НАША ТЪРГОВИЩЕНКА С ПРИНОС ЗА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В БЕЛГИЯ

С Та­ня  се за­по­з­нах по-от­б­ли­зо, ко­га­то  из­да­де своя­та сти­хо­с­бир­ка „Сър­це на длан съм сло­жи­ла”.         Ока­за се, че тя е ин­те­ре­с­на ли­ч­ност, с бо­гат  жи­вот, по­ле­зен и за бъл­га­ри­те, жи­ве­е­щи в чу­ж­би­на. За­по­ч­на­ла е тру­до­ва­та си био­г­ра­фия ка­то пре­по­да­ва­тел по  бъл­гар­с­ки език и ли­те­ра­ту­ра в Ос­но­в­но учи­ли­ще с. На­да­ре­во, би­ла е учи­тел и в ОУ”Хр.Бо­тев” – Тър­го­ви­ще; съ­що в Тър­го­ви­ще е ра­бо­ти­ла ка­то ди­ре­к­тор на Тре­то СОУ “П.Р.Сла­вей­ков”, и ка­то ин­с­пе­к­тор по бъл­гар­с­ки език и ли­те­ра­ту­ра в РИО. Има зва­ние „стар­ши учи­тел по бъл­гар­с­ки език и ли­те­ра­ту­ра”. Ня­кол­ко го­ди­ни е би­ла ко­ре­к­тор в ре­да­к­ци­я­та на в.”Зна­ме на ко­му­ни­з­ма”. По-къ­с­но е за­вър­ши­ла спе­ци­ал­но­ст­та “Со­ци­ал­ни дей­но­с­ти” във ВТУ “Ки­рил и Ме­то­дий” и е ра­бо­ти­ла ка­то ди­ре­к­тор на До­ма за де­ца и мла­де­жи с ум­с­т­ве­на изо­с­та­на­лост “Св. Ми­на” в с. Стра­жа, а из­ве­с­т­но вре­ме и в ди­ре­к­ция “Со­ци­ал­но по­д­по­ма­га­не” – Тър­го­ви­ще. Кон­к­ре­т­ни­ят по­вод да се сре­щ­на със Сто­ян­ка Ге­ор­ги­е­ва за та­зи пу­б­ли­ка­ция е при­но­сът й за съ­з­да­ва­не на бъл­гар­с­ко учи­ли­ще в Бел­гия. Пре­д­ла­гам Ви не­й­ния кра­тък раз­каз за то­зи  ин­те­ре­сен и  по­л­зо­т­во­рен пе­ри­од от  жи­во­та й.

-На 24.05.2009 г. се съ­с­тоя сре­ща на бъл­га­ри жи­ве­е­щи в ра­йо­на на гр. Ан­т­вер­пен – Бел­гия. Тя бе­ше ор­га­ни­зи­ра­на от съ­ще­с­т­ву­ва­ща­та там асо­ци­а­ция „Дом Бъл­га­рия”. Ре­ши­х­ме да се обе­ди­ним и да съ­бе­рем де­ца­та от ра­йо­на на Ан­т­вер­пен, за да  съ­з­да­дем бъл­гар­с­ко учи­ли­ще. Мо­би­ли­зи­ра­ха се хо­ра­та и есен­та на 2009 г. от­во­ри вра­ти бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще. За­ня­ти­я­та се про­ве­ж­да­ха съ­бо­та и не­де­ля, за­що­то през ос­та­на­ло­то вре­ме де­ца­та  по­се­ща­ва­ха бел­гий­с­ко учи­ли­ще.

Ор­га­ни­за­то­ри – дви­га­те­ли на це­лия про­цес, бя­х­ме аз ка­то пре­по­да­ва­тел  и спе­ци­а­лист по бъл­гар­с­ки език и ли­те­ра­ту­ра, и ед­но се­мей­с­т­во, ко­и­то го­ди­ни пре­ди мен бя­ха в Бел­гия. Мъ­жът, Иво До­б­рев ра­бо­ти в опе­ра­та в Ан­т­вер­пен, а не­го­ва­та съ­п­ру­га е аси­с­тент на сто­ма­то­лог. Те са има­ли идея за бъл­гар­с­ко учи­ли­ще, но тъй ка­то е ли­п­с­вал чо­век с пе­да­го­ги­че­с­ки опит, не са ус­пе­ли да осъ­ще­с­т­вят на­ме­ре­ни­е­то си. Съ­б­ра­х­ме се с тях, за­е­д­но оби­ка­ля­х­ме да тър­сим де­ца и ус­пя­х­ме. Есен­та на 2009 40 де­ца ста­на­ха уче­ни­ци в бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще. Сле­д­ва­ща­та го­ди­на вля­зо­х­ме във връ­з­ка с  Дър­жа­в­на аген­ция за бъл­га­ри­те в чу­ж­би­на и то­га­ва ли­ч­но се свър­зах с проф. Бо­жи­дар Ди­ми­т­ров, кой­то мно­го ни по­мо­г­на. Из­п­ра­ти ма­те­ри­а­ли, ви­де­о­ка­се­ти, бъл­гар­с­ки фил­ми и та­ка про­дъл­жи­х­ме.

