Още сме под впе­ча­т­ле­ни­е­то на кон­цер­та с го­ди­ш­на­та про­ду­к­ция на Ба­ле­т­на фор­ма­ция „Тър­го­ви­ще“ с ръ­ко­во­ди­те­ли Ма­ри­ам Ма­кар­на­ян и Се­в­да­ли­на Стой­че­ва.

От го­ди­ни в та­зи фор­ма­ция уча­с­т­ват де­ца на це­ли тър­го­ви­щ­ки фа­ми­лии-по ед­но, по две де­ца от се­мей­с­т­во, дру­ги мла­ди се­мей­с­т­ва пък са ос­та­ва­ли в Тър­го­ви­ще то­ч­но по та­зи при­чи­на- за да по­се­ща­ват те­х­ни­те на­с­ле­д­ни­ци та­зи кла­с­на ба­ле­т­на шко­ла, до­не­с­ла от кон­кур­си в Бъл­га­рия и от чу­ж­би­на най-ви­со­ки от­ли­чия-пре­с­тиж и за гра­да ни, и за Мла­де­ж­кия дом с ди­ре­к­тор Да­ни­е­ла Мар­че­ва, в чи­е­то ли­це съ­с­та­ви­те ви­на­ги имат   по­да­де­на ръ­ка и бе­зу­с­ло­в­на, го­ре­ща  по­д­к­ре­па. За ед­но та­ко­ва се­мей­с­т­во, в ко­е­то съ­д­бо­в­но въз­дей­с­т­вие през го­ди­ни­те е ока­за­ла Ба­ле­т­на­та шко­ла, раз­ка­з­ва­ме се­га. То­ва е сем.Сте­фа­но­ви- фа­ми­лия, в ко­я­то и три­те им дъ­ще­ри са въз­пи­та­ни­ч­ки на та­зи ба­ле­т­на фор­ма­ция. Всъ­щ­ност, ба­ле­тът е не­о­съ­ще­с­т­ве­на­та мла­де­ж­ка ме­ч­та на тя­х­на­та май­ка д-р Иве­ли­на Сте­фа­но­ва -из­ве­с­тен оф­тал­мо­лог в гра­да ни. Тя е ро­дом от Ту­т­ра­кан и в де­т­с­т­во­то си стра­ш­но мно­го е ис­ка­ла да тан­цу­ва ба­лет, но про­с­то е ня­ма­ла та­ка­ва въз­мо­ж­ност. Се­га е ща­с­т­ли­ва, за­що­то  ме­ч­та­та й ве­че е осъ­ще­с­т­ве­на, до­ри по три..Най-го­ля­ма­та дъ­ще­ря-Ди­ма­на, та­зи про­лет за­вър­ши Вто­ро ОУ и бе­ше аби­ту­ри­ен­т­ка, ме­ч­тае да на­с­ле­ди про­фе­си­я­та на ма­ма и на пре­д­ва­ри­тел­ни­те из­пи­ти в Ме­ди­цин­с­ки­те уни­вер­си­те­ти в Со­фия и Вар­на се пре­д­с­та­ви от­ли­ч­но. Йо­ан­на е с го­ди­на по-мал­ка от се­с­т­ра си, съ­що учи във Вто­ро ОУ, а най-мал­ка­та- Да­ни­ка, ще бъ­де пър­во­к­ла­с­ни­ч­ка  и е сред про­хо­ж­да­щи­те в ба­ле­т­но­то из­ку­с­т­во.

КАК СЕ НА­СО­Ч­ВАТ КЪМ БА­ЛЕ­ТА?

