БЛАГОСЛОВЕН ДА Е ТРУДЪТ НА УЧИТЕЛЯ!

Ка­з­ва Ма­рия РАЙ­ЧЕ­ВА-же­на­та, по­с­ве­ти­ла 34 г. от жи­во­та си
на учи­тел­с­ка­та про­фе­сия

На­с­ко­ро ед­на тър­го­ви­щен­ка, ми­на­вай­ки през ре­да­к­ци­я­та, ни ка­за:”То­ку- що сре­щ­нах мо­я­та учи­тел­ка Ма­рия Рай­че­ва, тя е от же­ни­те без въз­раст…А ка­к­ва учи­тел­ка бе­ше!, мо­ля Ви, раз­ка­же­те за нея.

Из­пъл­ня­ва­ме мол­ба­та и ка­ним в ре­да­к­ци­я­та ува­жа­ва­на­та джу­ма­лий­ка. И на­и­с­ти­на, за сво­и­те 83 г. Ма­рия Рай­че­ва уди­ви­тел­но мла­дее, мо­же би и за­ра­ди то­ва,че ви­на­ги око­ло се­бе си раз­п­ръ­с­к­ва лъ­че­за­рие, по­зи­ти­ви­зъм, чо­ве­ш­ка то­п­ло­та…

Удо­вол­с­т­вие е да се раз­го­ва­ря с нея. Ро­дом е от с.Цар Асен, По­по­в­с­ко. За­вър­ши­ла е Шу­мен­с­кия ин­с­ти­тут за про­гим­на­зи­ал­ни учи­те­ли и е пре­по­да­ва­ла на по­ко­ле­ния мла­ди хо­ра от Тър­го­ви­щ­ко. Би­ла е учи­тел­ка по се­ла­та:До­л­но Но­в­ко­во, Съ­е­ди­не­ние, Въ­бел и др. По­с­ле­д­ни­те го­ди­ни ка­то учи­тел пра­к­ти­ку­ва в Тър­го­ви­ще, във Вто­ро ОУ „Н.Ва­п­ца­ров”.

Твър­ди, че е къ­с­ме­т­лий­ка в жи­во­та- жи­вее в се­мей­с­т­во­то на си­на си, хва­ли се от до­б­ро­то от­но­ше­ние на сво­и­те де­ца към нея-от си­на и сна­ха­та, от дъ­ще­ря­та и зе­тя, от три­те пре­к­ра­с­ни вну­ч­ки. Ра­д­ва им се, по­д­к­ре­пя ги, е, по­ня­ко­га и ги кри­ти­ку­ва. Ка­к­во е да си учи­тел, пи­та­ме Ма­рия Рай­че­ва.

-За мен да бъ­да учи­тел ид­ва от са­ма­та ми съ­щ­ност. Още от мал­ка го­ре­що ме­ч­та­ех за та­зи про­фе­сия и не съ­жа­ля­вам, че по­с­ве­тих жи­во­та си на де­ца­та.Съ­д­ба­та на учи­те­ля е да се раз­да­ва-без­ре­зер­в­но, бе­зу­с­ло­в­но. То­ва съм пра­ви­ла през це­лия си жи­вот. За­то­ва и се­га, по ули­ци­те на гра­да, ме сре­щат, спи­рат ме мои бла­го­дар­ни въз­пи­та­ни­ци, ху­ба­во е, че не са ме за­б­ра­ви­ли…

-Раз­би­ра се, че се­га учи­те­лят е в но­ви ро­ли, с но­ви фун­к­ции в ра­бо­та­та с но­ви­те по­ко­ле­ния де­ца. Но ка­то че ли ед­но изи­с­к­ва­не си ос­та­ва не­пре­хо­д­но- ДА СИ ДО­БЪР УЧИ­ТЕЛ. Ка­к­во Вие вла­га­те в то­ва, г-жо Рай­че­ва?

-Ма­кар и мал­ко ша­б­лон­но, но оби­к­но­ве­но се ка­з­ва, че да си учи­тел не е про­фе­сия, а при­з­ва­ние. На­и­с­ти­на е та­ка, тъй ка­то то­ч­но учи­те­лят е то­зи, кой­то за­е­д­но с ро­ди­те­ля гра­ди ха­ра­к­те­ра на мла­дия чо­век, пре­д­с­та­ви­те им за до­б­ро и зло, а то­ва е твър­де от­го­вор­но. До­б­ри­ят учи­тел тря­б­ва да на­ме­ри он­зи по­д­ход, оно­ва раз­ко­в­ни­че към де­т­с­ка­та ду­ша, чрез ко­е­то да по­с­ти­г­не вси­ч­ко то­ва.

