БЕЗ РЕСТОРАНТА НЕ МОГА…

Казва бизнесменът Тодор ЯНАКИЕВ

-Как по­д­дър­жа­те тол­ко­ва го­ди­ни ви­со­ко ни­во в ре­с­то­ран­та си?

-Убе­ден съм, че са­мо един го­т­вач, или са­мо един до­бър сер­ви­тьор, или са­мо един ме­ни­джър не мо­гат да вди­г­нат за­ве­де­ни­е­то на ни­во. Вси­ч­ки без из­к­лю­че­ние тря­б­ва да бъ­дат на ви­со­ко про­фе­си­о­нал­но ни­во. И то­ва мо­же да се слу­чи. На моя екип да­вам при­мер, че все ед­но сме фу­т­бо­лен от­бор, кой­то тря­б­ва да иг­рае мно­го до­б­ре в екип – с вра­тар, хал­фо­ва и за­щи­т­на ли­ния, на­па­де­ние. То­га­ва ус­пе­хът ще до­й­де. Аз не се при­те­с­ня­вам, че от мо­и­те ка­д­ри ня­кой ще на­пу­с­не или ще оти­де при кон­ку­рен­ци­я­та. То­ва за­ви­си от вси­ч­ки, ко­га­то има екип – има ре­зул­тат.

-Как раз­ре­ша­ва­те про­б­ле­ми­те, ко­га­то въз­ни­к­нат кри­ти­ч­ни си­ту­а­ции?

-Опи­т­вам се, раз­ре­ша­вай­ки ги, да из­в­ле­ка ди­ви­ден­ти от тях.  По­ч­ти ня­ма слу­чай, в кой­то да е има­ло ня­ка­къв гаф и след то­ва да не сме из­в­ле­к­ли ди­ви­дент.

-Как се слу­чи та­ка, че за­по­ч­на­х­те ра­бо­та в ту­ри­з­ма?

-Слу­чай­но­ст­та е мно­го ин­те­ре­с­на. /ус­ми­х­ва се/ Мно­го оби­чах да ко­ся тре­ва, но ве­д­нъж ко­са­та се счу­пи и оти­дох да я въз­с­та­но­вя. То­га­ва по­пи­тах на­чал­ни­ка на ле­ти­ще­то да­ли мо­га да ра­бо­тя в ре­с­то­ран­та им. Той най-на­пред ми се ска­ра, но след то­ва одо­б­ри же­ла­ни­е­то ми и та­ка за­по­ч­нах. Ед­но счу­п­ва­не на ко­са­та ме до­ве­де в ту­ри­с­ти­че­с­кия бранш. След то­ва тря­б­ва­ше мно­го да се учи, за­що­то аз съм убе­ден, че без уче­не не мо­гат да се по­лу­чат не­ща­та.

-Ка­к­во сте за­вър­ши­ли?

-Спор­тен и ту­ри­с­ти­че­с­ки ме­ни­дж­мънт във ВИНС – Вар­на.

-Кол­ко го­ди­ни ве­че сте в то­зи бранш?

-Ми­на­вам 30 го­ди­ни ра­бо­та в та­зи сфе­ра. Ра­бо­тя го с же­ла­ние. За мен ре­с­то­ран­тьор­с­т­во­то е на­чин на жи­вот и чу­в­с­т­вам, че без ре­с­то­ран­та – не мо­га.

-Как ви­ж­да­те бъ­де­що­то на ту­ри­з­ма, на ре­с­то­ран­тьор­с­т­во­то?

-Оби­ко­лил съм све­та, но ми­с­ля че ня­ма по-до­б­ра ту­ри­с­ти­че­с­ка де­с­ти­на­ция от Бъл­га­рия за пе­че­ле­не на па­ри в та­зи сфе­ра. Це­ло­го­ди­ш­но има въз­мо­ж­ност за то­ва, но на нас ни ли­п­с­ва ор­га­ни­за­ци­я­та. 90% ор­га­ни­за­ция и 10% ра­бо­та – то­ва ми ка­за за ре­с­то­ран­тьор­с­кия бранш пре­ди го­ди­ни ди­ре­к­то­рът на „Об­ще­с­т­ве­но хра­не­не”. То­ва, ко­е­то Бог ни е дал, ако го из­по­л­з­ва­ме – на­ша­та дър­жа­ва мо­же да пе­че­ли мно­го па­ри. То­ва е при­о­ри­тет но­мер 1 за Бъл­га­рия. Тря­б­ва и мно­го се­ри­о­з­но да ак­цен­ти­ра­ме вър­ху по­д­го­то­в­ка­та на ка­д­ри­те си – тук, при нас, а не да вкар­ва­ме от­вън. Про­с­пе­ри­те­тът в то­зи бранш е не­о­г­ра­ни­чен.

А свър­з­ва­те ли по­д­го­то­в­ка­та със за­п­ла­ща­не­то?

-Да, не­пре­мен­но тря­б­ва да има до­б­ро за­п­ла­ща­не.За да на­би­ра­ме до­б­ри ка­д­ри, тря­б­ва да им пла­ща­ме и до­б­ри за­п­ла­ти. Тря­б­ва да им оси­гу­рим до­бър стан­дарт на жи­вот и са­мо­чу­в­с­т­вие, за да ра­бо­тят с ен­ту­си­а­зъм.

-Бла­го­да­ря за то­зи раз­го­вор!

Ин­тер­вю на

Ру­мен Дра­га­нов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.