Но­ва­та кни­га на тър­го­ви­щ­кия пи­са­тел Чан­ко Рай­чев /псе­в­до­ним на Ян­ко Ата­на­сов/ е с ат­ра­к­ти­в­но за­г­ла­вие – „Све­то­вен ро­ман“! То­ва мо­же да из­не­на­да чи­та­те­ля от пръв по­г­лед, но ко­га­то на­в­ле­зе в не­го­ви­те стра­ни­ци, до зна­чи­тел­на сте­пен си изя­с­ня­ва ат­ра­к­ци­я­та.

Ро­ма­нът има за­ни­ма­те­лен сю­жет. Той вър­ви по ня­кол­ко сю­же­т­ни ли­нии. Не­го­во­то на­ча­ло за­по­ч­ва от про­па­да­не­то на Ме­ж­ду­на­ро­д­на­та ко­с­ми­че­с­ка стан­ция. Еки­път й от два­ма­та ко­с­мо­на­в­ти Гри­го­рий Ве­т­рен­ко /по­л­ко­в­ник, ко­ман­дир/ и аме­ри­кан­с­кият Май­къл Ко­лер, след ка­то са из­пъл­ни­ли за­да­ни­е­то, по­па­дат в Оке­а­на и от там в дъл­бо­кия Си­бир. От­къ­с­на­ти са на­пъл­но от све­та. Връ­з­ки­те с ци­ви­ли­зо­ва­ния свят са пре­къ­с­на­ти. Ро­ма­нът ни от­ве­ж­да съ­ще­в­ре­мен­но и във ви­со­ки­те ета­жи на вла­ст­та в Ру­сия и САЩ. Раз­па­д­на­ти са вся­ка­к­ви съ­о­б­щи­тел­ни връ­з­ки от ко­с­ми­че­с­ки ха­ра­к­тер. Сре­щи­те с пре­зи­ден­ти, ака­де­ми­ци, ин­же­не­ри раз­к­ри­ват тре­во­га­та им и те тър­сят на­чин да въз­с­та­но­вят те­зи връ­з­ки. Въ­о­б­ра­же­ни­е­то и фан­та­с­ти­ка­та на ав­то­ра ни от­ве­ж­дат в мно­го стра­ни и об­ла­с­ти в све­та – в Ру­сия, САЩ, в Се­вер­на Аф­ри­ка, Ма­ро­ко, Ги­б­лар­тар, в Си­бир, Чу­ко­т­ка, Аля­с­ка. С по­д­ро­б­но­с­ти са опи­са­ни спе­ци­фи­ч­ни осо­бе­но­с­ти, по­ря­д­ки, на­ви­ци, тра­ди­ции, на­чин на жи­ве­е­не.

Ав­то­рът е умел и зрял раз­ка­з­вач. Той ни от­к­ро­я­ва бо­га­та га­ле­рия от об­ра­зи, ко­и­то пре­ди­з­ви­к­ват и про­во­ки­рат чи­та­тел­с­кия ин­те­рес. Един от гла­в­ни­те ге­рои – Ве­т­рен­ко, за­е­д­но с аме­ри­кан­с­кия си ко­ле­га Май­къл, за­дъл­го ос­та­ват в дъл­бо­кия Си­бир. Те са от­къ­с­на­ти от вся­ка­к­ви връ­з­ки, но за тях осо­бе­ни гри­жи по­ла­гат ме­с­т­ни­те ес­ки­мо­си. Оси­гу­ря­ват им жи­ли­ще, хра­на, кон­та­к­ти. При  бо­ле­ду­ва­не тър­сят по­мо­щ­та на ша­ма­на, кой­то се ока­з­ва ка­то до­к­тор и бо­же­с­т­во. Ша­ма­нът ди­к­ту­ва из­ця­ло жи­во­та в ес­ки­мо­с­ко­то се­ли­ще. Ко­с­мо­на­в­ти­те тър­сят на­чин за спа­се­ние, но то­ва се ока­з­ва не­въз­мо­ж­но. Ша­ма­нът е оп­ре­де­лил то­ва да ста­не след се­дем го­ди­ни. Ужас. Ко­с­мо­на­в­ти­те уму­ват как да се спа­сят. Ве­т­рен­ко пра­ви опит да из­бя­га от ес­ки­мо­си­те, ка­то се ка­ч­ва на го­лям ле­ден блок в Оке­а­на, но ле­дът се про­пу­к­ва и той се за­к­ле­щ­ва в ле­де­ния къс и ед­ва го спа­ся­ват със счу­пе­ни ре­б­ра. Дъл­го ша­ма­нът го ле­ку­ва. Аме­ри­кан­с­ки­ят му дру­гар след из­ве­с­т­но вре­ме на­ми­ра дру­ги пъ­ти­ща за бя­г­с­т­во, но ка­к­ва е не­го­ва­та съ­д­ба, ос­та­ва да се га­дае.

Има и дру­ги за­бе­ле­жи­тел­ни об­ра­зи в дру­ги кра­и­ща на све­та. Ин­те­рес бу­ди об­ра­зът на бъл­га­ри­на Ха­рун ал Бюл­га­ри, кой­то се на­ту­рал­зи­ра в Ма­ро­ко и по­ма­га то­ва да се слу­чи с нор­ве­же­ца Ола­ф­сен, кой­то ста­ва Омар Олур.

В ро­ма­на е на­ли­це ху­ба­ва бе­ле­т­ри­с­ти­ка. Ав­то­рът уме­ло во­ди раз­ка­за до по­с­ле­д­на­та то­ч­ка, ко­га­то ко­с­мо­на­в­тът Гри­го­рий Ве­т­рен­ко се за­в­ръ­ща в зве­з­д­но­то гра­д­че край Мо­с­к­ва. По­с­ре­ща го не­го­ви­ят по­ра­с­нал 10-го­ди­шен син и съ­п­ру­га­та му Ла­ри­са. То­ва е един мно­го въл­ну­ващ мо­мент и чи­та­те­лят тру­д­но се въз­дър­жа от въл­не­ние. При про­чи­та не­пре­мен­но си за­да­ва­ме въ­п­ро­са: За­що та­ка е оза­г­ла­ве­на та­зи го­ля­ма про­за­и­ч­на твор­ба – „Све­то­вен ро­ман“. На то­зи въ­п­рос не мо­же да се от­го­во­ри ед­но­з­на­ч­но, но тря­б­ва да се из­тъ­к­не по­не то­ва, че ав­то­рът раз­хо­ж­да чи­та­те­ля из це­лия свят. Ге­ро­и­те са от раз­ли­ч­ни на­ро­д­но­с­ти и ет­но­си. Ре­ал­но­то и фан­та­с­ти­ка­та уме­ло съ­жи­тел­с­т­ват и раз­к­ри­ват мно­го ко­с­ми­че­с­ки и жи­тей­с­ки за­га­д­ки. Учу­д­ва­що пи­са­те­лят пре­д­ла­га бо­га­та ин­фор­ма­ция за све­та и за но­ви­те ре­ал­но­с­ти в не­го, ка­то се за­по­ч­не от Оке­а­на и се сти­г­не до ко­с­ми­че­с­ко­то про­с­т­ран­с­т­во. В то­ва е и го­ля­ма­та це­на на ро­ма­на, кой­то се ра­в­ня­ва с най-до­б­ра­та пра­к­ти­ка в съ­в­ре­мен­на­та ху­до­же­с­т­ве­на ли­те­ра­ту­ра.

Иван Стой­чев