Ня­ма Бре­к­зит, ня­ма ем­бар­го, тър­го­в­с­ки вой­ни. Цял ме­сец съ­п­ре­жи­вя­ва­ме най-ми­ро­лю­би­ва­та и най-бла­го­ро­д­на­та би­т­ка.

Вси­ч­ко е ве­ли­ко – въз­тор­зи­те, дра­ми­те, съл­зи­те, ра­зо­ча­ро­ва­ни­я­та, за­ля­з­ва­не­то на из­ве­с­т­ни и из­г­ря­ва­не­то на но­ви зве­з­ди. И ка­к­ви не­ве­ро­я­т­ни чу­де­са-40 000 пе­ру­ан­с­ки ин­ки тръ­г­ват от Ек­ва­то­ра, за да са там, в Ру­сия е ед­на из­тър­ва­на ду­з­па вди­га на крак мно­го­ми­ли­он­на дър­жа­ва, а на­ши­те бал­кан­ци – хър­ва­ти­те са на­п­ра­во на ре­дут сре­щу зна­ме­ни­та­та Ар­жен­ти­на. Но вси­ч­ко от­шу­мя­ва и це­ли­ят ро­ман­ти­ч­но – по­щу­рял и ек­зал­ти­ран фу­т­бо­лен свят кро­т­ва. И все пак, на фи­на­ла ис­кам да чуя Мар­си­ле­за­та сре­щу “Бог да па­зи кра­ли­ца­та”. Раз­би­ра се, ако не се слу­чи но­ва из­не­на­да – по­с­ле­д­на на то­зи Мон­ди­ал.

Иван­ка БО­ТЕ­ВА, “Зна­ме”