ТЪМНО Е…

Тъм­но е. И още по-тъм­но ще ста­ва По-ра­но оби­чах да ми е све­т­ло.

Стоя на те­ра­са­та, пу­ша си и се ра­д­вам на жи­во­та. Дър­ве­та­та са се раз­зе­ле­ни­ли, по­ли­те са се скъ­си­ли, цве­тя­та са раз­цъ­ф­те­ли, пти­ч­ки ра­до­с­т­но пе­ят и на ду­ша­та ти ста­ва ед­но та­ко­ва ху­ба­во и све­т­ло.

Се­га ве­че ни­що не ми е ху­ба­во. Къ­с­но се стъм­ва, а аз съм от­ви­к­нал ве­че да стоя на све­т­ло. По­ч­ва да ме бо­ли гла­ва­та, да ми се вие свят, да ми се ка­ч­ва кръ­в­но­то. То кръ­в­но­то ми се ка­ч­ва по ня­кол­ко пъ­ти на ден, не са­мо за­що­то е све­т­ло.

Вче­ра напри­мер ми се стъм­ни по­с­ред бял ден. Пре­ди по­ло­вин го­ди­на с ком­ши­я­та Го­шо бя­х­ме ре­ши­ли да при­пе­че­лим не­що. Ама да не си по­ми­с­ли­те, че сме на­п­ра­ви­ли не­що не­по­ч­те­но или ня­ка­к­ва да­ла­ве­ра. На­пъл­но ре­до­в­но се хва­на­х­ме за ня­кол­ко де­на да по­ра­бо­тим за ед­на фир­ма ка­то из­ко­п­чии на ка­нал.

Пла­ти­ха ни хо­ра­та,раз­пи­са­х­ме се  и….пи­то-пла­те­но, де има ед­на ду­ма. Вче­ра при­с­ти­г­на ед­на при­зо­в­ка да се явя, къ­де­то тря­б­ва и да но­ся ка­к­во­то тря­б­ва. Ока­за се, че фир­ма­та по­да­ла име­на­та ни на да­нъ­ч­ни­те, пък ние не сме по­да­ли де­к­ла­ра­ции.                                                                                                             

– Що бе, хо­ра- при­п­ла­ка ком­ши­я­та Го­шо- взе­ма­ли сме 20 лв. и се­га ка­к­во? С да­нъ­ка с гло­ба­та и ще из­ле­зе, че има­ме да да­ва­ме. То не е кой знае ка­к­во, ама три де­на пре­ди да пла­тят по­мо­щи­те за без­ра­бо­т­ни два­та ле­ва ми се ви­ж­дат ка­то вра­та­та го­ле­ми.                                                     

– Ще да­ваш, че пу­шек ще се вди­га- ска­с­т­ри го да­нъ­ч­ният- на­ша­та ра­бо­та е то­ва – да из­кар­ва­ме тъм­ния би­з­нес на све­т­ло.

Под све­т­ли­ни­те на про­же­к­то­ра един вид. Да се знае кой ка­к­во пе­че­ли в тая дър­жа­ва и ка­к­ви да­нъ­ци пла­ща. Го­ле­ми та­ри­ка­ти сте би­ли, бе! Пе­че­ли­те, пък по­с­ле…

Аа­аа, да ги ня­ма­ме тия. Вна­сяш да­нъ­ка и гло­ба­та, до­ка­то ра­бо­та­та не е ста­на­ла де­бе­ла. 

От ня­кол­ко дни и Го­шо стои на тъм­но. Стои и на свещ  че­те за Ан­д­ре­ш­ко. Че­те, пие до­ма­ш­на ра­кия и ка­то се оха­ка то­ку сри­та же­на си…

“Ти зна­еш ли ко е туй Ан­д­ре­ш­ко ма, па­т­ка с па­т­ка не­до­у­чи­ла! Ан­д­ре­ш­ко то­ва е…го­ля­ма­та ра­бо­та е Ан­д­ре­ш­ко…Да зна­еш, че Ан­д­ре­ш­ко е….” и за­с­пи­ва. По-ра­но на мен ми се при­с­ми­ва­ше и ми ви­ка­ше, че съм бил ка­то бу­хал, ама се­га…

Тъм­но е. И все по-тъм­но ще ста­ва. И още по­ве­че ще ста­ва­ме.         

Йордан МИНЧЕВ                                                                                           

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.