Каза за “Знаме” Руслан Мъйнов!

Два ча­са и по­ло­ви­на му­зи­ка, му­зи­ка, му­зи­ка… с гла­са на оби­ча­ния Ру­с­лан Мъй­нов. То­зи път той го­с­ту­ва в Тър­го­ви­ще, за да пре­д­с­та­ви на сце­на­та в Дра­ма­ти­ч­ния те­а­тър кон­церт-спе­к­та­къ­ла „Лю­би­ми ру­с­ки пе­с­ни”.

Под съ­п­ро­во­да на Дър­жа­вен сим­фо­ни­чен ор­ке­с­тър Шу­мен, с ди­ри­гент Ле­вон Ма­ну­кян, пу­б­ли­ка­та се на­с­ла­ди на не­о­с­та­ря­ва­щи ру­с­ки фил­мо­ви хи­то­ве и ци­ган­с­ки ро­ман­си в за­в­ла­дя­ва­щи но­ви аран­жи­мен­ти. Го­с­ти­те в тър­го­ви­щ­ка­та за­ла ре­а­ги­ра­ха с бур­ни ап­ло­ди­с­мен­ти след вся­ко из­пъл­не­ние на Ру­с­лан Мъй­нов и ня­кол­ко пъ­ти го из­кар­ва­ха на бис.

„Ми­с­ле­ща, слу­ша­ща, раз­би­ра­ща ка­к­во се слу­ч­ва на сце­на­та, емо­ци­о­нал­на, тъй ка­то вся­ка пе­сен но­си оп­ре­де­лен спо­мен и въл­не­ние от ми­на­ли го­ди­ни – та­ка усе­тих пу­б­ли­ка­та в за­ла­та. Ра­д­вам се на та­зи сре­ща в Тър­го­ви­ще, тъй ка­то и друг път съм бил на та­зи сце­на, но с те­а­т­рал­ни по­с­та­но­в­ки”, спо­де­ли за „Зна­ме” Ру­с­лан Мъй­нов ве­д­на­га след кон­цер­та.

Зад сце­на­та пе­ве­цът-ак­тьор ни по­с­ре­щ­на из­к­лю­чи­тел­но лю­бе­зен и енер­ги­чен, с цве­т­ни бу­ке­ти в ръ­ка,  го­тов да раз­да­ва ав­то­г­ра­фи и да се сни­ма с по­чи­та­те­ли­те, ста­на­ли част от му­зи­кал­ния му про­ект „Лю­би­ми ру­с­ки пе­с­ни” в Тър­го­ви­ще.

По­го­во­ри­х­ме си за му­зи­ка­та и ак­тьор­с­ко­то май­с­тор­с­т­во, ко­и­то по ду­ми­те му той оп­ре­де­ля ка­то „про­фе­сия, све­т­ли­на и вдъ­х­но­ве­ние”. А със съ­ща­та ис­к­ре­ност в очи­те и то­п­ли­на в гла­са про­з­ву­ча по­же­ла­ни­е­то му за на­ши­те чи­та­те­ли: „Не­ка да има по­ве­че обич и вза­им­но ува­же­ние по­ме­ж­ду ни в еже­д­не­ви­е­то! По­же­ла­вам Ви да има­те сво­бо­да­та и сме­ло­ст­та да ме­ч­та­е­те ши­ро­ко и ма­ща­б­но!”.

Си­мо­на Але­к­си­е­ва