Че България е една от най-бедните страни в Европа, по това спор няма. Че именно в нашата страна са въведени данъци, такси, субсидии, които обслужват богатите и големите партии и по това спор няма. Макар че различни граждански сдружения организират обществени протести, никой нито ги слуша, нито предприема нещо, с което да се променят нещата.
Плоският данък остана да съществува само в нашата страна. Той не обслужва държавните финанси, а богатите люде обхванали като кукувича прежда висшите етажи на властта. Та каква е логиката един работник или служител, който взема месечно 500-700 лева да плаща плосък данък 10%, а в същото време толкова плаща и онзи „висш служител” по министерства, агенции и други ведомства при месечно възнаграждение между 5 и 10 хиляди, и повече лева. В повечето европейски страни плосък данък няма. Нископлатените плащат минимални данъци и такси, а високоплатените по 30-40 на сто. В Швеция дори данъците на богатите достигат до 70 на сто. Затова имат пари за здравеопазване, за образование, за социални дейности.
Що се отнася до субсидиите на партиите, ние в България отново бием рекорди. Никъде в Европа няма субсидия от 11 лева на изборен глас, както е у нас. На специален референдум /по идея на Слави Трифонов/ над 2,5 милиона избиратели казаха „Не!” на високите субсидии, но никой в парламента не се вслуша в народната воля. С една реч „кучето си лае, керванът си върви”! Е, как тогава България да се откъсне от опашката на Европа? Как да има промени и реформи, когато „Приказка за стълбата” е в пълна сила. И то повече в наши дни, отколкото в миналото!
РАДОСЛАВ ЧЕРКЕЗОВ