-А кое Ви дра­з­ни в съ­в­ре­мен­ния уче­бен про­цес?

-Един учи­тел от тър­го­ви­щ­ка гим­на­зия на­с­ко­ро ми ка­за, че брои ме­се­ци­те и час по-ско­ро ис­ка да се пен­си­о­ни­ра. Про­с­то за­що­то ве­че учи­тел­с­т­во­то не би­ло при­в­ле­ка­тел­на про­фе­сия. Ста­на ду­ма за та­зи анар­хия в съ­в­ре­мен­но­то учи­ли­ще, за ли­п­са­та на из­ве­с­т­на от­че­т­ност при до­ку­мен­та­ци­я­та и т.н. До­ка­то пре­ди го­ди­ни учи­те­лят пър­во дър­же­ше да опо­з­нае се­мей­с­т­во­то на де­те­то за да се ра­бо­ти за­е­д­но в ед­на по­со­ка за въз­пи­та­ни­е­то и обу­че­ни­е­то на мла­ди­те. Яв­но, се­га то­ва ве­че го ня­ма. Но въ­п­ре­ки вси­ч­ко, аз ви­на­ги ще твър­дя, че учи­те­лят е то­зи, кой­то тря­б­ва зор­ко да на­б­лю­да­ва де­ца­та, да сре­ща по­г­ле­да им, да на­ме­ри път към сър­це­то на все­ки ма­лък чо­век- с ус­ми­в­ка, с то­п­ла ду­ма, „да вле­зе” под ко­жа­та му. Бла­го­с­ло­вен е тру­дът на учи­те­ля!

-От ка­к­во се ну­ж­дае се­га бъл­гар­с­ки­ят учи­тел?

-Все­о­б­що усе­ща­не е,че се­га на учи­те­ли­те не се гле­да със съ­що­то ува­же­ние ка­к­то по на­ше вре­ме. Учи­те­лят все е уп­ре­к­ван, че е пи­сал ни­с­ка оцен­ка на ня­кое де­те, а при­чи­на­та за то­ва не се тър­си в не­го­во­то не­до­б­ро пре­д­с­та­вя­не. Мно­го са изи­с­к­ва­ни­я­та към учи­те­ли­те се­га, не­ря­д­ко е и не­раз­би­ра­не­то на не­го­вия тру­ден дел­ник. За­то­ва ще ка­жа та­ка- съ­в­ре­мен­но­то учи­ли­ще се­га се ну­ж­дае от още по-ка­те­го­ри­ч­на­та, по-сил­на­та по­д­к­ре­па на об­ще­с­т­ве­но­ст­та, а бъл­гар­с­ко­то учи­тел­с­т­во- от по-го­ля­мо раз­би­ра­не и от удо­в­ле­т­во­ре­ние в ра­бо­та­та.

Мно­го още го­во­ри­х­ме с на­ша­та съ­бе­се­д­ни­ч­ка, ко­я­то не спи­ра да об­щу­ва с хо­ра­та и да се ин­те­ре­су­ва от мла­ди­те, а ду­ша­та й все е от­во­ре­на към бла­го­т­во­ри­тел­но­ст­та. Гри­жи се за се­мей­с­т­во­то си, не­ря­д­ко об­г­ри­ж­ва и пра­в­ну­ка 6-го­ди­ш­ния Те­о­дор. Ви­на­ги слън­че­ва, ви­на­ги ус­ми­х­на­та…И не се оп­ла­к­ва от ни­що!

Че­с­тит 24 май!

Вашите благодарни ученици Ви
целуват ръка.

ДЕ­Я­НА ВЪЛ­ЧЕ­ВА

Едно мнение по „БЛАГОСЛОВЕН ДА Е ТРУДЪТ НА УЧИТЕЛЯ!“

  1. Обичам тази жена!!!! Това е моята МАМИНКА! Да е жива и здрава и да ни радва още много години!! Утре е рождения и ден ❤️

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.