Пър­во­на­чал­но две­те по-го­ле­ми се­с­т­ри опи­та­ли мно­го на­чи­на­ния: про­б­ва­ли с ху­до­же­с­т­ве­на гим­на­с­ти­ка, но още след пър­ва­та ре­пе­ти­ция се вър­на­ли раз­п­ла­ка­ни, тук мно­го се ка­ра­ли. По­с­ле се на­со­чи­ли към на­ро­д­ни­те тан­ци, но и те не им до­па­д­на­ли. Та­ка по­па­д­на­ли в ба­ле­т­на­та шко­ла Ма­кар­на­ян-Стой­че­ва. И ос­та­на­ли це­ли 12 го­ди­ни. От­тук на­та­тък ви­на­ги у до­ма им се е го­во­ри­ло за ба­лет, ви­на­ги са се от­ра­бо­т­ва­ли ба­ле­т­ни стъ­п­ки, ре­пе­ти­ра­ли  са се но­ви­те тан­ци. Две­те ча­ро­в­ни­ци Ди­ма­на и Йо­ан­на си спом­нят, ко­га­то ро­ди­те­ли­те на те­х­ния ба­ща- ба­ба Ди­ми­т­рин­ка и дя­до Дан­чо/ ве­че по­кой­ник/ ги во­де­ли и на ба­лет, и в ан­г­лий­с­кия клуб,по­с­ле ги из­ча­к­ва­ли, връ­ща­ли се за­е­д­но вкъ­щи, дя­до им пра­вел сан­д­ви­чи … Се­га пък ка­ки­те во­дят на ба­лет сво­я­та най-мал­ка се­с­т­ри­ч­ка, сла­ду­ра­на­та  Да­ни­ка и пак ця­ло­то се­мей­с­т­во се въл­ну­ва и съ­п­ре­жи­вя­ва ма­ги­я­та на ба­ле­т­но­то из­ку­с­т­во.

Ос­вен ма­ма, ко­я­то де­вой­ки­те без­к­рай­но оби­чат, за­що­то ги раз­би­ра и им е най-до­б­ра­та  при­я­тел­ка, ог­ром­на е и по­д­к­ре­па­та на ба­ща им/ ви­ден бан­кер в Тър­го­ви­ще/, кой­то съ­що бе­ше сред раз­въл­ну­ва­ни­те ро­ди­те­ли от ви­дя­но­то на го­ди­ш­ния кон­церт в Мла­де­ж­кия дом. За не­го, ма­ма и ка­ка, ко­и­то го­с­ту­ва­ха в ре­да­к­ци­я­та на „Зна­ме“  раз­ка­за­ха, че че­с­то пи­тал да не би да  про­пу­с­нат сро­ка,за  да за­пи­шат и  мал­ка­та Да­ни­ка в Шко­ла­та. Ба­ле­тът- то­ва е ця­ло се­мей­но пре­жи­вя­ва­не за сем.Сте­фа­но­ви- ви­на­ги с охо­та ро­ди­те­ли­те съ­п­ро­во­ж­дат и пъ­ту­ват за­е­д­но със сво­и­те три пре­к­ра­с­ни мо­ми­че­та на по­ре­д­ния кон­церт- в к.к.Ал­бе­на, Ка­зан­лък, к.к.“Зла­т­ни пя­съ­ци“ и др.

