­т­на­та при­ро­да, те пре­в­ръ­щат в ге­рой от фил­ма.

В Ка­на­да има два офи­ци­ал­ни ези­ка – ан­г­лий­с­ки и френ­с­ки. Още от 1497 г., ко­га­то тук е стъ­пи­ла ан­г­лий­с­ка ек­с­пе­ди­ция и 1534 г. – френ­с­ка ек­с­пе­ди­ция, ка­на­д­с­ки­те зе­ми ста­ват обект на ак­ти­в­на ко­ло­ни­за­ция и би­т­ка за те­ри­то­рии. До­се­га бя­х­ме в ан­г­лий­с­ки го­во­ря­ща­та част – след 4-ча­сов по­лет от Кал­га­ри при­с­ти­га­ме в Мон­ре­ал, кой­то е вто­ри­ят по го­ле­ми­на град в Ка­на­да и най-го­ле­ми­ят в про­вин­ция Кве­бек. Там френ­с­ки­ят е офи­ци­а­лен език. Стил­ни­ят ос­т­ро­вен град „Па­риж на аме­ри­кан­с­кия кон­ти­нент“, със сил­но ев­ро­пей­с­ко из­лъ­ч­ва­не е не­що до­с­та раз­ли­ч­но от ви­дя­но­то до тук и е ба­с­ти­он на кул­ту­ра­та на френ­с­ка­та ди­а­с­по­ра в Ка­на­да. За ща­с­тие и хо­те­лът ни бе­ше в квар­та­ла на из­ку­с­т­ва­та с впе­ча­т­ля­ва­щия му­зей на изя­щ­но­то из­ку­с­т­во (и от­вън ка­то сгра­да и ка­то ек­с­по­зи­ции) с мно­го­то га­ле­рии, ма­га­зин­че­та с про­из­ве­де­ния на из­ку­с­т­во­то, мал­ки и ую­т­ни ре­с­то­ран­т­че­та и ка­фе­не­та, къ­де­то се чу­в­с­т­ва­х­ме по-ую­т­но в сра­в­не­ние с ос­та­на­ла­та стъ­к­ле­на част на ог­ром­ния град, с ге­о­ме­т­ри­ч­ни­те пра­ви ули­ци със стро­ги де­ло­ви сгра­ди, къ­де­то се чу­в­с­т­ваш са­мо­тен, ма­лък и из­гу­бен – по­не за мен бе­ше та­ка.

Мон­ре­ал е с то­п­ло ля­то, но с мно­го сту­де­на зи­ма до -50 гра­ду­са, ко­е­то оп­ра­в­да­ва ну­ж­да­та и по­ра­ж­да­не­то на т.нар. по­д­зе­мен град.

Мон­ре­ал е и уни­вер­си­те­т­с­ки град с мно­го мла­ди хо­ра и град, в кой­то не­пре­къ­с­на­то има по­не ня­кол­ко зна­чи­ми све­то­в­ни съ­би­тия, фе­с­ти­ва­ли, сре­щи – ко­с­мо­по­ли­тен град. За раз­ли­ка от не­го, в на­ми­ра­щия се на 250 км град Кве­бек, раз­с­то­я­ни­я­та са чо­ве­ш­ки. Ста­ра­та част на Кве­бек е на­и­с­ти­на оча­ро­ва­тел­на – чу­де­с­но съ­х­ра­не­на и през 1985 г. е обя­ве­на за  мя­с­то за­щи­те­но от ЮНЕ­С­КО. 95 % от на­се­ле­ни­е­то на Кве­бек е френ­с­ки го­во­ря­що и тук на­и­с­ти­на се усе­ща ду­хът на га­ли­те. Ис­то­ри­че­с­ки ук­ре­п­ле­ния, цър­к­ви, пло­ща­да Place Royale, за­мъ­кът Irontenac, га­ле­рии, пре­к­ра­с­ни къ­щи – то­ва мя­с­то ся­каш на­и­с­ти­на те ома­гьо­с­ва – при­мер за то­ва е бо­га­та­та аме­ри­кан­с­ка двой­ка, през 30-те го­ди­ни на 20 век, ко­я­то тол­ко­ва би­ла впе­ча­т­ле­на от гра­да, че фи­нан­си­ра­ла по­с­т­ро­я­ва­не­то на ста­ту­я­та на Жа­на Д’арк, ко­я­то и се­га е съ­ще­с­т­ве­на за­бе­ле­жи­тел­ност за Кве­бек.

НИ­НА АН­Д­РЕ­Е­ВА