Ко­га­то Мар­ги ми по­да­де сти­хо­с­бир­ка­та, пър­ва­та ми­съл, ко­я­то ми­на през ума ми бе­ше: Стран­но хрум­ва­не, за­що е из­б­ра­ла то­зи фор­мат? 

Дей­с­т­ви­тел­но, с вън­ш­ния си вид кни­га­та на­по­м­ня бе­ле­ж­ник, от оне­зи, ко­и­то твор­че­с­ки­те ли­ч­но­с­ти дър­жат до въз­г­ла­в­ни­ца­та си или го но­сят в чан­та­та си, за да уло­вят ми­га на вдъ­х­но­ве­ни­е­то. Ока­за се, че „Ка­п­чи­ци ду­ша” е ли­ри­ч­на кни­га, на­пи­са­на с вдъ­х­но­ве­на­та си­ла на по­е­ти­ч­ния та­лант. Сти­хо­ве­те са по­д­ре­де­ни по „гру­пи” в 6 ча­с­ти и във вся­ка част чи­та­те­лят се сре­ща с но­ва ду­ше­в­ност – ли­ри­ч­но-но­с­тал­ги­ч­на в ед­на­та, жа­д­на за жи­вот в дру­га­та, из­пъл­не­на с лю­бов и пре­да­ност, или при­ка­з­но-въл­ше­б­на в сле­д­ва­ща.

По сво­е­то съ­дър­жа­ние сти­хо­с­бир­ка­та е мно­го раз­ли­ч­на от по­з­на­тия гла­дък и ри­т­ми­чен кла­си­че­с­ки стих, и в съ­що­то вре­ме за­в­ла­дя­ва със сво­я­та му­зи­кал­ност. Зву­ч­но­то сло­во из­ви­к­ва   в съ­з­на­ни­е­то му­зи­ка, ко­я­то ид­ва от не­д­ра­та на пре­к­ра­с­на­та бъл­гар­с­ка кла­си­ка. Още пър­ва­та част съ­бу­ж­да асо­ци­а­ти­в­но­то ми­с­ле­не  с на­и­ме­но­ва­ни­е­то си – „Мъл­ча­на во­да”. Сле­д­ва стих, кой­то най-об­що пре­д­с­та­вя не­й­но­то съ­дър­жа­ние: „Ко­га­то но­щем об­ла­ци от­к­ра­д­нат пъ­те­ка­та на лун­но­то мо­ми­че”.  Ця­ло­то съ­дър­жа­ние от та­зи част на сти­хо­с­бир­ка­та е по­д­чи­не­на на ма­ги­че­с­кия еле­мент, кой­то не­из­мен­но при­съ­с­т­ва в ри­ту­а­ли­те на бъл­гар­с­ка­та тра­ди­ция. За­га­дъ­ч­но и тайн­с­т­ве­но об­щу­ват чо­век и при­ро­да и ду­хо­в­на­та връ­з­ка ме­ж­ду тях е опо­е­ти­зи­ра­на със за­ви­ден ху­до­же­с­т­вен усет. За­г­ла­ви­я­та на сти­хо­т­во­ре­ни­я­та „Ис­тин­с­ко”, „Лу­нен сърп на са­мо­ви­ла”, „Но­щ­та сре­щу Е­ньо­в­ден”, „Иг­на­ж­ден” са­ми по­д­с­ка­з­ват дъл­бо­ко­то на­в­ли­за­не на по­е­те­са­та в съ­к­ро­ви­щ­ни­ца­та на бъл­гар­с­кия фол­к­лор. Сти­хо­ве­те не са­мо от та­зи част, но и от ця­ла­та сти­хо­с­бир­ка ра­д­ват със сво­я­та жи­з­не­ра­дост уме­ло втъ­ка­на във ви­со­ка­та емо­ци­о­нал­на кул­ту­ра на по­е­те­са­та. Ес­те­ти­че­с­ко­то съ­п­ре­жи­вя­ва­не  от про­чи­та на сти­хо­ве­те се по­д­сил­ва от сре­ща­та с ин­те­ли­ген­т­ния по­г­лед на ав­то­ра – съ­в­ре­мен­ник, спо­со­бен да тво­ри със сло­во­то на би­б­лей­с­ка­та мъ­д­рост. И още не­що, ко­е­то пра­ви сил­но впе­ча­т­ле­ние: чрез по­е­ти­ч­ни­те  твор­би ожи­вя­ват об­ра­зи от при­ка­з­ки­те на Ан­дер­сен, об­ра­зи от ми­то­ве и ле­ген­ди гри­ж­ли­во за­па­зе­ни в на­ро­д­ни­те пре­да­ния и вси­ч­ко то­ва съ­п­ре­жи­вя­но и осъ­в­ре­ме­не­но с ху­до­же­с­т­вен усет – ис­к­ре­но и та­лан­т­ли­во.  На­хо­д­чи­во из­по­л­з­ва­ни­те ху­до­же­с­т­ве­ни сре­д­с­т­ва ка­то ме­та­фо­ри, ок­си­мо­рон, епи­те­ти, жи­ва­та ди­а­ло­ги­ч­ност на сти­ха или пък по­е­ти­ч­но из­г­ра­де­ния въ­т­ре­шен мо­но­лог – вси­ч­ко то­ва пре­в­ръ­ща не­пре­тен­ци­о­з­на­та по вид кни­га във чу­де­с­но твор­че­с­ко по­с­ти­же­ние. Та­зи сти­хо­с­бир­ка е умен и до­б­ро­же­ла­те­лен съ­бе­се­д­ник,  че­ти­во, ко­е­то ук­ре­п­ва ду­ха.

На 2 май чи­та­ли­ще „На­пре­дък” ор­га­ни­зи­ра пре­д­с­та­вя­не на  сти­хо­с­бир­ка­та на Мар­га­ри­та Зи­да­ро­ва „Ка­п­чи­ци ду­ша”. В за­ла­та за ка­фе те­а­тър с уча­с­ти­е­то на ак­тьо­ри от Дра­ма­ти­чен те­а­тър – Тър­го­ви­ще от 18.00 ч. лю­би­те­ли­те на по­е­зи­я­та ще мо­гат да се за­по­з­на­ят с ед­но но­во ху­до­же­с­т­ве­но по­с­ти­же­ние, ко­е­то сме­ло оп­ре­де­ля­ме ка­то ви­со­ко стой­но­с­т­на въл­ну­ва­ща по­е­зия. И в края на то­зи кра­тък от­зив до­ба­вям и две из­ре­че­ния от ав­тор­ка­та: „Ма­кар да бо­ра­вя с ду­ми­те, аз вяр­вам, че кол­ко­то по­ве­че мъл­ча­ние съ­дър­жа в се­бе си вся­ка ед­на от тях, тол­ко­ва по-сил­на е тя. За­що­то на­о­ко­ло е пъл­но с ду­ми, ко­и­то са пра­з­ни, имен­но за­що­то са се ро­ди­ли пре­ж­де­в­ре­мен­но, пре­ди да е на­те­жа­ло мъл­ча­ни­е­то в тях, да е на­те­жа­ло тол­ко­ва мно­го, че да мо­же да те сти­с­не за гър­ло­то.”

 Ра­д­ка Ива­но­ва