ВИ­НА­ГИ С РЕ­С­ПЕКТ И УВА­ЖЕ­НИЕ в сем.Сте­фа­но­ви се е го­во­ри­ло за по­ря­д­ки­те в ба­ле­т­на­та шко­ла и за въз­дей­с­т­ва­щия  при­мер на две­те ръ­ко­во­ди­тел­ки: -И г-жа Ма­кар­на­ян, и ка­ка Се­в­ди при ра­бо­та­та си в Шко­ла­та да­ват вси­ч­ко от се­бе си- те са из­к­лю­чи­тел­но тър­пе­ли­ви, вни­ма­тел­ни към нас-раз­ка­з­ва Ди­ма­на.- Учат ни  на упо­ри­тост и по­с­то­ян­с­т­во,на  ди­с­ци­п­ли­на и са­мо­с­то­я­тел­ност.  За­ви­на­ги ще за­по­м­ня то­ва, на ко­е­то осо­бе­но дър­же­ше г-жа Ма­кар­на­ян-та­зи гра­ци­о­з­ност, та­зи ле­ко­та в по­хо­д­ка­та, чу­в­с­т­во­то за танц, за ри­тъм- вси­ч­ко то­ва ос­та­ва за цял жи­вот. А усе­ща­не­то, ко­га­то из­ле­зеш на сце­на­та, ко­га­то све­т­нат про­же­к­то­ри­те и си във фо­ку­са на вни­ма­ни­е­то на пу­б­ли­ка­та-не­о­пи­су­е­мо, уни­кал­но из­жи­ва­ва­не… Пре­ди сце­на­та оба­че, е по­д­го­то­в­ка­та- труд, труд, мно­го труд…Но то­ва уси­лие, гра­ни­че­що със сто­и­ци­зъм при от­ра­бо­т­ва­не­то на по­ре­д­на­та ком­по­зи­ция, си има и сво­и­те мно­го ва­ж­ни стра­ни-  учи мла­ди­те да бъ­дат спло­те­ни, за­е­д­но да се по­д­дър­жат, да се усе­щат и раз­би­рат с един по­г­лед, да ра­бо­тят в екип, за да се по­с­ти­г­не то­зи  пъ­лен син­х­рон и за­вър­ше­ност на тан­ца….А след тол­ко­ва емо­ции, след тол­ко­ва упо­рит, не­и­с­тов труд ид­ва и сце­на­та,  ид­ва и сре­ща­та с пу­б­ли­ка­та…Ап­ло­ди­с­мен­ти­те, по­с­ле от­ли­чи­я­та.. – Тол­ко­ва мно­го при­чи­ни за гор­дост от мно­го­б­рой­ни­те кон­кур­си сме има­ли, то­ва ти ос­та­ва в ду­ша­та…. И един страх, ог­ро­мен страх- да не ра­зо­ча­ро­ва­ме с иг­ра­та си сво­и­те ръ­ко­во­ди­тел­ки-спо­де­лят гра­ци­и­те. И от­но­во с обо­жа­ние го­во­рят за тях. По­з­на­ни­е­то за ба­ле­та, лю­бо­в­та, стра­ст­та към тан­ца ни ги да­де то­ч­но тя, та­зи тол­ко­ва сми­ре­на, ми­ла, зем­на и до­б­ра же­на- та­ка  оп­ре­де­лят г-жа Ма­кар­на­ян.Три­те мо­ми­че­та са влю­бе­ни и в ка­ка Се­в­ди, ко­я­то е „стра­хо­тен“ хо­ре­о­г­раф. Ко­га­то хо­дим по кон­кур­си, сме ви­ж­да­ли мно­го ед­на­к­ви тан­ци, но при нас, в шко­ла­та  ни­то един танц не си при­ли­ча с дру­гия. Ка­ка Се­в­ди из­ми­с­ля тан­ци­те пред нас, с нас, за­то­ва и те са тол­ко­ва са­мо­би­т­ни и ори­ги­нал­ни, тя се спра­вя с вси­ч­ко, съ­що та­ка тан­цу­ва на сце­на стра­хо­т­но!  ка­з­ват мо­ми­че­та­та, от чи­е­то око не мо­же да убе­г­не ни­то един де­тайл.

ЗА ДИ­МА­НА ТА­ЗИ ГО­ДИ­НА бе­ше по­с­ле­д­на­та и в учи­ли­ще, и в шко­ла­та. Се­га я оча­к­ват но­ви­те пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва в жи­во­та.  Но къ­де­то и да иде, с ка­к­во­то и да се за­х­ва­не, кон­та­к­тът с  хо­ра­та от не­й­на­та Все­ле­на на Лю­бо­в­та, част от ко­и­то са: ма­ма, та­ти, г-жа Здра­в­ка Ра­де­ва- кла­с­на­та , ко­я­то тя съ­що обо­жа­ва, г-жа Ма­кар­на­ян, ка­ка Се­в­ди, г-жа Мар­че­ва, ще я връ­ща тук, в ро­д­но­то Тър­го­ви­ще, къ­де­то ви­на­ги ще я ча­кат и оби­чат… А Йо­ан­на и Да­ни­ка про­дъл­жа­ват по не­й­ния път…

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА