На­дя Асе­но­ва, ко­я­то по­лу­чи на­г­ра­да­та за кул­ту­ра на об­щи­на Тър­го­ви­ще за 2017, ще за­к­рие се­зо­на в Дра­ма­ти­ч­ния те­а­тър в Тър­го­ви­ще с ед­на от най-про­чу­ти­те пи­е­си на Уи­лям Ше­к­с­пир – „Сън в ля­т­на нощ”.

Ре­жи­сьо­рът На­дя Асе­но­ва, чи­и­то спе­к­та­к­ли „Ана от дру­га­та стра­на” и „Са­мо­ди­в­с­ка при­ка­з­ка” бя­ха пре­д­с­та­ве­ни на те­а­т­рал­ни­те фе­с­ти­ва­ли в Шу­мен и Тър­го­ви­ще, се за­е­ма с ам­би­ци­о­з­на­та за­да­ча да пре­съ­з­да­де ед­на от най-по­с­та­вя­ни­те пи­е­си на бри­тан­с­кия ав­тор, ка­то обе­ща­ва спе­к­та­къ­лът да бъ­де ис­тин­с­ко те­а­т­рал­но зре­ли­ще, съ­че­та­ва­що кла­си­ка­та и мо­дер­но­то. „Сън в ля­т­на нощ” е про­ект, кой­то е ог­ром­но пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во за мен и еки­па, и кой­то, за съ­жа­ле­ние, мал­ко из­вън­с­то­ли­ч­ни те­а­т­ри мо­гат да си по­з­во­лят да по­с­та­вят през по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни. За ща­с­тие, мо­га да раз­чи­там ка­к­то на мла­ди­те ак­тьо­ри от тру­па­та на Тър­го­ви­щ­кия те­а­тър, та­ка и на го­с­ту­ва­щи ар­ти­с­ти от Со­фия, ко­и­то са из­к­лю­чи­тел­но вдъ­х­но­ве­ни и при­в­ле­че­ни от иде­я­та да съ­жи­вим на сце­на при­ка­з­на­та, ко­ми­ч­но-дра­ма­ти­ч­на ис­то­рия за лю­бо­в­та, ко­я­то по не­о­ча­к­ван на­чин сблъ­с­к­ва све­та на хо­ра­та с то­зи на бо­го­ве­те”, спо­де­ли Асе­но­ва. Ед­но от лю­бо­пи­т­ни­те ре­ше­ния, на ко­и­то за­ла­га спе­к­та­къ­лът, е уме­ло­то съ­че­та­ние на се­ри­о­з­на­та дра­ма­тур­гия с еле­мен­ти от цир­ка и съ­в­ре­мен­ни­те пър­фор­ман­си, за­га­т­ва Асе­но­ва, ко­я­то обе­ща­ва ат­ра­к­ти­в­ни сце­но­г­ра­ф­с­ки и дра­ма­тур­ги­ч­ни ре­ше­ния в спе­к­та­къ­ла. „Сън в ля­т­на нощ” е ед­на от най-про­чу­ти­те ко­ме­дии на Ше­к­с­пир, за ко­я­то се смя­та, че е на­пи­са­на ме­ж­ду 1590 и 1596 го­ди­на. Сю­же­тът пре­д­с­та­вя  при­к­лю­че­ни­я­та на че­ти­ри­ма влю­бе­ни мла­де­жи от Ати­на,  ко­и­то са кон­т­ро­ли­ра­ни и ма­ни­пу­ли­ра­ни от феи, на­се­ля­ва­щи го­ри­те, къ­де­то са по­ме­с­те­ни по­ве­че­то съ­би­тия.

До­ми­ни­ра­ща­та те­ма в „Сън в ля­т­на нощ” е лю­бо­в­та. Ше­к­с­пир из­с­ле­д­ва как хо­ра­та са склон­ни да се влю­б­ват в те­зи, ко­и­то из­г­ле­ж­дат ху­ба­ви за тях. Хо­ра­та, ко­и­то ми­с­лим, че оби­ча­ме по ед­но вре­ме в жи­во­та ни, мо­гат по-къ­с­но да из­г­ле­ж­дат не са­мо не­при­в­ле­ка­тел­ни, но до­ри от­б­лъ­с­к­ва­щи.

Ед­на от иде­и­те на пи­е­са­та е, че ис­тин­с­ка­та лю­бов е мно­го по­ве­че от про­с­то фи­зи­че­с­ко при­в­ли­ча­не и изи­с­к­ва об­г­ри­ж­ва­не, за да я съ­х­ра­ним и да ни но­си ща­с­тие и хар­мо­ния. Ак­тьор­с­ки­ят съ­с­тав, кой­то ще пре­съ­з­да­де об­ра­зи­те в Ше­к­с­пи­ро­ва­та ко­ме­дия, вклю­ч­ва Лю­бо­мир Фър­ков, Ка­мен Ива­нов, Бо­жи­дар По­п­чев, Сла­вя­на Лю­бо­ми­ро­ва, Ива­на Сто­я­но­ва, Си­я­на Яне­ва, Ата­нас Ма­х­нев и Лъ­че­зар Ан­д­ре­ев.

Сце­но­г­ра­фи­я­та в „Сън в ля­т­на нощ” е по­ве­ре­на на опи­т­ния То­дор Рай­ков, ко­с­тю­ми­те са на Ане­лия Рай­ко­ва, а кон­сул­тант по пла­с­ти­ка е пре­по­да­ва­те­лят по сце­ни­чен бой в НА­Т­ФИЗ Ка­мен Ива­нов.