ТЪРКАЙ И НЕ МЪРКАЙ

Стоя си у до­ма на хла­д­но и гле­дам те­ле­ви­зия. То ка­к­во ли има да се гле­да, ама ка­то ня­ма ка­к­во дру­го да пра­виш.

Мла­да ре­пор­тер­ка е на­в­ря­ла ми­к­ро­фон в ли­це­то на ед­на ви­ди­мо стре­с­на­та же­ни­ца из­с­т­рел­ва сле­д­ния дъл­бо­ко­ми­с­лен въ­п­рос: “Ка­к­во по­чу­в­с­т­ва­х­те, ко­га­то го по­тър­ка­х­те?”. Же­ни­ца­та сму­те­но за­по­ч­на да от­го­ва­ря, че ка­то го по­тър­ка­ла се се­п­на­ла, че то­ч­но на нея й се па­д­нал тоя го­лям къ­с­мет, как оне­мя­ла в пър­вия мо­мент, ама по­с­ле се съ­пи­кя­са­ла и се­га щя­ла да го спо­де­ли с ця­ло­то си се­мей­с­т­во.

Ста­ва ду­ма за къ­с­ме­та, кой­то я осе­нил, до­ка­то тър­ка­ла по­ре­д­но­то би­ле­т­че, за­ку­пе­но от бли­з­ка­та „Ла­Ф­ка”. Ако тря­б­ва да бъ­да че­с­тен и аз съм тър­кал би­ле­т­че. Ку­пих си го, за­що­то про­да­ва­ч­ка­та упо­ри­то ми обя­с­ня­ва­ше как ня­ма­ла да ми вър­не два ле­ва, ама що пък да не си взе­ма би­ле­т­че, мо­же там да ми е къ­с­ме­тът. Аз къ­с­ме­тът си го знам, ама в из­б­лик на ма­ло­у­мие го взех. Тър­ках, тър­ках и…ни­що.

– То то­ва не­що от един път не ста­ва, по­съ­ве­т­ва ме съ­се­дът Ма­рин. Аз кол­ко та­ки­ва съм из­тър­кал…!!

– И ка­к­во, спе­че­ли ли?

– Спе­че­лил съм аз! Един …та­къв съм спе­че­лил.

-Ами то­га­ва от къ­де зна­еш на кой път ста­ва?

– Знам аз, на­ли гле­дам по те­ле­ви­зи­я­та…Дай ми се­га 20 сто­тин­ки, ще ти ги вър­на след мал­ко. Ами ка­к­во да на­п­ра­вя, да­дох му. Той тре­с­ка­во из­ва­ди от тор­ба­та със за­р­за­ват ед­но би­ле­т­че и го из­тър­ка със ско­ро­ст­та на ани­ма­ци­о­нен ге­рой.

– Мам­ка му, пак ня­ма ни­що.

– Е, то днес ако ня­ма, ут­ре ще има-опи­тах се да го ус­по­коя..

– Ще има та­ра­тан­ци!- про­мър­мо­ри Ма­рин. Се­га, та­ман си ми дал 20 ст. за­що не ми да­деш още 80 да сти­г­нат за ед­на би­ра?

– По­тър­кай ме по пра­з­ния джоб и ако на­ме­риш по­ве­че от 60, твои са- по­ше­гу­вах се аз и то го­ве­до­то взе да ми тър­ка джо­ба. На­пъл­но се обър­ка тоя на­род. Раз­чи­та­ли на къ­с­ме­та.

Той, къ­с­ме­тът ти, е ясен на теб, щом си се ро­дил ту­ка, ама ка­то ис­каш, про­б­вай. Ама из­г­ле­ж­да не са­мо той се про­б­ва. Фу­т­бол­ни­те клу­бо­ве на­да­до­ха вой, че ако за­б­ра­нят би­ле­т­че­та­та, фу­т­бо­лът ни оти­вал на май­на­та си. Де­мек, там къ­де­то е и се­га. Ни­що, че има би­ле­т­че­та. Си­гур­но и пре­зи­ден­ти­те на тия клу­бо­ве тър­кат, за да мо­гат да ги из­дър­жат и да да­ват на бра­зил­ци взе­ти на ки­ло­г­рам от пла­жо­ве­те на Ко­па Ка­ба­на пе­т­ци­ф­ре­ни за­п­ла­ти в ев­ро. Най-сил­но се раз­ви­ка пре­зи­ден­тът на Сла­вия. Чак по­ч­нах да си ми­с­ля, че Ку­па­та на Бъл­га­рия я е спе­че­лил с би­ле­т­че от Зла­т­на пи­ра­ми­да. Вяр­но, че на къ­с­мет си бе­ше, ама ед­ва ли е от би­ле­т­че. Да, ама на мен ми хрум­на не­що дру­го, до­ка­то гле­дах как Ма­рин­чо  на­с­тър­ве­но тър­ка, тър­сей­ки къ­с­ме­та. За­що са­мо па­ри в тия би­ле­т­че­та? Не­ка да има и не­що по-ре­ал­но и жи­з­не­но не­об­хо­ди­мо. На­при­мер, тър­каш и ти се па­да по­се­ще­ние при ле­кар без кли­ни­ч­на пъ­те­ка и пла­те­но от ло­та­ри­я­та. Или да ти пла­щат три ме­се­ца сме­т­ки­те за то­ка и во­да­та. Ля­то­то пък мо­же и 3 то­на дър­ва за ог­рев с вклю­че­но при­би­ра­не в ма­зе­то.  Или 3 ак­та от КАТ. Да ви­ди­те то­га­ва как ря­з­ко ще ско­чи обо­ро­тът на би­ле­т­че­та. Или пък из­бо­ри­те да се про­ве­ж­дат по тоя на­чин. Тър­каш, тър­каш ГЕРБ. Тър­каш, тър­каш – БСП. Са­мо да не ти се па­д­не Ва­ле­ри Си­ме­о­нов, че той им е ду­ш­ма­ни­на на тия иг­ри. Ако не дру­го, след то­ва ще си псу­ваш къ­с­ме­та, а не се­бе си, че си бил тъп. А се­га ка­к­во? Да­ват им ед­ни па­ри да има ка­к­во да хвър­лят на те­ле­фон­ни­те из­мам­ни­ци. Ама то да­ли на тях или на дър­жа­ва­та, все тая. Пак ще ти ду­ха през га­щи­те и ще ти кур­ка сто­ма­хът на пра­з­но. Так че…тър­кай и не мър­кай.

Йордан МИНЧЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.