-Кога и как е сформиран клубът?
-На 3 март 2008 имаше една изложба, свързана с освободителната война и бяха представени оръжията, използвани от двете воюващи страни. Имаше много експонати от лични колекции на доста сериозни колекционери. Понеже бяхме малко хора в града, които се познавахме покрай тази тематика, естествено се събрахме и по инициатива на Върбан Минев от Велико Търново и Пламен Събев от Шумен, където имаше вече създадени такива клубове, дадохме на хобито официална форма. В началото бяхме десетина души, от които някои си тръгнаха, но пък идваха нови хора, които се обединиха около идеята. Приемали сме по няколко души на година, като това винаги се случва на 3ти март, с тържествен ритуал. Но това винаги са хора, които са били на наши възстановки, знаят за какво иде реч. Защото ако не си го видял, няма как да го поискаш и усетиш.
-Кой може да стане член на Вашето формирование?
– Всеки е добре дошъл, който се интересува. Общата тематика е ясна – периода на Възраждането, преди Освобождението, след него, борбите за национално обединение. Неща, които са свързани с историята, не само с военната, а като цяло с историята на България. И другата наша тема, разбира се, различните видове оръжия – хладни и огнестрелни, които са били употребявани по време на всички тези периоди. Представянето и визуализацията на всички тези исторически моменти са обвързани с съответното оборудване, като освен оръжията, трябват и съответните униформи, народни носии и т.н. Всички тези неща се набавят с личните средства на членуващите. Финансите никак не са малко, особено когато става въпрос за пресъздаването на няколко периода.
-Каква задача има пред себе си клубът?
-Целта на тези изяви е да видят хората на живо съответната възстановка. Защото едно е да ти го разказва учителят в училище, друго е като се погледне едно нещо на место. Униформата в музея на манекена стои по един начин, а когато пред теб е човек, тогава по съвсем различен начин се преживява. В момента активно участващите членове на Патриотичен клуб «Възраждане» – Търговище са 14 души. Разбира се, това не е достатъчен брой за качественото пресъздаване на даден исторически момент, което става предпоставка за създаването на близки отношения между клубовете в съседните градове. От скоро вече стана масова практика да ни канят в училища, защото педагозите също разбират, че това е един много по-лесен, атрактивен и запомнящ се начин за поднасяне на даден исторически период.
–Предстоят ли Ви скоро някакви големи събития?
– Както и всяка друга година, задължително, това е участието във възстановката на Шипка, която е с национален мащаб. Тя се провежда от Национално дружество «Традиция», а самата организация започна още преди месец. Това е нещо, в което всеки се гордее да участва. Едно от любимите места за посещение на ПК «Възраждане» са Чакъровите празници, в Смолян. Там се събират клубовете от региона, а Търговище винаги е топло прието на мероприятието, заради зародилата се прекрасната дружба. Савин Савов сподели, че празникът там винаги се получава прекрасен, особено когато е на историческия фон на събитията от този период – дейността на Чакър войвода, борбата му за автономия на региона и т.н. В момента клубът се готви за 100-годишнината от Дойранската епопея. Тя ще се проведе септември месец, в Троян. Събитието изисква изключително сериозно и отговорно отношение от клубове на Национално дружество «Традиция», на което ПК «Възраждане» – Търговище е асоцииран член от 2011 година.
Накрая питаме нашия събеседник какво е усещането да бъдеш част от исторически момент?
-Емоцията е невероятна, дори не знам как да го опиша, как да го предам. Още с подготовката започват всички радости, чувства и емоции, които те водят постепенно към конкретната историческа епоха. Още като се съберем, всички са интусиазирани, нахъсани, всеки идва с желанието. Реконструкторите са особена порода хора. Понякога буквално влизаме в другия свят м става наистина интересно. Винаги има някой, леко пострадал, но това е заради желанието всичко да изглежда максимално точно и реално. Емоцията е невероятна!
Интервюта на
АНАСТАСИЯ ИВАНОВА,
стажант-репортер
ЗАЕДНО ГОРИМ ЗА ЕДНА ИДЕЯ
Ясмина Тодорова е на 21 години, от град Търговище. Тя е студентка по психология във Великотърновският университет. Тя е една от най-младите представители на ПК «Възраждане».
-Каква е мотивацията на млад човек, като теб, за участие в ПК „Възраждане“?
-През 2016 година, на 3-ти март присъствах на историческа възстанвка в град Велики Преслав по случай освобождението на България от турско робство. Още тогава се появи желанието в мен да се присъединя към това благородно и достойно за уважение дело. Благодарение на всички тези хора, които се бяха включили във възстановката, успях да усетя духът на безсмъртните български герои, чийто живот е бил обагрен с кръв в името на отечеството. Видях как историята оживява пред очите ми и почувствах как сърцето ми се изпълва с гордост и почит към загиналите за свободата. Усетих тежест в гърдите, знаех, че моето място е там, „на бойното поле“, а не сред публиката. Реших, че трябва да намеря хората, които организират тези мероприятия и да се срещна с тях. Така август месец присъствах за втори и последен път като зрител на „Шипченската епопея“, която се проведе на връх св. Никола. Тогава си дадох обещание, че догодина и аз ще бъда на върха с униформа и с пламък в очите, за да покажа на всички хора, които идват да ни гледат, че трябва да помним миналото си и да се гордеем с него. Така не след дълго се запознах с членовете на търговищкия клуб „Възраждане“ и още след първата ни среща разбрах, че мястото ми е там.
-В колко възстановки си успяла да вземеш участие и какви впечатления остват в теб след краят им?
-Участвала съм в около четиринадесет исторически възстановки до този момент. Била съм кръстоносец, мома, черкез, башибозук, казак, както и български войник от Втората световна война. След края на всяка възстановка продължавам да усещам мирисът на барут и ми е трудно да се върна обратно в реалността. Сърцето ми продължава да тупти силно и просто съм горда, че дори и за кратко съм била една идея по – близо до тези исторически периоди, изпълнени с героизъм, себеотдаване, жертвоготовност, чест и достойнство. Трудно е да се опише с думи, човек трябва да го изпита, за да го разбере.
-Какво ти дава това твое занимание?
-След като станах част от ПК Възраждане разбрах, че знам твърде малко за историята ни. Сега, благодарение на членовете на клуба, в който членувам, имам възможност да получа нови и интересни знания за нашето минало. Освен това, намерих много приятели, с които заедно горим за една и съща идея. И не на последно място се опитвам не само да се уча и да взимам добър пример от тях, но и аз самата да бъда пример за хората около мен.