Ня­ма друг ме­сец ка­к­то май, на­си­тен с тол­ко­ва
         мно­го ва­ж­ни да­ти и съ­би­тия, ка­то за­по­ч­нем
         от пър­вия му ден – 1 май – Ме­ж­ду­на­ро­ден ден на тру­да и ра­бо­т­ни­че­с­ка­та со­ли­дар­ност, пре­ми­нем към 9 май – Ден на по­бе­да­та, из­с­т­ра­дан с це­на­та на ми­ли­о­ни жер­т­ви – про­ме­нил хо­да на ис­то­ри­я­та, за да ста­не и Ден на Ев­ро­па. То­зи май бе­ше на­си­тен и с мно­го съ­би­тия и сре­щи на ли­де­ри­те на ця­ла Ев­ро­па, на ко­и­то бя­х­ме до­ма­кин. Ис­ка­ме или не, све­тът се про­ме­ня и ста­ва все по-гло­ба­лен.

Ху­ба­во­то е, че все по­ве­че осъ­з­на­ва­ме, че са­мо за­е­д­но на ма­са­та на пре­го­во­ри­те мо­жем да го опа­зим и съ­х­ра­ним. От За­па­д­ни­те бал­ка­ни до Ко­рея  осъ­з­на­ват, че не в оръ­жи­я­та е си­ла­та, а във во­ля­та и си­ла­та на ду­ха да на­д­мо­г­неш его­то си – да по­да­деш ръ­ка, да опо­з­на­еш и при­е­меш раз­ли­чи­я­та на съ­се­да си в име­то на оце­ля­ва­не­то и до­б­ру­ва­не­то на хо­ра­та на та­зи кра­си­ва зе­мя. Ме­сец май е най-бъл­гар­с­ки­ят ме­сец. Да­та­та 24 – най-сви­д­на­та за все­ки бъл­га­рин, за­що­то ние сме с бо­га­та ду­ше­в­ност и це­ним ду­хо­в­но­ст­та и зна­ни­е­то. Не е слу­чай­но, че то­ч­но тук се е за­ро­ди­ло на­ше­то че­т­мо и пи­с­мо. Би­ло е не­об­хо­ди­мо, би­ло е тър­се­но, има­ло е ну­ж­да­та от не­го и „сме да­ли не­що на све­та” – пи­с­ме­но­ст­та на Сла­вян­с­ки­те на­ро­ди. Да­ли сме и да­ва­ме мно­го кра­со­та и ду­хо­в­ност на све­то­в­на­та кул­ту­ра, не са­мо със сло­во­то, но и чрез ма­ги­я­та на на­ша­та му­зи­ка. Не е слу­чай­но, че име­ни­ти­ят, по­з­нат в це­лия свят Жен­с­ки хор „Ми­с­те­рия на бъл­гар­с­ки­те гла­со­ве” из­б­ра 25 май за све­то­в­на пре­ми­е­ра на но­вия си про­ект – ал­бу­ма „Бу­у­Чи­и­Миш”, за кой­то све­та те­пър­ва ще го­во­ри.

„Смай­ва­що­то в то­зи хор е, че пре­д­с­та­в­ля­ва ед­но сли­ва­не ме­ж­ду Сре­д­но­ве­ко­ви­е­то и аван­гар­да” – пи­шат за не­го гер­ман­с­ки­те ме­дии. То­ва е дъл­го об­ми­с­лян, в про­дъл­же­ние на 4 го­ди­ни про­ект, в ос­но­ва­та на кой­то са из­пъл­не­ни­я­та на „ко­с­ми­че­с­ки­те гла­со­ве” на на­шия Жен­с­ки хор за ав­тен­ти­чен бъл­гар­с­ки фол­к­лор „Ми­с­те­рия на бъл­гар­с­ки­те гла­со­ве”, съ­в­ме­с­т­но с „дя­вол­с­ко­то гър­ло” на ав­с­т­ра­лий­с­ка­та пе­ви­ца Ли­са Дже­рард. То­ч­но в дни­те на ду­хо­в­ни­те ни пра­з­ни­ци бе­ше пре­ми­е­ра­та на зна­ме­ни­тия спе­к­та­къл на Ва­с­ко Ва­си­лев и Па­ме­ла Ни­къл­сън – „Trоopers” в Лон­дон. По­с­та­но­в­ка­та бе­ше обя­ве­на за „шо­у­то на го­ди­на­та” в ан­г­лий­с­ка­та сто­ли­ца.

Кра­ят на ме­сец май из­б­ра за своя пре­ми­е­ра и из­ве­с­т­ни­ят ни ком­по­зи­тор Сте­фан Ди­ми­т­ров за своя уни­ка­лен про­ект – сим­фо­ни­ч­на­та му твор­ба „Съ­нят на Пи­лат”, вдъ­х­но­вен от кул­то­вия ро­ман на Ми­ха­ил Бул­га­ков „Май­с­то­рът и Мар­га­ри­та”. За­ми­с­ле­но ка­то ба­лет про­из­ве­де­ние се пре­д­с­та­вя под пал­ка­та на бъл­гар­ка­та – ма­е­с­т­ро Лю­б­ка Би­а­джо­ни-Гу­тен­берг. Сте­фан Ди­ми­т­ров при­е­ма пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во към бъл­гар­с­кия му­зи­ка­лен фон и сво­и­те фе­но­ве, и твър­ди, че не се при­те­с­ня­ва, че ня­ма да бъ­де раз­б­ран.

„В те­зи вре­ме­на, ако се от­ка­жеш да имаш ня­ка­к­ва ес­те­ти­ка, ко­я­то да е раз­ли­ч­на от ця­ла­та про­с­та­щи­на, све­тът оти­ва към про­вал. Тря­б­ва да има хо­ра, ко­и­то да дър­жат ни­во – в по­е­зи­я­та, в жи­во­пи­с­та, в му­зи­ка­та, в те­а­тъ­ра, във вси­ч­ко, ко­е­то е из­ку­с­т­во и въз­пи­та­ва цен­но­с­ти” – ка­з­ва ком­по­зи­то­рът.

При­ме­ри, при­ме­ри, све­то­в­но ни­во с бъл­гар­с­ко уча­с­тие в из­ку­с­т­во­то и ду­хо­в­но­ст­та. В Бъл­га­рия ви­на­ги е има­ло и ще има та­ки­ва хо­ра във вси­ч­ки сфе­ри, тря­б­ва да им вяр­ва­ме, да ги сле­д­ва­ме, за да про­дъл­жим с ду­хо­в­но­ст­та и зна­ни­е­то на­пред. То­ва е, ко­е­то е спа­си­ло и съ­х­ра­ни­ло бъл­гар­щи­на­та и оце­ля­ва­не­то ни през ве­ко­ве­те. То­ва и ще ни по­мо­г­не да се впи­шем с на­ша­та уни­кал­ност и в бъ­де­щия гло­ба­лен свят.

НИ­НА АН­Д­РЕ­Е­ВА