Пе­шо гле­да те­ле­ви­зия. Гле­да и по­ха­п­ва. То­ва е не­що­то, ко­е­то ос­ми­с­ля си­во­то му еже­д­не­вие, да по­ха­п­ва пред те­ле­ви­зо­ра.

Ня­ма си­ла, ко­я­то да му раз­ва­ли то­ва га­с­т­ро­-об­ра­зо­ва­тел­но удо­вол­с­т­вие. Да­же ре­к­ла­ми­те, ко­и­то се пу­с­кат то­ч­но в обе­д­ни­те ча­со­ве и му пре­по­ръ­ч­ват ха­п­че­та про­тив га­зо­ве,за­пек, сто­ма­ш­но-чре­в­но раз­с­т­рой­с­т­во, ере­к­тал­на ди­с­фун­к­ция или на­ру­шен ци­къл, мо­гат да му раз­ва­лят апе­ти­та. По­ха­п­ва Пе­шо тур­шия с хляб, а по те­ле­ви­зи­я­та об­съ­ж­дат из­ка­з­ва­не­то на бо­ре­ца за един­ни хра­ни­тел­ни нор­ми Ор­бан, кой­то го­во­ри за хра­ни­те­лен апар­тейд. Пе­шо не знае, ка­к­во е то­ва „апар­тейд”, но се чу­в­с­т­ва пре­ца­кан. По на­вик. А по те­ле­ви­зи­я­та из­ве­с­т­ни са­мо на бли­з­ки­те си ро­д­ни­ни по­ли­то­ло­зи и по­ли­ти­ци об­съ­ж­дат бла­го­ро­д­ния стре­меж на Ор­бан да на­ка­ра ком­па­ни­и­те да про­да­ват про­ду­к­ти­те си с ед­на­к­во ка­че­с­т­во тук и в За­па­д­на Ев­ро­па. В тия бла­го­ро­д­ни на­пъ­ни се вклю­чи и ом­бу­д­с­ма­на Мая Ма­но­ло­ва, ко­я­то ни уве­ря­ва, че в ре­зул­тат на те­х­ни­те ти­та­ни­ч­ни уси­лия “Кла­ус от Бер­лин и Иван от Со­фия ще ядат ед­на­к­ва шун­ка”. Не ед­на­к­ва тур­шия, а ед­на­к­ва шун­ка. За Пе­шо ни­що не ка­за, са­мо за Иван. Ка­к­то и не ка­за, ще мо­же ли Пе­шо да има до­с­та­тъ­ч­но па­ри в джо­ба, за да си по­з­во­ли шун­ка­та на Кла­ус. За Иван е яс­но, той си ги оси­гу­ри за ня­кол­ко по­ко­ле­ния на­пред. Не спо­ме­на­ха  съ­що, че за сво­и­те па­ри Пе­шо ще яде ви­на­ги шун­ка-мен­те, за­що­то ка­к­то ка­з­ва­ше ба­ба му: за пет ле­ва пе­тел, за пет ле­ва пее. А Пе­шо­вият пе­тел е за два ле­ва. Тол­ко­ва има в джо­ба си, та­ка че Ханс ще яде шун­ка, а Пе­шо ня­ка­к­во по­до­бие на шун­ка.

Да но, то­ва не пре­чи на на­пъ­ни­те ни да сме до­сущ ка­то ев­ро­пей­ци­те, ма­кар и Але­ко да ни бе­ше пре­ду­п­ре­дил пре­ди по­ве­че от сто го­ди­ни, „че сме ев­ро­пей­ци, но не чак до там”. Сред го­ле­ми­те тъ­по­тии, с ко­и­то бе­ше из­ве­с­т­на Ев­ро­па, са ну­ле­ва­та то­ле­ран­т­ност към кри­ви­те кра­с­та­ви­ци и же­ла­ни­е­то да се уни­фи­ци­рат вси­ч­ки ас­пе­к­ти на ев­ро­пей­с­кия на­чин на жи­вот и смърт – яде­не, пи­е­не, енер­ге­ти­ка, вси­ч­ко. Се­га с же­ла­ни­е­то за еди­нен стан­дарт в хра­ни­те пък ние се бо­рим за уе­д­на­к­вя­ва­не с Ев­ро­па. Кой с ка­к­во­то мо­же и за ка­к­во­то мо­же, ма­кар и то­ва да не е чак тол­ко­ва зна­чи­мо. За ев­ро­пей­ци­те. За Пе­шо ху­ба­во­то ха­п­ва­не е сми­съл на жи­во­та му. Той още въз­ди­ша по кол­ба­си­те от ед­но вре­ме: „Хеййй, ка­къв са­лам има­ше ед­но вре­ме…” За­що му ка­з­ва­ха „ку­че­ш­ка ра­дост” ня­ма зна­че­ние, ва­ж­но­то е че бе­ше ху­бав, за­що­то се­га­ш­ният и ку­че­та­та не го ядат. Да­же и пре­ми­е­рът се вклю­чи в бор­ба­та сре­щу „хра­ни­тел­ния ра­си­зъм”.  Ед­но вре­ме в ка­зар­ма­та пи­ше­ше: “Слу­ж­ба­та е те­ж­ка, но за сме­т­ка на то­ва про­дъл­жи­тел­на”. Се­га мо­жем да сло­жим: “Хра­ни­те са вре­д­ни, но за сме­т­ка на то­ва по-скъ­пи”, по­ка­за чу­в­с­т­во за ху­мор Бо­ри­сов, на­ме­с­вай­ки в ед­но ко­рен­но раз­ли­ч­ни про­б­ле­ми – за це­ни­те, за вре­д­ни­те съ­с­та­в­ки и за по-не­вин­но­то за­ме­с­т­ва­не на скъ­пи съ­с­та­в­ки с по-ев­ти­ни. Не че не е вяр­но, ама се из­ме­с­т­ва мал­ко те­ма­та. Той да­же за­п­ла­ши, че на сле­д­ва­ща­та го­ля­ма сре­ща на ви­со­ко ра­в­ни­ще в Со­фия – на 16 и 17 май, ко­га­то ли­де­ри­те на стра­ни­те от ЕС ще си го­во­рят за За­па­д­ни­те Бал­ка­ни, на­ши­ят пре­ми­ер щял да го­с­ти уча­с­т­ни­ци­те с хра­ни “вто­ро ка­че­с­т­во”. “Ка­к­во­то ядат бъл­га­ри­те, ще го дам на мо­и­те ко­ле­ги – да ви­дя как те­х­ни­те слу­ж­би ще оце­нят хра­на­та и да­ли ще им да­дат да ядат”. Ту­ка Пе­шо се про­съл­зи и си от­во­ри вто­ра би­ра. За би­ра­та по­не ня­ма съм­не­ние, че се при­ла­гат двой­ни стан­дар­ти, а пък си е и на­ше про­из­во­д­с­т­во.

Йордан Минчев