На сле­д­ва­ща­та го­ди­на кан­ди­да­т­с­т­ва­х­ме по про­ект на Ми­ни­с­тер­с­т­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то и на­у­ка­та в Бъл­га­рия и спе­че­ли­х­ме, ка­то ве­че вси­ч­ки­те уче­б­ни­ци, сре­д­с­т­ва­та по из­д­ръ­ж­ка­та на учи­ли­ще­то по­лу­чи­х­ме от Бъл­га­рия. Мно­го бър­зо ус­пя­х­ме да за­д­ви­жим то­зи про­цес. Аз ус­пях да се свър­жа с дру­ги учи­ли­ща в Ев­ро­па и не са­мо, ка­то осо­бе­но по­л­зо­т­вор­на ми бе­ше връ­з­ка­та с бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще в Па­риж и Аа­фен, Хо­лан­дия. От тях по­л­з­вах ма­те­ри­а­ли и с то­ва, ко­е­то ве­че имах ка­то опит, ус­пя­х­ме да сфор­ми­ра­ме 3 гру­пи. Ед­на­та бе­ше от 2  до 4 го­ди­ш­на въз­раст, дру­ги­те де­ца бя­ха пре­ду­чи­ли­щ­на гру­па до 7 го­ди­ш­на въз­раст, има­х­ме и сбор­на гру­па с по-го­ле­ми де­ца от V, VI,  VII клас. Обу­ча­ва­х­ме ги по бъл­гар­с­ки­те про­г­ра­ми.

По-го­ля­ма­та част от ро­ди­те­ли­те на уча­щи­те де­ца въз­на­ме­ря­ва­ха да се вър­нат в Бъл­га­рия, и на­ша­та идея бе­ше ко­га­то се вър­нат в стра­на­та, де­ца­та да не са про­пу­с­на­ли го­ля­ма част от уче­б­ния ма­те­ри­ал. За­то­ва ос­вен по бъл­гар­с­ки, ги за­ни­ма­ва­х­ме с ис­то­рия на Бъл­га­рия и ге­о­г­ра­фия. Сфор­ми­ра­х­ме с още ед­на бъл­гар­ка тан­цов ан­сам­бъл и та­ка дей­но­ст­та се раз­ра­с­тна. Мал­ко по-къ­с­но сфор­ми­ра­х­ме и дру­го сдру­же­ние – бъл­га­ро-бел­гий­с­ко. Ме­ж­ду 2 и 10 юни раз­да­ва­х­ме сви­де­тел­с­т­ва­та на де­ца­та. Пра­ве­х­ме мно­го го­ля­мо тър­же­с­т­во ме­ж­ду бъл­га­ри и бел­гий­ци, тъй ка­то го­ля­ма  част от де­ца­та бя­ха от сме­се­ни бра­ко­ве. На бел­гий­ци­те мно­го им до­па­д­на та­зи идея. Те мно­го ха­ре­с­ват на­ша­та ку­х­ня, на­ша­та ра­кия, на­ше­то ви­но…

По­д­го­т­вя­х­ме с де­ца­та го­ля­ма про­г­ра­ма и то­га­ва им раз­да­ва­х­ме сви­де­тел­с­т­ва­та.През уче­б­на­та го­ди­на пра­ве­х­ме то­ва, ко­е­то е най- ха­ра­к­тер­но за бъл­гар­с­ки­те оби­чаи – мар­те­ни­ч­ки, сур­ва­к­ни­ци… Учи­ли­ще­то про­дъл­жа­ва да съ­ще­с­т­ву­ва и се­га. Ако е жи­вот и здра­ве, ми­с­ля по ня­кое вре­ме та­зи го­ди­на да оти­да до Бел­гия и да ви­дя до къ­де се е раз­ви­ла дей­но­ст­та и въ­о­б­ще ка­к­во се слу­ч­ва, за­що­то то­ва е моя ро­ж­ба. Аз си го оби­чам то­ва „де­те”, а пък и са­ма­та дей­ност е от го­ля­ма по­л­за за съ­х­ра­ня­ва­не на бъл­гар­с­кия дух и бъл­гар­с­ка­та иден­ти­ч­ност.                                                                                             

Ра­д­ка Ива­но­ва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.