Тъмно е. И още по-тъмно ще става По-рано обичах да ми е светло.
Стоя на терасата, пуша си и се радвам на живота. Дърветата са се раззеленили, полите са се скъсили, цветята са разцъфтели, птички радостно пеят и на душата ти става едно такова хубаво и светло.
Сега вече нищо не ми е хубаво. Късно се стъмва, а аз съм отвикнал вече да стоя на светло. Почва да ме боли главата, да ми се вие свят, да ми се качва кръвното. То кръвното ми се качва по няколко пъти на ден, не само защото е светло.
Вчера например ми се стъмни посред бял ден. Преди половин година с комшията Гошо бяхме решили да припечелим нещо. Ама да не си помислите, че сме направили нещо непочтено или някаква далавера. Напълно редовно се хванахме за няколко дена да поработим за една фирма като изкопчии на канал.
Платиха ни хората,разписахме се и….пито-платено, де има една дума. Вчера пристигна една призовка да се явя, където трябва и да нося каквото трябва. Оказа се, че фирмата подала имената ни на данъчните, пък ние не сме подали декларации.
– Що бе, хора- приплака комшията Гошо- вземали сме 20 лв. и сега какво? С данъка с глобата и ще излезе, че имаме да даваме. То не е кой знае какво, ама три дена преди да платят помощите за безработни двата лева ми се виждат като вратата големи.
– Ще даваш, че пушек ще се вдига- скастри го данъчният- нашата работа е това – да изкарваме тъмния бизнес на светло.
Под светлините на прожектора един вид. Да се знае кой какво печели в тая държава и какви данъци плаща. Големи тарикати сте били, бе! Печелите, пък после…
Аааа, да ги нямаме тия. Внасяш данъка и глобата, докато работата не е станала дебела.
От няколко дни и Гошо стои на тъмно. Стои и на свещ чете за Андрешко. Чете, пие домашна ракия и като се охака току срита жена си…
„Ти знаеш ли ко е туй Андрешко ма, патка с патка недоучила! Андрешко това е…голямата работа е Андрешко…Да знаеш, че Андрешко е….“ и заспива. По-рано на мен ми се присмиваше и ми викаше, че съм бил като бухал, ама сега…
Тъмно е. И все по-тъмно ще става. И още повече ще ставаме.
Йордан МИНЧЕВ